Руско-китайският съюз без ограничения е факт

Въпреки че много експертни коментари за руско-китайските отношения отричат съществуването на съюз, тяхното задълбочаващо се военно сътрудничество опровергава това заключение. Съвместното поведение на страните все повече предполага, че доминираното от Китай многоизмерно партньорство е налице и обхваща още повече области от тяхната икономическа, политическа и военна политика, пише за The Hill Стивън Бланк, доктор и старши сътрудник в Института за изследване на външната политика, бивш професор по изследвания на руската национална сигурност и въпроси на националната сигурност в Института за стратегически изследвания към Военния колеж на армията на САЩ и бивш сътрудник на Макартър във Военния колеж на армията на САЩ. Бланк е независим консултант, фокусиран върху геополитиката и геостратегията на бившия Съветски съюз, Русия и Евразия.

Те обмислят изграждането на подводен тунел от Русия до Крим, за да помогнат на Русия да запази контрола над региона, но да го направи по-зависим от Китай. Само това подсказва истинското отношение на Китай към войната срещу Украйна.

Военното измерение на този задълбочаващ се съюз е многообхватен, трансрегионален, глобален по обхват, расте и според Путин, става все по-важен. Това военно сътрудничество представлява най-силната област на сътрудничество. Това включва усилия в Арктика, открития космос и вероятно в Европа. Например, китайско-руско сътрудничество се случи по отношение на газопровода "Балтконектор", което направи това сътрудничество заплаха за европейската инфраструктура, ако не и сигурността.

Той също така генерира де факто привеждане в съответствие с Китай в Азия, Арктика и с държави-измамници като Иран и Северна Корея. Може също така да се превърне в тристранен съюз със Северна Корея, което е очевидната цел на Ким Чен Ун. Освен това Русия се ангажира да следва примера на Китай в Африка.

Глобалните рискове за регионалната и международната сигурност са очевидни. The Economist съобщи, че Си има лоста да "търси руски военни технологии от висок клас, като ракети земя-въздух и ядрени реактори, предназначени за захранване на подводници" и влиянието да накара Путин да "откаже или забави доставките на подобни продукти на руски клиенти, които имат териториални спорове с Китай, като Индия и Виетнам. Освен това се отбелязва, че Русия може "да помогне за надграждането на ядрения арсенал на Китай или да работи върху съвместна система за предупреждение за ракети".

По същия начин, преди Путин да нахлуе в Украйна, високопоставен американски служител каза на Politico, че развитието на отношенията през последното десетилетие "е нещо много по-дълбоко и честно казано, по-притеснително" и "функционира като почти квазисъюз".

"Усъвършенствани изтребители, хиперзвукови технологии, много ефективни радари ... системи за бойна интеграция, които свързват различни служби по-ефективно, ядрено задвижване по отношение на подводници, нощно виждане - искам да кажа, мога да продължа безкрайно", продължи служителят.

Други анализатори цитираха сътрудничество в областта на изкуствения интелект, автономните системи и роботиката. Хеликоптерно нападение, борба с подводници, ранно предупреждение и сътрудничество в кибернетичната война също са фактори. Има координирани кампании за информационна война в развиващите се страни и засилени заплахи за Япония, Тайван и Южна Корея.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу наскоро каза, че двустранните отношения са образцови и отбеляза, че те стават все по-привлекателни за другите, което води до разширяване на кръга от "приятели и съмишленици", докато двустранното военно сътрудничество продължава да расте. Путин повтори това, заявявайки, че сътрудничеството тук става все по-важно.

Междувременно Путин се застъпи за по-тясно сътрудничество в космоса, "включително високоорбитални активи и нови перспективни видове оръжия" за "стратегическата стабилност" (вероятно ядрени оръжия) "както на Русия, така и на Китайската народна република".

Очевидно този съюз заплашва глобалната сигурност и възпиране и изисква политики, подходящи за нападенията, които Русия и Китай редовно извършват. Въпреки това остава неясно дали правителствата, да не говорим за експертите, разбират напълно измеренията на това предизвикателство.

Скорошният опит показва, че твърде често сме изненадани, въпреки че сме били ранно предупредени. Когато дойде следващият шок, вероятно ще бъде твърде късно да кажем, че сме били предупредени, защото тогава ще бъдем осъдени и ще бъдем признати за глупци.