Войната в Близкия изток се води не само с бомби и ракети - тя е и психологическа. Израел иска да внуши сила, а Хамас се опитва да всява страх и залага на терора, пише АРД.
"Тук, на това зловещо място, където терористите изстрелваха ракети и унижаваха нашите заложници, ние стоим с високо вдигнати глави и запалваме първата свещ за Ханука. Да живее нашият народ Израел!”, казва командирът от израелската армия Бени Ахарон. На този площад по време на прекратяването на огъня израелските заложници са били изправени пред освиркваща ги тълпа, докато са предавани на Червения кръст. По-късно се оказа, че това се е случило на друг площад, а израелската армия призна грешката си, пише АРД.
Дори при снимки, за които се твърди, че показват терористи, коленичили по бельо, не е възможно да се каже със сигурност дали те наистина са само терористи. Източниците остават неясни. Напоследък Израел се фокусира върху изграждането на собствения си образ като победител срещу терористичния режим в Газа.
Стратегията на Хамас: всяване на страх и терор
Това е отговор на хилядите снимки и видеоклипове на зверствата на Хамас, казва Рон Шлайфер, експерт по психология на войната в университета “Ариел”. Той сравнява методите на Хамас от 7 октомври с тези на монголския предводител Чингис хан.
“Той умишлено е избивал населението пред града, който е искал да превземе, и е натрупвал отрязани глави една върху друга”, разказва Шлайфер. “След това е пускал някои от жителите, които разказвали за зверствата в съседния град. Докато стигне. дотам, разказите вече били подействали и градът отварял портите си.“ Според експерта Хамас използва същата стратегия на всяване на страх и терор.
Излъчването на живо в интернет и публикуването на снимки са част от психологическата война, казва психоложката Кати Лави пред АРД, която помага на хора в Израел да се справят с травмите от войната. “Целта беше всички да се чувстваме несигурни, да ни накарат да мислим, че могат да ни достигнат не само в страната ни, но и у дома, дори в бункерите. Кадрите на зверства срещу деца и жени, изнасилвания, оказват влияние върху всички жени, върху цялото население. Виждаме признаци на колективна травма в Израел”, обяснява Лави.
Травми са нанесени не само върху пострадалите и преките свидетели
Тя казва, че много от нейните пациенти изпитват едно дълбоко чувство на несигурност. Повечето от тях не са преживели кланетата, а са ги проследили в социалните мрежи. И там са видели снимки на младите хора от фестивала, които са залавяни, унижавани и убивани.
Един от пациентите на Лави е трябвало да гледа такива кадри многократно по служебни причини. Сега той не може нито да работи, нито да спи и страда от депресия - проявява симптоми на вторична травма.
“Става дума за образи, които бързо се запазват в паметта ни, тъй като са провокирали инстинктите ни за оцеляване. Тези спомени могат да бъдат задействани и да причинят травма. Така че хората, които не са преки жертви на нападения, могат да имат посттравматични симптоми, като например ретроспекции на сцените, които са видели, дори и да не са били там”, подчертава Лави.
Войната на образите се води на няколко фронта
Психологическата война не спира до там, казва Шлайфер. Изображения се използват и за манипулиране на възприятията, дори за предизвикване на съчувствие. В този контекст Шлайфер споменава кадрите на заложници, които махат за сбогом на похитителите си и дори се ръкуват с тях. Във видеоклип на Хамас се чува как терористът настоява заложниците да продължат да махат.
Не е по-различно, когато се публикуват снимки на тоталните разрушения в Газа. Целта на Хамас е да отслаби международната подкрепа за Израел. Това е още един начин да се вмени чувство за вина - казва Шлайфер. “Вината е много ефективно средство за убеждаване. Ако собствените ви оръжия не са достатъчни, за да победите врага, трябва да го убедите да не натиска спусъка.”
От гледна точка на посланията, ако бъде удължено прекратяване на огъня, това би било победа за Хамас, казва Шлайфер. За Израел пък би означавало да наруши обещанието към собственото си население да унищожи Хамас и да възстанови сигурността. И така войната на образите продължава успоредно на войната в Газа.