Новата газова връзка между България и Сърбия бе пусната в експлоатация преди дни. На церемонията по откриването в Ниш присъстваха президентите на Сърбия и България - Александър Вучич и Румен Радев, както президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Газовата връзка е дълга 170 километра и свърза Нови Искър и Ниш. На наша територия са изградени 62 километра, а тяхното строителство започна на 1 февруари. Цената на проекта в България е 76,6 млн. евро. Голяма част от сумата е осигурена чрез заем и собствено финансиране от държавната компания "Булгартрансгаз". Какво представлява тази връзка за газовата сигурност в региона... Пред ФАКТИ говори н. пр. посланикът на Азърбайджан Хюсеин Хюсеинов.
- Ваше Превъзходителство посланик Хюсеинов, газовата връзка между България и Сърбия е факт, но Азербайджан участва активно в доставката на газ по нея. Разкаже повече какво е тази връзка за вас?
- Осъществяването на този проект е още един принос на Азербайджан за диверсификацията на доставките на горива и осигуряването на енергийна сигурност в Европа. Работата на интерконектора ще допринесе значително за промишленото развитие на Сърбия, а също и за популяризиране на транзитните възможности на България. В момента износът на азербайджански газ значително се разширява в географско отношение. Изнасяме природния си газ вече в осем страни, като Сърбия е деветата. Седем от тези девет страни са европейски. Пускането на този интерконектор е пример за успешното сътрудничество между Азербайджан, България и Сърбия, а също и показател за нарастващите възможности на нашите страни. Интерконекторът гарантира диверсификация и сигурност не само за Сърбия и България, но и за целия регион. Това е допълнителна крачка в осигуряването на надеждни енергийни източници за Европа, което ще насърчи и нарастването на инвестиционни интереси в региона.
- Капацитетът на тръбата е 1,8 млрд. кубични метра. Каква част от газа в нея ще идва от Азербайджан?
- Съгласно договора, подписан между сръбската “Srbijagas” и азербайджанските компании “SOCAR”, от 2024 г. през интерконектора Сърбия ще получава 400 млн. куб. метра природен газ годишно. Интерконекторът ще подпомогне диверсификацията на вноса и ще създаде възможност за закупуването на тръбопроводен или втечнен природен газ от други региони. Според министъра на минното дело и енергетиката на Сърбия г-жа Дубравка Джедович Ханданович настоящият договор осигурява доставка на 400 млн. куб. метра газ годишно до 2026 г., след което Сърбия би могла да повиши вноса си до един милиард кубични метра със стратегическата цел да разнообрази географията на енергийните доставки.
- България има договор с Азербайджан за 1 млн. куб. метра, а по тръбата със Сърбия ще получаваме ли допълнително количество?
- Допълнителното количество доставки на природен газ от Азербайджан, което идва чрез интерконектора Гърция-България и преминава през територията на България към съседните страни, включително Сърбия, е транзитен газ, предназначен за тези страни. Знаете, че през 2013 г. България подписа договор за доставка на 1 млрд. куб. м азербайджански природен газ годишно за 25 години и в момента всички доставки на азербайджански газ за България се извършват в рамките на този договор. На този етап азербайджанският природен газ покрива около 1/3 от общото потребление на газ в България, което допринася за диверсификацията на газовите доставки и енергийната сигурност на България. Азербайджан е решен да продължи ролята си на надежден доставчик на енергийни ресурси и има готовност да доставя допълнително количество природен газ както за България, така и за други европейски страни. Но за да се осъществят тези цели, трябва предварително да бъдат договорени конкретни обеми на доставка и подходящи законови и ценови условия между компаниите вносители и износители. Реализацията на тези бъдещи планове изисква енергийни ресурси, както и създаването на диверсифицирана мрежа за доставки. Освен това увеличаването на доставките на природен газ изисква увеличаване на капацитета на Южния газов коридор, както е отразено в Меморандума за разбирателство между Европейската комисия и Азербайджан, подписан през юли миналата година.
- След като преживяхме кризата с газа миналата зима, към днешна дата Азербайджан как гарантира газовите доставки към страните от ЕС?
- Съгласно Меморандума за разбирателство за стратегическо партньорство в областта на енергетиката, подписан между Европейския съюз (ЕС) и Азербайджан през юли 2022 г., до 2027 г. се очаква Азербайджан да удвои обема на газ за Европа. През 2021 г. износът ни на газ за Европа беше малко над 8 млрд. куб. метра, като тази година количеството ще достигне до 12 млрд. куб. метра. Това представлява 50 процента от общия износ на газ на Азербайджан. Енергийните проекти, инициирани и осъществявани от Азербайджан, в голяма степен преначертаха енергийната карта на Европа. Южният газов коридор, който е мащабен инфраструктурен проект с дължина 3500 километра, има значителен принос за европейската енергийна сигурност. Неслучайно ЕС цени Азербайджан като свой надежден партньор и паневропейски доставчик на газ. Активното сътрудничество между ЕС и Азербайджан в областта на енергетиката продължава вече 18 години. Имаме добра история и сериозни постижения. Енергийните проекти, инициирани от Азербайджан и подкрепени от ЕС и от нашите партньори, напълно промениха енергийната карта на Европа. Започнахме с производство на нефт, производство на газ и изграждане на нефтопроводи и газопроводи, свързващи Каспийския басейн с Черноморския и Средиземноморските региони. Въпросите на енергийната сигурност днес са по-важни от всякога. Едно дълготрайно, предвидимо и надеждно сътрудничество между ЕС и Азербайджан в областта на енергетиката, разбира се, е голямо предимство. Енергийният диалог между ЕС и Азербайджан не се изчерпва само с петрола и газа, но включва и възобновяеми енергийни източници и водородна енергия. Азербайджан започна проекти за инвестиции във вятърна и слънчева енергия. В освободените Карабахски райони на Азербайджан потенциалът на слънчевите и вятърните електроцентрали е 9200 мегавата, а потенциалът на вятъра в Каспийско море е 157 гигавата. Новите газови находища в Каспийско море ще допринесат за производството на природен газ, а използването на възобновяеми източници ще спести повече природен газ за износ. Вече стартира проектът за производство на 10 GW от каспийския вятърен потенциал, като част от него ще бъде за износ в Европа чрез подводен кабел през Черно море до Румъния и Унгария. За да постигне своите климатични цели за ефективно използване на потенциала на страната за производство на възобновяема енергия, а също и да осигури енергиен преход, стремежът на Азербайджан е да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници от сегашните 17% на 30% до 2030 г. Това са сравнително нови и обещаващи теми от програмата за енергийно сътрудничество между ЕС и Азербайджан, които ще доведат до установяването на нов зелен диалог между Азербайджан и ЕС. Така от доставчик на изкопаеми горива Азербайджан постепенно ще се превърне в надежден партньор на Европейския съюз за зелена и възобновяема енергия.
- Може ли страната ви да си позволи по-голям износ?
- Доказаните запаси от природен газ в Азербайджан са 2,6 трилиона кубични метра. Това количество ще бъде достатъчно за около 100 години за вътрешно потребление и износ. През 2022 г. общото производство на газ в Азербайджан възлиза на 46,7 млрд. куб. метра, като прогнозата е, че до 2026 г. производството ще се увеличи с 3 млрд. куб. метра и ще достигне до около 50 млрд. куб. метра. Азербайджан има достатъчно газ, за да задоволи вътрешното си потребление. Износът на газ през 2022 г. е общо 22,3 милиарда кубични метра. Запасите от газ на най-голямото газово находище на Азербайджан - „Шах Дениз“, се изчисляват на 1,2 трилиона куб. метра, като то се счита за едно от малкото широкомащабни газови находища в света. За да достави допълнителни обеми до 2027 г., Азербайджан ще разчита също и на другите си газови находища, включително находищата „Абшерон“ и „Умид“ в Каспийско море. Текущото годишно производство на находището „Абшерон“ е 1,5 млрд. куб. метра, а до 2027 г. се очаква да нарасне на около 5 млрд. куб. метра. Производственото плато на платформата „Умид 1“ може да достигне до около 3 млрд. куб. метра на година в обозримо бъдеще. „Умид 2“ обаче има потенциала да засили допълнително доставките и да увеличи производството на газ от находището до 8-9 млрд. куб. метра на година. Износът на газ от Азербайджан за ЕС нарасна значително през последните 2 години и Азербайджан се превърна в нов ключов играч на европейския газов пазар. Износът на природен газ нарасна на 22,3 млрд. куб. метра през 2022 г. спрямо 19 млрд. куб. метра през 2021 г. (увеличение от 18%), от които 11,4 млрд. куб. метра са отишли за ЕС, в сравнение с 8,1 млрд. куб. метра през 2021 г. Увеличението на износа на газ за ЕС е постигнат най-вече благодарение на работещата на пълен капацитет инфраструктура и стабилни доставки. Тази тенденция се запази и през тази година. Бъдещите ни планове включват по-нататъшно разширяване на географията на доставките на газ и достъп до пазарите на нови страни чрез нови интерконектори в Европа.