Коментар на Питър Дикинсън за Atlantic Council:
Липсата на международен медиен интерес към липсата на напредък на Русия говори красноречиво за понижения статут на страната като военна суперсила. В навечерието на пълномащабната инвазия много експерти смятаха, че Украйна няма да може да се справи с армията на Путин и прогнозираха, че страната ще падне след няколко дни. По-малко от две години по-късно многобройните неуспешни офанзиви и катастрофалните загуби на Русия сега все повече се приемат за даденост. Рядко в съвременната история се е случвало военната репутация на дадена страна да бъде толкова тежко ударена за толкова кратък период от време.
Международното отразяване на войната се фокусира почти изключително върху неуспешната контранастъпление на Украйна. Това замъгли факта, че собствените опити на Русия за офанзиви се оказаха също толкова неуспешни. Въпреки че мобилизира повече от 300 000 допълнителни войници в края на 2022 г., Москва не успя да постигне военни пробиви през последните дванадесет месеца. Вместо това фронтовите линии остават до голяма степен статични, а руските командири плащат ужасна цена в хора и оборудване за сравнително скромни печалби, които често се измерват в метри, а не в километри.
Когато Владимир Путин отмени традиционната си маратонска пресконференция в края на годината миналата зима, това беше широко изтълкувано като доказателство, че руската инвазия в Украйна върви зле. Тази година от Путин на 14 декември лъхаше увереност. Той каза, че големи части от Украйна са „руска територия“, че украинците всъщност са руснаци, и че не е в настроение да преговаря. Такова усещане има и в руските медии. Нарастващото усещане за триумфализъм в Русия е поразително, тъй като до голяма степен не е свързано с каквото и да е развитие на бойните полета в Украйна. Тази подновена вяра в окончателната руска победа се дължи много повече на слабостта на Запада, отколкото на собствената военна мощ на Кремъл.
Украйна унизи и руския Черноморски флот, потапяйки крайцера „Москва“, превземайки Змийския остров и удряйки щаба на флота в окупирания Крим.
След като 2023 г. предлага много малко от гледна точка на истински руски военни успехи, защо Кремъл внезапно е толкова оптимистичен относно бъдещите перспективи на инвазията? Този оптимизъм до голяма степен се дължи на отслабването на решимостта на Запада, което става все по-очевидно през втората половина на годината. Провалът на контранастъплението на Украйна изигра ключова роля в този процес, което доведе до широко разпространена умора от войната и засилен разговор за „умора от Украйна“. Тъй като не се вижда край на конфликта, големият нов американски пакет за подкрепа се превърна в заложник на вътрешната политика на САЩ, докато лидерите на ЕС наскоро не успяха да осигурят единодушна подкрепа за забележителна многогодишна инициатива за помощ.
Слабостта на Запада играе директно в полза на Путин. Още от провала на първоначалната блицкриг атака през пролетта на 2022 г., стратегията на Русия е да надживее Запада, като същевременно постепенно надвие Украйна. Путин открито подготвя страната си за продължителна конфронтация със западния свят и преобрази руската икономика на военна основа. Този дългосрочен подход изглежда работи. Мнозина в Русия сега са убедени, че Западът се готви да изостави Украйна и открито се наслаждават на перспективата за това, което би било историческа победа.
Докато светът се готви да навлезе в 2024 г., залозите в Украйна едва ли биха могли да бъдат по-високи. Ако нерешителността и разединението на Запада позволи на Путин да постигне целта си да унищожи украинската държавност, последиците за международната сигурност ще бъдат катастрофални. И тук не говорим само за страни като Молдова и Казахстан, но и възможна война с НАТО.
Дори при най-добрия сценарий страните от демократичния свят скоро ще се окажат принудени да увеличат драстично бюджетите за отбрана до нива, които биха надхвърлили сегашните разходи за въоръжаване на Украйна. Междувременно други авторитарни режими ще се стремят да възпроизведат успеха на Русия. Целият свят ще бъде потопен в нова ера на нестабилност.
Ако западните лидери искат да предотвратят колапса на международната система за сигурност, те трябва да признаят необходимостта от поражението на Путин и най-накрая да дадат на Украйна необходимите инструменти за победата. С достатъчно оръжия Украйна вече показа, че е способна да победи Русия на бойното поле.
Предстоят съдбовни месеци. Колективният Запад разполага с повече от достатъчно икономически, промишлени и военни ресурси, за да надмине всичко, което Русия може да се надява да събере, но западните лидери тепърва трябва да демонстрират необходимата политическа воля за победа. Освен ако това не бъде коригирано спешно, 2024 г. може да остане в историята като решаваща година не само за Украйна, но и за целия западен свят.