Промените в Конституцията, Шенген и други теми – дали са в дневния ред на обществото на българските граждани. Ротация, смяна на министри и ролята на ДПС… Пред ФАКТИ говори политологът Борислав Ангелов.
- Г-н Ангелов, какво ново чухте в заявките на партиите, след като се откри новият парламентарен сезон?
- Формациите от „сглобката“ говореха основно за предстоящата ротация и избирането на регулаторните органи. Трудно може да се каже, че имат дългосрочна визия и хоризонт, въпреки че чуваме заявките им за пълен мандат. А у нас да изкараш пълен мандат често не е защото имаш реално визия за управлението, а заради математическото мнозинство в парламента. Фактор ще е и геополитическата ситуация. БСП седи като единствената формация, която е алтернатива на случващото се. Тя не само критикува, но и предлага решения, алтернативи, може да управлява. Не бяга от дебати и политически борби. Това не може да се каже за останалите две формации, определящи се за опозиция – „Възраждане“ и ИТН. Там повече се набляга на негативни критики, скандали и сблъсъци, циркаджилъци, на фрази и лозунги, а не толкова на алтернативни идеи и предложения. А и е ясно, че те нямат управленски капацитет. Да не говорим, че „Възраждане“ обслужват в ключови моменти ГЕРБ както се видя при гласуването за НЗОК, когато си промениха на 180 градуса гласуването, след като Десислава Атанасова им даде знак е химикалка, което се видя по телевизиите.
- Шенген, Еврозона, рекорден бюджет – кой с какво се хвали?
- Кой с каквото си харесва и най-вече му отива на електората. Имам огромно съмнение доколко тези теми са реално в дневния ред на обществото, колкото искат да бъдат българските политици. Скептичен съм доколко хората вярват, че Шенген, Еврозоната и рекордния бюджет ще им решат проблемите. За значителна част от обществото това не означава нищо. В миналото сме имали далеч по-големи цели, свързани с присъединяването на страната към ЕС и НАТО, а това не доведе до огромна любов към формациите извървели този път – напротив, до загуба на избори. Редно е малко фанфарите да се понамалят. Някои политици да бъдат малко по-скромни. Вижда се, че партиите от „сглобката“ започват да действат много антиевропейски и антидемократично при упражняването на властта – в парламента, в Сдружението на общините, при разпределянето на регулаторите, в СОС. Това ще им изиграе лоша шега накрая.
- Как ще протече ротацията на „сглобката“. Какво очаквате? Да видим преговори или нали понеже е модерно да се играе шах в последно време ще видим стратегически ходове?
- Както се състави правителството, така ще протече и ротацията. Има ли съгласие да има ротация, драми големи няма да има. Ще бъде интересно единствено, ако някой реши да не участва в ротацията. Смяна на министри ще има. Здравният вече заяви, че напуска. Във връзка с това очаквам в следващите седмици силно медийно присъствие на по-слабите министри, за да демонстрират, че са свършили много работа, имат програма, много са ценни и могат още неща да свършат, за да останат на постовете си. Други ще демонстрират и геополитическа подкрепа.
- Как виждате ролята на ДПС след ротацията. Партията ще има двама съпредседатели след февруари, най-вероятно. Ще бъде ли ДПС различно?
- Не мисля, че ще намалее ролята на ДПС. Най-малко ще се запази. Предстои да бъдат избирани и регулаторни органи. Вероятно ДПС отново ще предпочете да не участва открито със свои представители в изпълнителната власт. Моделът на двама съпредседатели и един почетен председател ще представлява интерес, но аз не виждам да има чак толкова голяма промяна във функционирането на формацията. ДПС не е чак толкова публична. Или поне не беше. За нея досега рядко излиза информация какво се случва, какъв е нейният вътрешнопартиен живот. Какви процеси текат в партията. Когато се случат събития, каквато е настоящата ситуация в ДПС, обикновенно научаваме и правим изводи дали има криза и вътрешни проблеми. Не знам защо отново трябваше Доган да обърне внимание, че вървят геополитически промени и имаме процес на трансформация към многополюсен свят. Самата идея на Доган да има двама съпредседатели за мен идва и от геополитическите промени.
- Промените в Конституцията са факт, а сега президентът ги оспорва. Румен Радев брани властта си или го прави по закон. Как гледате на реакцията му?
- Реакцията му е не толкова от грижата дали промените противоречат на Конституцията, колкото се засяга за промените, засягащи неговите правомощия и най-вече за служебните му правителства. Президентът няма грижа към хората, а само към себе си. Служебните правителства на Румен Радев се превърнаха в еднолично управление на страната. Партиите бяха виновни и обвинявани за всичко. Самият президент Румен Радев е една от причините да се случи „сглобката“. В ситуация на криза ролята на президента е да бъде медиатор, да бъде посредник да се излезне от нея, а не да разделя, да противопоставя и да се свързват с неговото име нововъзникващи политически проекти. Ако не беше прието предложението за двойното гражданство, трудно щеше да се скрият истинските причини на президента да сезира Конституционния съд. Години наред обикаля света и убеждава българите там, че трябва да имат право да са президенти и министри и с двойно гражданство. По тази тема, както войната в Украйна, се видя, че президентът едно говори в чужбина, а друго в страната. Поведението му е абсолютно двулично. Занимава се с политически инженеринг, създаване на партия след партия, храни вътрешни опозиции, обижда и напада наред – мутри, шарлатани, родоотстъпници, предатели и т.н.
- Вече споменахте, че хора с двойно гражданство ще могат да стават депутати, ако Конституционният не го отмени. Идват избори за европарламент. Какво да очакваме…
- За двойното гражданство ще очакваме решението на Конституционния съд. За мен то е опасно и застрашава националната сигурност. Последиците може да бъдат големи за страната. Изборите за европарламент ще бъдат интересни за мен повече на ниво ЕС, където очаквам нова, различна конфигурация. За първи път имаме ситуация, при която може да се пропука статуквото в ЕС. За мен въпросът е дали ЕС ще намери мястото си в един многополюсен свят да бъде един от факторите, а не да зависи от САЩ. Докъде ще стигне политиката на разширяване на ЕС, която заедно с миграцията да не доведе до неговото избухване отвътре. В България изборите за Европейски парламент ще са последният опит на мнозина евродепутати да останат по някакъв начин на политическата сцена. Изборите за европарламент се радват на ниска избирателна активност, хората не виждат смисъл да гласуват за кандидати, които ще вземат огромна заплата и да не усещат реални ползи от тяхната дейност. Друг е въпросът, че и те самите не правят нищо за да обяснят тяхната дейност. Няма други избори, като тези за евродепутати, които да се смятат от хората за толкова далечни и неясни.
- България в Шенген по въздух и море. Управляващите се хвалят, за опозицията е нищо. Какво е това?
- За мен предложението, което беше направила Австрия, е последното на масата и друго нямаше да има. България и Румъния трябваше или да го приемат, или да се откажа от офертата. При условие, че ти не знаеш дали въобще ще има подобно следващо и кога ще се случи. Скептик съм, че скоро ще станем членове и по суша, ако не се промени рязко тенденцията. За българския бизнес, за българската икономика е по-важно присъединяването в Шенген по суша - 97 % от стокообмена с ЕС е по суша и само 3 % по въздух и вода. Толкова сме приети. От друга страна по въздух ще се облекчат пътуващите със самолети, което не е никак малко. Не знам защо у нас не се споменава темата за отпадането на визите за САЩ, което също е своеобразен двоен аршин към България като страна, която е част от ЕС, но този път от страна на Вашингтон. Това не виждам да се изважда като водещ приоритет и цел. Може би има страх да не се ядоса с това някои във Вашингтон или пък се работи по темата тихо по дипломатичен път.