До не много отдавна Гърция имаше репутацията на една от по-консервативните страни в Европа. Тази картина обаче постепенно се променя и още преди няколко месеца гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви, че правителството му ще внесе законопроект, с който ще се даде възможност на еднополовите двойки да сключват граждански брак, както и да осиновяват деца. И всичко това се случва при управлението на Нова демокрация – партия, определяна като дясноцентристка, но нерядко, особено в склонни към генерализации и географски по-отдалечени медии – и като „консервативна“.
През 2015 г. Гърция въведе възможността еднополовите двойки да сключват договор за съжителство, който урежда правните аспекти на връзката, без обаче да предвижда възможността за осиновяване на деца. Скорошно проучване на общественото мнение, публикувано от „Прото тема“, показва, че през последните години подкрепата за възможността за брак между лица от един пол в гръцкото общество нараства непрекъснато. През 2018 г. този дял е бил 39,3 процента, през 2019 г. – 40,8 процента, през 2022 г. – 51,7 процента, а в момента е 54,8 процента.
Тази еволюция на обществените настроения вероятно кара правителството на Кириакос Мицотакис да прецени, че сега е подходящият момент за подобна стъпка. Държавният министър и бивш говорител на правителството Акис Скерцос аргументира инициативата пред телевизия Скай, като заяви, че Гърция трябва да направи това, което вече са направили 36 страни по света и 20 в Европа по отношение на гражданския брак на еднополовите двойки, както и 39 страни общо, от които 22 европейски, по отношение на осиновяванията. Конкретно за осиновяванията Скерцос обясни, цитиран от "Катимерини", че още от 1946 г. Гърция позволява осиновяванията от сами жени или мъже, независимо от сексуалната им ориентация, т.е. и в момента има хомосексуални, които са осиновили деца, и с новия закон единствено родителските права ще бъдат разширени и в рамките на двойката.
Както можеше са де очаква обаче, въпросът за еднополовите бракове извади на повърхността едно старо разделение в управляващата Нова демокрация – това между либералното течение около премиера и настоящ лидер Кириакос Мицотакис и консервативното крило, представяно от бившия премиер Андонис Самарас, но и от настоящи високопоставени функционери като Танос Плеврис, Макис Воридис и др. Затова и Мицотакис даде да се разбере, че ръководството на Нова демокрация ще прояви уважение към позицията и на несъгласните и намекна, че насърчава тези, които не са съгласни със законопроекта, да изразят мнението си по достоен начин, като не участват в гласуването.
По-сложна изглежда позицията на консервативните министри. Министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис вече определи в телевизионно интервю законопроекта като „балансиран“ и по всичко личи, че ще последва линията на правителството. По-труден изглежда случаят на държавния министър Макис Воридис, който категорично заяви, че няма да подкрепи предложението. Воридис обаче се изказа сдържано и изрази готовност да се оттегли, ако това бъде поискано от премиера. Вероятно съдбата му ще се реши съвсем скоро, доколкото според информация на телевизионния канал Мега законопроектът ще бъде представен на заседание на гръцкото правителство още следващия вторник – 23 януари. Това означава, че предложението може да стане закон през следващия месец. Според някои източници обаче правителството вече е намерило формула, при която на Воридис няма да се наложи да гласува за проекта, а същевременно ще остане член на кабинета. Източници от Нова демокрация са казали още, че дори да се стигне до „развод“ с Воридис, той ще е „кадифен“.
Няколко депутати от Нова демокрация вече заявиха, че ще гласуват против законопроекта, вместо да се въздържат от участие в гласуването. На фона на сдържания тон в редиците на Нова демокрация по-остри думи срещу действията на премиера в рамките на управляващата партия идват почти единствено от бившия лидер и бивш премиер Андонис Самарас. Той директно отправи критика към Мицотакис през миналата седмица с думите: „Казваме на гръцкия народ да гласува, а на депутати и министри да не гласуват?“ Министърът на здравеопазването Георгиадис каза пред ЕРТ, че партията му не „мери Самарас със същата мярка“, както останалите депутати, а пред Скай добави: „Никога не коментирам което и да било изказване на Самарас от уважение. Андонис Самарас има пълна свобода на словото в Нова демокрация“. „Уважителното мълчание“ обаче нерядко позволява на премиера Мицотакис да избегне нежелани сблъсъци в партията си, като оставя изолирани думите на Самарас, с когото не е тайна, че има трудни отношения, не на последно място и заради това, че Самарас предизвика падането на правителството на Константинос Мицотакис, бащата на днешния премиер, през 1993 г.
По-сериозен проблем за Мицотакис може да се окаже позицията на Гръцката православна църква. Още през декември тя изрази отрицателна позиция по отношение на узаконяването на гражданския брак на еднополовите двойки, а за 23 януари, деня, в който правителството ще обсъди законопроекта, е свикано и заседание на Св. Синод. Междувременно Атинският архиепископ Йероним, цитиран от Скай, лансира днес идеята за провеждането на референдум по темата. Говорителят на правителството Павлос Маринакис обаче отхвърли подобен вариант с аргумента, че "въпросите на правата не се решават с референдуми".
Премиерът Мицотакис също преди няколко дни не остави поле за преговори с Църквата, като заяви, че правителството му ще изслуша с уважение различното мнение, но и че „законите се правят от държавата, а не заедно с Църквата“.
Спокойствието на премиера идва и от обстоятелството, че правителственият законопроект най-вероятно ще бъде подкрепен единодушно от основната опозиционна партия, лявата СИРИЗА, както и от основната част на лявоцентристкото движение ПАСОК, макар че и там отделни депутати се обявиха срещу инициативата. Затова със сравнително толерантното отношение към „дисидентите“ вътре в Нова демокрация Мицотакис от една страна ще постави опозицията в неудобната ситуация да подкрепи правителствен законопроект, а от друга страна – ще позволи на партията си да поддържа различните си лица към двете основни групи на избирателите си – официалното лице към либералните си привърженици и алтернативното, с нотка на позволена вътрешнопартийна опозиционност – към консервативната база на Нова демокрация. Докато тази ситуация не застрашава по същество единството на управляващата партия, обединена от изборните успехи, тя по-скоро работи за разширяване на базата ѝ в обществото, което се видя и на всички избори от 2019 г. насам.