В сегашната международна ситуация на конфликт между Русия и Украйна, от една страна, САЩ, Европа и Русия от друга, Русия, Китай и САЩ от трета, Израел и Палестина от четвърта и т.н., ние зрителите и непреки участници в световната политика, понякога не може точно да се ориентираме. И това не е случайно, защото ние европейците сме работливи, скромни и възпитани хора.
Честите внушения за надменността на световният политически елит, включително и европейския такъв,
ни пречат да видим, че тази обобщаваща констатация не е съвсем точна. Ние европейците и от Източна и от Западна Европа и от европейския юг и от европейския север много си приличаме. Градовете ни са стари и многовековни, изпълнени с много история, с нови сгради и големи булеварди, но и с не по-малко прекрасни стари постройки и тесни улички.
Колите ни са модерни и големи, но и малки, за да могат да се провират през същите тези стари улички. Европа е индустриална, но и земеделска и то твърде земеделска, с едни стари хилядолетни традиции в това отношение.
Основният дял от европейските средства, раздавани от Европейската комисия отиват основно подпомагане на земеделието, в големият си процент, но този факт си остана непознат за нас българите, като по-нови членове на ЕС, където и досега, след повече от петнадесет години, нямаше сериозни политици, които да ни обяснят истинската същност на Европейския съюз.
Това, което не ни обясниха нашите политици също така е, че тези империалистически и комерчески традиции, които срещаме в политиката на САЩ, Русия, Китай и т.н. са нехарактерни за европееца. Европеецът е скромен, работлив човек, със своите не толкова големи европейски мащаби и със своите особености за всяка една европейска държава.
Европеецът трудно вирее в САЩ или Русия,
независимо дали е българин, французин, италианец или от някоя друга европейска държава. Европеецът много по-добре се разбира със своите съграждани от другите европейски държави, веднага и много по-добре отколкото с някого друг извън Европа. Понеже ние сме сходни по мащаби на нашите държави, по занятие, по култура и по разбирания. Ние много отдавна сме част от едно семейство – от хилядолетия. Затова и беше възможно създаването на Европейския съюз.
Когато течеше приемането на България в Европейският съюз около 2006 година, председател на Европейската комисия беше португалецът Жозе Мануел Барозу. „Това ли е Европа?” казах си тогава аз, като гледах този човек. Не изглеждаше много строг и страшен, даже обратното. Да, това беше и това е Европа. И такава ще бъде. Затова когато днес ви плашат с Урсула фон ден Лайен, с Шарл Мишел и Роберта Мецола не се поддавайте на тези внушения. Те както и всички около тях са едни усмихнати, комуникативни и в крайна сметка разбрани и скромни хора, готови да ви изслушат и работят за нашето общо европейско бъдеще.
Не ги бъркайте с американски, руски, китайски, арабски или каквито и да е там други политици.
За нас европейците, пак да повторя големите имперски мащаби и разбирания си остават малко неясни. Както и високомерието спрямо другия и неговото незачитане, нежеланието за компромис и желанието за показност.
Ние европейците сме и си оставаме скромни, трудолюбиви и възпитани хора. Така изградихме нашият съюз, така и ще го запазим.