Игор ЧАЛЕНКО, политолог, ръководител на Центъра за анализ и стратегии
(Киев, Украйна)
Ереван не е съюзник на Москва по украинския въпрос. Това заяви на 18 февруари 2024 г. министър-председателят на Армения Никол Пашинян по време на срещата си с арменската диаспора в Мюнхен. Арменският премиер също така подчерта, че той лично „не може да повлияе“ върху конфликта между Руската федерация и Украйна.
Въпреки че от февруари 2022 г. насам Армения се е превърнала в 4-ия по големина доставчик на полупроводници и др. стоки с двойно назначение за Русия, премиерът на кавказката държава нарече украинския народ „дружествен“.
Докато властите на Ереван усилено създават впечатление за преориентиране към Запада, през двете години на войната между Русия и Украйна, страната им изпълнява ролята на един от водещите логистични хъбове на Кремъл за заобикаляне на санкциите.
През 2022 г. БВП-то на малката Армения с населението от под 3 млн. души е нараснало с безпрецедентните 14,2%. „Най-абсурдното е икономическият ръст на Армения…който прави тази страна кандидатка за трето място в топа на най-бързорастящите икономики в света“, иронизира по този повод британският вестник The Telegraph.
На 27 ноември 2023 г. зам.-министърът на финансите на Армения Ваан Сурунян признава, че за 9-те месеца на миналата година износът на стоките от страната му към Руската федерация е нараснал с цели 85%, от които 80% всъщност представляват реекспорт на продукцията от трети страни.
Акцентира върху експоненциалния ръст от 69% на външнотърговския оборот на Армения след началото на пълномащабната война в Украйна и американският аналитичен център Jamestown Foundation, алармирайки, че в страната е налице мащабен реекспорт на подложените на санкции стоки към Русия.
Вашингтон е внесъл Армения в списъка на държавите, които помагат на Москва да заобикаля санкциите, констатира наскоро директорът на Офиса за координиране на санкциите към Държавния департамент на САЩ Джим О‘Брайън.
И през новата 2024 г. проблемът продължава да е сред най-обсъжданите по света, което не пречи на Ереван да продължава безнаказано да доставя санкционните стоки на войнствената си северна съседка.
„Износът на Армения към Руската федерация е нараснал с 430% в сравнение с периода преди нахлуването в Украйна, което говори за реекспорт на стоки от Европейския съюз и Китай към Русия“, обобщи наличните към 17 февруари т.г. данни директорът на Института за международни финанси и бивш стратегически експерт в Goldman Sachs Робин Бруукс.
През последните две години проблемът с арменския реекспорт е във фокуса не само на политици, анализатори и водещи икономисти – казусът е и в полезрението на световните медии.
„Армения е най-подходящата от държавите членки на Евразийския икономически съюз, за да помогне на Русия да нарушава санкционния режим“, предсказа канадският аналитичен портал Geopolitical Monitor още през март 2022 г., само месец след руската инвазия в Украйна.
Ситуацията не се е подобрила и година след поетапното затягане на западните санкции срещу кремълския агресор. „Армения се превръща в икономически тил за руснаците“, алармира през март 2023 г. украинската информационна агенция УНИАН. Тогава медията констатира, че с помощта на Ереван „Москва си решава проблема с недостига на руския пазар на различни санкционни стоки и въоръжения“.
„Авторитарният режим на Путин заобикаля ембаргото и търговските санкции, въведени от ЕС, САЩ и Обединеното кралство през съседните държави“, анализира темата през март м.г. българското онлайн „Факти.бг“: „Това се случва най-вече през Република Армения“.
Според прогнозата на американския вестник The Washington Post от май 2023 г. Западът „може да засили натиска върху властите в Ереван“: „Заради Армения рязко е скочил реекспортът към Русия на редица критично важни стоки, включително електрониката“.
„Армения непосредствено взима участие в реекспорта на санкционната продукция към Русия“, писа по темата и швейцарският вестник L'Agefi в края на м.г.
Фактът, че Москва използва Ереван в качеството му на ключов съюзник с цел заобикаляне на западните санкции, не е останало без внимание и в Близкия изток.
„Армения в момента представлява мащабен хъб за доставки към Русия, която заобикаля санкциите на Запада“, алармира през декември 2023 г. израелската телевизия i24. Според медията държавата също така играе ролята и на „база за военнотехническо снабдяване на руските въоръжени сили“.
Армения е толкова важна за Москва като транзитен хъб, тъй като руският президент Владимир Путин не може да разчита на никоя друга съюзна държава при реекспорта на санкционни стоки.
„Армения е основният канал за отбягване на санкциите“ от страна на Кремъл, констатира през май 2023 г. френското издание на Forbes. Според икономическото списание „ограниченията върху доставките през Турция и страните от Централна Азия постепенно се затягат“.
Властите в Анкара още през лятото на 2022 г. поеха ангажимент пред Вашингтон да не допускат заобикалянето на санкциите срещу Русия през територията на Турция.
Впоследствие турските финансово банковите институции масово започнаха да прекратяват сътрудничеството си с руските такива. Банките в Турция започват за закриват сметките на руски компании още през 2022 г., писа през февруари 2024 г. руският бизнес всекидневник РБК Daily: „Към настоящия момент този процес се е ускорил“.
След началото на пълномащабната война в Украйна, страните от Централна Азия също са многократно предупреждавани от Вашингтон и Брюксел за необходимостта да се спазват санкционните режими срещу Руската федерация.
Редица компании от региона, които въпреки ограниченията, са продължили да сътрудничат с контрагентите си в Москва, са внесени в американския санкционен списък.
За да провери спазването на ограниченията срещу Русия, специалният посланик на ЕС по санкционните въпроси Дейвид О‘Съливан предприе само през 2023 г. три работни посещения в Централна Азия. По време на последната си визита от ноември м.г., дипломатът благодари на страните от региона за „съдействието при намаляването на реекспорта към Руската федерация“.
Месец по-рано, на 23 октомври 2023 г., министрите на външните работи на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан се срещнаха с представители на ЕС в Люксембург. Там те поеха ангажимент да помагат в борбата с опитите на Руската федерация да заобикаля въведените санкции.
Въпреки активното отразяване на проблема около реекспорта на санкционни стоки от Армения към Русия от страна на световните медии, международната общност бездейства, а властите в Ереван продължават да минават между капките.
„САЩ и ЕС, които организират многомилионни доставки на въоръжения за Украйна с цел отбраната ѝ при руската агресия, по неизвестни за никого причини си затварят очите за тясното сътрудничество между Ереван и Кремъл“, констатира през май 2023 г. хърватската онлайн медия Net,
С аналогичната позиция за Армения излезе и Forbes Франция: „Ако западната общественост наистина иска по-скорошна победа за Украйна, тя трябва колкото се може по-бързо да лиши Москва от този логистичен възел“.
„Досега не е започнато нито едно комплексно разследване по повод логистичния хъб на Путин в Армения“, констатира Jamestown Foundation
През април 2023 г. The Telegraph също призова Западът „да е по-строг в отношенията си със сателитите на Кремъл“: „Армения няма никакво оправдание, когато позволява да бъде използвана като транзитен пункт на Русия“.
Същевременно, вместо да наложи някакви ограничения върху арменско-руското сътрудничество, противоречащо на интересите на Вашингтон и Брюксел, на 17 февруари т.г. Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID) е обявила за предоставяне на властите в Ереван на пакет финансова помощ от 15 млн. долара.
Звучи иронично, че според официалното изявление на USAID тези средства щели да бъдат насочени към „намаляването на икономическата зависимост на Армения от Руската федерация“.