Намиращото се в Пазарджик голямо светилище на Асклепий може да изчезне заради концесия на инертни материали. За това предупреждава във "Фейсбук" известният ни учен проф. Валерия Фол. Тя уточнява, че много малка част от светилището на Асклепий е проучена. То се намира в местността „Хайдушко кладенче ("Ели дере"). Същевременно местността „Хайдушко кладенче ("Ели дере")“ е част от земите на манастира Св. Св. Петър и Павел, построен през XIII век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е действащ и до днес. По темата пред ФАКТИ говори историкът проф. Валерия Фол - българска траколожка, гост професор в УниБИТ...
- Професор Фол, скоро един ваш пост предизвика много коментари. Става въпрос за светилището на Асклепий, което може да изчезне заради концесия на инертни материали. Разкажете какви са притесненията ви?
- Не казвам, че светилището на Асклепий може да изчезне, но може да бъде унищожена принадлежащата му територия. Около това светилище, което е доста голямо като територия и се намира край село Паталеница, е имало свещена територия, върху която се реализира така наречената от учените храмова икономика. Тази територия е близо до светилището и категорично ще бъде ликвидирана, ако се разреши добиването на инертни материали. Вижте, това светилище е обособено на това място заради природата, заради минералните извори. При едни взривове тези минерални извори, които са там, е много вероятно да изчезнат и всичко да се превърне в един лунен пейзаж. Светилището на Асклепий е известно, за него има публикации, там се провеждани разкопки, но все още не е проучено напълно. Всъщност, на тази територия има могилен некропол, има крепост от римско време, открито е и едно селище съвсем близо до светилището. Това е обживяна територия, която, според мен, вместо да се превръща в кариера, трябва да стане археологически и природен резерват, защото в нея има и много защитени видове животни и птици.
- Такава територия не е ли защитена по някакъв начин?
- Територията не е защитена. Този тип територии са визирани в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България, която е разработена с хоризонт до 2030 година и следва глобалните тенденции в туризма. Тук говорим за възможности като балнеотуризъм, културен туризъм, екотуризъм, селски туризъм. В стратегията изрично е записано, че на територия като описаната от мен, трябва рационално да се използват природните, културните, историческите и географските ресурси. Светилището е близо до Пазарджик, до Пловдив, до магистралата. Селата Вихрен дол и Паталеница могат да се превърнат в туристическо бижу за културен, лечебен, селски и екотуризъм.
- Но там и сега се добиват инертни материали...
- Няма как да вървят заедно двете неща. Исканията за добив на инертни материали, ако не се лъжа, са от 2016 година. Периодично се подават документи и всъщност аз сега алармирам, че отново е започнала процедура за даване на концесия. Има подаден документ в Регионалния исторически музей в Пазарджик за предоставяне на разрешение за ОВОС (б.р. – оценка за въздействието върху околната среда). Затова се обръщам към директора на Регионалния музей и към директора Националния институт за недвижимо културно наследство да направят всичко възможно, за да прекратят посегателството срещу тази територия. Природата и траките са оставили безценно богатство на това място, което може да осигури благоденствие на хората от селата, а кариерата на това място ще създаде само един ужасен лунен пейзаж.
- Не може ли двете неща да вървят заедно?
- Не. Кариерата ще пречи на развитието на мястото и на изследването на това място. В тази територия, която е в подножието на светилището, има недвижими културни паметници. Аз съм била там и знам какво е. Това светилище е изключително. Това е най-голямото извънградско светилище, което е функционирало до четвърти век. Мястото е изключително, защото Римското светилище е построено върху Тракийско светилище. Проучванията на колегата Иванка Дончева и резултатите, до които достига тя - аз съм съгласна с тях, са, че на това място преди римското светилище е почитано местно божество - върховен покровител, свързан със скалите и с извора. За него ние знаем от епитета на Асклепий „Зюмюдренос“, защото са открити посвещения и надписи, които са достигнали до нас след разкопките. Те показват, че управляващата тогава върхушка, която е от тракийски произход, а ние знаем това, защото са запазени имената и длъжностите им, е почитала това божество. То е било много популярно, защото надписи с епитета „Зюмюдренос“ - това първо е било епитет на тракийското божество, а след това става епитет на Асклепий, се срещат и в други светилища. Дори два надписа с такива посвещения са открити в Рим. Тоест, тези траки, които явно са били воини и са останали да живеят там, продължава да почитат Бога от родните си места. Това е изключително. Не бива да се позволява такъв разкошен паметник и недвижима ценност да бъде унищожавана, вместо да бъде допроучена, консервирана и реставрирана, както и да бъде включена в туристическите маршрути. Споменах вече, че светилището е близо до Пазарджик, до Пловдив, има минерални извори, които в момента се изливат в дерето, а не се използват за лечебен, културен и екотуризъм. Ако направят кариера, всички защитени животни ще изчезнат. Това ли искаме? Предполагам, че не.
Отидете към основна версия
27 Февруари, 2024 13:11 5 597 16
Проф. Валерия Фол алармира пред ФАКТИ за защита на светилището на Асклепий
Мястото е уникално, защото римското светилище е най-голямото извънселищно светилище в България и е построено върху тракийско светилище, казва историкът
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 13 гласа.