Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-тото правителство, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
На политическата тъч линия загрява още една бъдеща дама-премиер – Мария Габриел. Какво бихте ѝ пожелали и за какво бихте я предупредили?
Девет месеца минаха от правителството, което тя вероятно ще наследи. Тези 9 месеца ги обявяват като едно голямо постижение, родили са се много успехи. Не знам, дали това ще я успокои или притесни, аз бих казала, че тези 9 месеца бяха една безплодна бременност, която във вид на ротация - родител 1 стана родител 2, родител 2 стана родител 1, взема от нея мандат и управлява вече 9 месеца без да има мнозинство. Но започнаха и едни процеси, по които днес виждам отчитат, колко много постижения, много води са изтекли през тези 9 месеца, но аз бих ѝ казала да има предвид, че това беше една извънматочна бременност.
Като се има предвид тези, които съставляват правителството, тези, които пропагандират ценностите на една, как да кажа, ротация, която има за произход едно безразборно сексуално общуване, което било сглобка, а сега значи като една действителна сексуална история да станело от това споразумение за общо управление. На езика на това, с което започнаха, това означава, че сега искат един не регламентиран, не легализиран, а един брак такъв по съжителство - няма да го наричаме пак коалиция, защото коалицията означавало да се поемат едни ангажименти за в бъдеще, които никой не иска да поема. Значи, ние отново ще правим управление, което е анонимно, неадресирано от гледна точка на цели, програми, срокове.
И аз питам: добре, какво ще бъдат следващите 9 месеца? Сега нищо не можа да се роди. Ще има едни следващи 9 месеца, каква е целта на тези 9 месеца, какво да се роди? Примерно, една България, в която жените ще бъдат възведени до равноправен пол, който ще взима толкова заплата, колкото взимат мъжете. Или България ще бъде доведена до една подобна на Орбан програма за демографски бум. Или България ще бъде доведена до една най-хубава дестинация на Европа или на периферията на Европа. Тоест, някакво постижение трябва да бъде вложено. Това дето викат: регулаторите, министрите, това са работи, които за тяхно устройство се правят. Те не са от гледна точка на целите на управлението.
Знаете ли, ние не можахме да видим това управление и заради необичайното публично изясняване на отношенията между т.нар. “не коалиционни партньори". И то в крайна сметка какво предопределя: избори или ротация?
От гледна точка на това дали избори или ротация, трябва да получат някакво указание, някаква директива. Защото при форсмажорните обстоятелства, в каквито се намира в момента България, тя заявява едно категорично такова неистово желание да се включва във война, заявява едни желания в Еврозоната да влиза. Ако искате по тази тема финансовият министър какво е постигнал, след малко да говорим. Иска освен това да прави Европа да бъде в режим, в който да я приеме в Шенгенското пространство.
Вчера виждам и Борисов за това се бори. Тоест, тя има едни амбиции, но тези амбиции, които предявява, те не са собствени амбиции. Те са, ако ѝ позволят, ако благоволят, ще я вземат България в Еврозоната, ако благоволят, ще я накарат да участва във война, нищо че е останала не на гол тумбак чифте пищови, ами съвсем на гол тумбак, не знам с какво ще участва. Но и същото се отнася и за Шенген, защото онова, което иска България да влиза в Шенген, дали е от полза на влизането на нерегламентирани и тъмни потоци от всякакви стоки в Европа. Не е случайно, че Нидерландия не я иска, не е случайно, че Австрия не я иска. Тези неща на нас не ни ги казват, само подскачат като петли по цял ден, как ще ги постигнат тези цели. Но тези цели не са цели за 9-месечния период, който предстои.
Как от тук нататък ще се управлява държавата?
Ами ротационно и с присядане в скутове, с договорки. Имайте предвид, че онова, което сега си разменят чрез медиите, са едни циркови постановки, зад които се крият техни непостигнати или постигнати договорки – това няма никакво значение. Онези, които се договарят, те не са в момента на сцената, те са там някъде, диктуват, суфлират и т.н. Така че ще се управлява по същия начин, ако смятате, че едни избори ще променят конфигурацията на участниците и на пропорциите между тях, това не може да стане, защото българският народ отдавна се е установил и се е закрепил към кого ще гласува. Защото така го и манипулират.
И вие виждате 4-5 и колкото избори да направите, съотношението на влизащите е вътре. Ако вземе да се променя, току ще извадят “Алфа Рисърч" или някой друг, да ни каже кой е първи, кой е втори, кой е трети. Ще се управлява по начина, по който се е управлявало досега, а именно ще се променят закони, Конституция, регулатори и т.н., за да няма търсене на отговорност на тези, които възнамеряват да обяздят отново ресурсите на страната. И виждате, че това успешно се постига.
В каква икономическа и финансова ситуация най-вече се вихрят калните битки за властта? Какво постигна финансовият министър Асен Василев, какво постигна икономическият му колега?
Първо, искам да му кажа, че е тръгнал първо да слага регулаторите, самият Асен Василев. Щом толкова държи първо да се започва от регулаторите, а не от министрите, нека да отвори там някоя книга от “Харвард" ли ще е учебник, от Хасковско някое ръководство на счетоводна фирма и да види, че най-големият, най-главният, най-същественият регулатор в една държава е Държавният бюджет и финансовото министерство.
Ерго, ако ще се правят реформи в регулаторните органи, той е № 1. И да не ми приказват за някаква прозрачност, за някаква независимост. Те по сексуално-групов план си определят регулаторите и министрите, а сега са писали в споразумението, че то трябва да излъчва регулаторите по независим път. Ами добре де, ще го подпишат това споразумение, че досега не са ли подписвали и споразумения, и програми, и платформи, и клетви в парламента. Какво следва от това, че ще го подпишат? Смятате, че ще го изпълняват?
Не. Нищо не следва, както не следваше и досега.
Точно така. Значи всичкото, което тук ни се разиграва, е начинът, по който да се съхранят съществуващите модели, структури, механизми и функции на властта, пък че това ще бъде пазено от тези, които държат ключа на регулаторите, е ясно. Ключът на регулирането на страната се държи от тези, които определят, какви са промените в Конституцията, какви са механизмите по които се избират съдебните органи, Висшия съдебен съвет, Инспектората и т.н. Не е случайно, че тук има трети участник. И сега всички са се хванали да гледат, как се дърлят двамата основни участници. От третия зависи, това не е шахматна игра, това не е и покер, вчера слушам, че така го наричат.
Това е бридж, играят на бридж безогледно, демонстративно пред лицето на целия свят. Ако ще се прави реформа в регулаторите, ето само пресен случай - този с прехвърления милиард. Затова го пращам към учебника Асен Василев: прехвърленият милиард от Фонда за стабилизация на енергийната система го представя като приход. И били имали през първите два месеца голям приход в Държавния бюджет. Този грешен счетоводен запис е равносилен на престъпление срещу Държавния бюджет. Оставям на конституционалисти и на законотворци да кажат: какво това означава? За друго да не говорим. За капиталните вложения, които не се влагат за това, за което трябва, а след това попълват с тях дупки, защото не им стигат парите.
За непопълнените и не предоставени на общините програми и разходи по тях, цялата страна са я поставили на колене по този начин. За проваления План за възстановяване и развитие да не говорим. И пак казвам, нещата зависят от Европа. Я си представете, не е ли изгодно на Европа, ние да не можем да представяме правилни планове и да не ни финансират и това е това, което аз наричам постепенно откачване, разкачване на последния вагон.
Те икономии ли в Европа правят на наш гръб?
Разбира се, въпреки, че беше едно златно време, когато не правеха икономии от даването на ресурси, а обратно – ги рециклираха при себе си. Но сега ще правят икономии, защото и те нямат пари. От много правилна и хубава политика, която водят.
Казахте, че бюджетът е в основата, основният регулатор на всичко.
Да продължим с по-важните регулатори. Вторият важен регулатор е паричната политика и банковата система. Имате в момента една Централна българска банка, която и до този момент, уж все ще влиза в Еврозоната, не е направила доклад за оценка на състоянието и готовността за това. Ама на Андрей Гюров нам си какъв роднина не знам какъв станал. Имате банки търговски, които реализират 50-70% норма на печалба, нещо, което не ги прави банки. И лихварите не правят такива големи печалби. Какво става с тези печалби? И ако ще има такава печалба в паричния сектор, в банковия сектор, какво би трябвало да има във финансовия, при Асен Василев?
Тези два регулатора са скачени взаимни съдове. Какво е съотношението между тях? Знаем ли, какво става? И кои са тези, които са заинтересовани от влизането на България в Еврозоната, ако нашите банки са чужди и всъщност перат тук европейски пари? Значи, при най-бедно население на страната с 900 лв. средна пенсия, но тя е средна, защото има едни, които са с безкрайно големи и със заплати от 1300 лева тя има паричен ресурс, който носи 50-70% на банките, в които е сложен. Кои са тези пари при положение, че българите основно имат по 1000 лева в книжки.
Според вас кои са? Да довършим тази тема, кои са тези пари?
Ограбените пари от обществения сектор, от ресурсите на страната, от олигарсите на страната и от чуждите им партньори. Как кои са? От тъмната икономика, която е 40% в страната, а тръгнали да говорят, колко е голяма събираемостта на данъците. Като е голяма събираемостта на данъците, къде са постъпленията от дерогацията на “Лукойл" или Спецов, дето е независим от Асен Василев, дава писмата, че всичко е наред.
Да продължим с другите регулатори.
Има един регулатор, който държи ключа на всички останали регулатори. Това е една политическа сила, която играе ролята на балансьор, на стабилизатор, на източник, на социалния, на етническия и на всякакъв мир. Тя държи ключа към всички останали регулатори. Защо? Защото в съдебната система, която я няма във вида, в който Монтескьо искаше на времето и в който дори колкото да има извращения, нарушения и т.н. по целия свят, има. Ето, самият факт, че Върховният съд на Съединените американски щати допусна и всички бяхме сигурни, че ще пусне Доналд Тръмп на избори, защото справедливостта стои на върха на всички обществени регулатори.
И стои по-долу от демократичната идея за това, че всеки има право да бъде избиран, избран. Тоест, ние тези неща избиран и избран например представяте ли си ги да са в един свободен вид в България. Примерно, аз като излязох от министър-председател три пъти да съм могла да отида на избори или пък да формирам политически проект, както му викат сега. Да стана водач на партия, защото вие казахте, че аз съм единствена и до днес е така. И за да не ставам много, как да кажа политологична, защото аз политологични и социологични анализи обикновено не правя, искам да ви разкажа една случка, случка-чудо.
Имаше една тук министър-председател жена, която не за 9 месеца, а за 30 дни премина през предпроектни проучвания, проучвания проектиране, изпълнение и завършване. И за 30 дни доведе и започнаха да текат води, ама не от извънматочна бременност, каквото сега тече тук, а вода, защото София умираше от жажда. Тази вода тече до ден-днешен. Тази вода гледам, че започват да я спрягат като елемент на кампания да се използва чешмяна вода като сигнал и демонстрация, че пластмасовите опаковки, въобще еко кампаниите могат да превключат от бутилирана към течаща вода.
Днес гледам, че тъй наречените еколози, които и по времето на тази жена, която за 30 дни от Джерман-Скакавица отсечка направи и доведе до тук рилска вода, същите ги виждам, че отново са се развихрили. Тогава беше един не Амадеус Моцарт, ами Амадеус Кръстев, който осъществяваше анти водоносни кампании срещу мен. А днес ги виждам, че искат да продължават да блокират всякакви инфраструктурни и народностопански важни проекти, които биха могли да използват рационално и полезно ресурсите на България за целите на България, а не на чужди лобисти.
Дразни ли ви това, че съсипват вашия труд?
Да, и затова го разказвам. Може би Господ ми е дал да живея толкова дълго, колкото да видя абсолютно всичко разрушено, в което съм вложила усилия, в което съм вярвала и което съм посветила на хората.
По кои направления от сега нататък са заложените мини? И дават ли си сметка тези, които искат да управляват, за минираното поле, заложено от тях самите?
Ето, първото и основно поле, което е заложено, е липсата не, ами удушената бизнес среда, в която не може да съществува никой, който няма протекция за ключа, за който казахме и който би трябвало да му отвори този ключ чадър за съществуване. Тече един огромен процес, той е планетарен, на промяна на геостратегическите конфигурации, хегемонии и господства в света. Казвам го в множествено число, защото въпреки това че имаше една държава, която държеше изцяло хегемонията върху всички останали, този процес в момента е в реверсивна форма.
И опасността при нас е, че този процес, който и по света подкопава принципите на пазарната, на свободната, на справедливата икономическа дейност и търговия, този процес при нас придобива формите на пълен бандитизъм. Значи, ако другите ще сменят собственици все пак по някакъв начин, дали с война, дали с изтласкване на населения и изчистване на територии, тук ще бъде по онзи избистрен за българите начин, по който си отнемат помежду си бизнеси. "Осем джуджета“...
Клуб “SS"?
Да, банкови фондове за развитие, КТБ-та, каквото си искате. Ето и това, което казахме за Фонда за енергийна стабилност. Онова, което би трябвало да бъде справедливото преразпределение на продукта, което хората заслужават. И все за хората говорят, забележете, хората и бизнеса. Ама хората и бизнеса не са бандити, които са като пехливани на улицата и кой каквото може, взима. Хората и бизнесите трябва чрез държавата да бъдат правени в хармония и единство. Това е най-големият проблем. Ерго, нашата държава не се управлява.
Тя се преразпределя?
Не, не, тя се ограбва. Разпределяне не, защото разпределяне значи, ето както 50%, това е наглост, да кажеш искам регулатори 50% на мене, 50% на тебе. И това Борисов днес хубаво им каза: “Това са регулатори за 7 години. Какви са на мене, на тебе, какви са тези работи?" И кой си ти? Имат ли някаква легитимация на смислена политическа сила и кои интереси те представляват в българското общество - на IT-та, тези, които взеха всички инфраструктури, за да държат целия обществен ресурс с технологии и целия избирателен ресурс, и резултатите от избирателния ресурс, и обслужването на бизнеса чрез техните юридически кантори. А обслужването да не е по законите на Комисията за защита на конкуренцията? И затуй им трябва и конкуренцията, за да може всеки договор да държат. Че то и сега те работят, без да спазват договорите за обществени поръчки. Какво значи те да разпределят? Те грабят, те дойдоха като термити и в момента са терминатори на една територия.
Какво би могло да ги спре? Защото говорим за ПП-ДБ?
Д-р Гълъбова може да ги спре.
Има ли толкова голяма психиатрия?
Моля ви се, не защото не е голяма, защото никой не иска, защото това и аз съм го пробвала... Въпросът не е и политически, въпросът е психопатологичен. И никак не е случайно, че идеологията на тази група е инкриптирана. Защо не кажат, към какво се стремят? Защо не кажат, че най-антихуманното преследване на целите на развитието на технологията и изкуствения интелект и т.н. е в главите им?
Виждате ли изход? Изобщо има ли някаква светлина в тунела или е насрещния влак?
Ние не сме през редовен вход влезли в тези неща, та да има изход. Изходът го няма, защото българският народ не разбира, какво става и не иска да разбира и това е най-добрият изход за управляващите. Те такава обетована земя, в която никой не ги търси за нищо, няма да намерят никъде. Отново като ме питахте, за какво ми е тъжно? За това, че 365 дни и последните ми надежди бяха вложени в тях, че моят народ ще поиска да се бори. Той не иска. Затова изходът е още от същото, за да може той да почувства, че трябва да въстане.