Канцлерът Олаф Шолц внесе объркване и ужас в цяла Европа заради възприемането на противоречиви позиции относно Украйна, но какво стои зад неговата "лудост", анализра "Политико".
Шолц обърка европейските си съюзници, като отказа да достави на Киев крилати ракети, позовавайки се на рисковете от руско отмъщение, въпреки че упреква тези съюзници, че не предоставят повече военна помощ, за да помогнат на Украйна да отблъсне Русия.
Гневната реакция срещу привидната несъгласуваност на канцлера се прояви ярко през последните дни, особено когато европейските съюзници се опитват да демонстрират решителност, когато става въпрос за помощ на Украйна.
"Европа очевидно е изправена пред момент, когато ще бъде необходимо да не бъдем страхливци", каза френският президент Еманюел Макрон тази седмица в коментари, които изглежда бяха насочени към Шолц.
"Поведението на Шолц показа, че що се отнася до сигурността на Европа, той е грешният човек на грешната работа в грешното време", каза миналата седмица бившият министър на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс.
Но това, което може да изглежда като непоследователност на Шолц, всъщност е обмислена стратегия.
Откакто Шолц разбра, че Украйна е в състояние да се защитава от Русия, неговата стратегия е да действа в тандем с Вашингтон, за да снабди Украйна с достатъчно оръжия и оборудване, за да оцелее, включително противовъздушни батареи и танкове, като същевременно задържа инструментите, от които ще има нужда, за да спечели.
Той не крие този подход. До ден днешен Шолц, който принадлежи към германската Социалдемократическа партия (СДП), отказва да каже, че иска Украйна да спечели войната, казвайки само, че "Русия не трябва да печели и Украйна не трябва да губи".
Това може да изглежда като семантика, но за много украинци да чуят лидерът на политическата и икономическа сила на Европа да се присъединява към стремежа им за победа би предложило важен психологически тласък, като същевременно изпрати ясно послание до Москва относно ангажимента на Берлин.
Причината, поради която Шолц отказва да каже, че иска Украйна да победи, е същата причина, поради която той няма да предостави на страната необходимата екипировка, за да постигне тази цел: дълбоко вкоренен страх от Русия.
Позицията на Шолц е, че снабдяването на Украйна с оръжия като крилатите ракети Taurus, които Киев може да използва, за да разруши Керченския мост, свързващ Крим с Русия, и евентуално дори да удари Москва, би разтърсило президента Владимир Путин до такава степен, че той би отмъстил на Германия.
Дебатът в Германия относно изпращането на основни бойни танкове Leopard беше подобен. И тогава Шолц изрази дълбоката си загриженост относно предприемането на стъпки, които могат да предизвикат по-широк конфликт. Той отстъпи едва след като Вашингтон се съгласи да изпрати малък брой танкове Abrams. Но дотогава Русия имаше достатъчно време да минира фронтовите линии до такава степен, че Украйна загуби инициативата.
Този път обаче Шолц е категоричен в отказа си да изпрати ракети Taurus, за да не би подобен ход да доведе, както той наскоро се изрази, "до един вид въвличане във война".
Канцлерът не е сам в страха си от Русия. Близо 60 процента от германците са против снабдяването на Украйна с ракети Taurus, според проучване, публикувано в сряда. Това е увеличение от 49 процента през февруари.
Подходът на Берлин към помощта за Украйна е може би най-добре уловен от немската поговорка "твърде много за умиране, твърде малко за живот".
И все пак дори подходът да се даде на украинците достатъчно, за да издържат, е скъп. Оттук идва и призивът на канцлера към други европейски държави да увеличат помощта за Украйна.
Досега Германия е предоставила военна помощ на стойност около 17,7 милиарда евро. Това я нарежда на второ място след Съединените щати по отношение на приноса, но едва на 11-то като процент от БВП.
Това предполага, че германците имат фискален капацитет да направят много повече. Но те не искат. Само около 20 процента от германците смятат, че страната им трябва да направи повече, за да подкрепи Украйна военно, според последните проучвания. Докато 40 процента смятат, че Берлин е изпратил достатъчно оръжия, други 40 процента смятат, че дори е стигнала твърде далеч.
Спомени от Червената армия
За да разберем тези тенденции и германския страх от провокиране на Русия, е полезно да надникнем в историята на Германия от 20-ти век. Германия води две войни срещу Русия с катастрофални резултати.
Точно както ужасяващите загуби, които Русия претърпя от ръцете на нацистите през Втората световна война, се врязват в колективната психика на тази страна, човек би бил трудно да намери германско семейство, което да не е травматизирано от нахлуването в Русия - независимо дали баща или дядо са изгубени в Сталинград или цивилни са попаднали в пастта на приближаващата Червена армия.
Отношенията на Германия с Русия обаче не могат да се определят само от страх. За много германци, израснали в комунистическа Източна Германия, Русия все още се смята повече за приятел, отколкото за враг. Източна Германия никога не е била подчинена от СССР до степента, в която са били Полша и други страни от Варшавския договор, така че отношението към Русия в източната част на Германия е до ден днешен много по-положително.
Тази тенденция намира отражение в политиката, която проруската партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) води във всичките пет провинции, които съставляват Източна Германия (с изключение на Берлин).
Въпреки че има по-малък афинитет към Русия в бивша Западна Германия, която е дом на повече от 80 процента от населението на страната, там все още е вкоренено широко разпространеното убеждение, че тайната на справянето с Русия е да се води диалог с нея.
Много германци отдават заслугата на стратегията за ангажиране на Западна Германия по време на Студената война - наречена Ostpolitik и въведена през 70-те години на миналия век от Вили Бранд, първия следвоенен социалдемократически канцлер на Германия - за довеждането до края на Студената война.
Като дете от онази епоха Шолц разбира притегателната сила на Ostpolitik върху германската психика по-добре от други.
Ето защо неговият отказ да изпрати ракети Taurus, който той обяви не в парламента, а по време на среща с главните редактори на най-големите германски новинарски издания, не трябва да се разглежда изолирано, а по-скоро като част от неговата по-широка политическа стратегия.
Нежеланието на Шолц да заложи изцяло на Украйна предполага, че неговата крайна цел е Украйна да се съгласи на мирни преговори, по-рано, отколкото по-късно. В това отношение отказът на републиканците в Конгреса на САЩ да прокарат нов пакет от помощи за Украйна играе в полза на германците.
При условие, че неговата коалиция не се разпадне неочаквано преди това, Шолц е изправен пред избори през есента на 2025 г. С личните си рейтинги, които са най-ниските в историята за канцлер, когато дневният ред на коалицията е в безпорядък и икономиката е в застой, той се нуждае от проблем, който да му даде тласък.
Това може да се окаже шок за мнозина извън Германия, но единствената област, в която канцлерът постоянно показва добри резултати пред вътрешната аудитория, е отношението му към Украйна.
"Канцлерът на мира"
През последните дни канцлерът наблегна на новта си линия, започвайки да се представя като Friedenskanzler, канцлерът на мира - псевдоним, който често се използва за описание на Вили Бранд.
"За да стане абсолютно ясно: като германски канцлер няма да изпратя нито един от нашите войници на Бундесвера в Украйна", заяви Шолц във видео миналата седмица, имайки предвид германските военни.
Нищо, че никой не е очаквал това да се случи така или иначе. Декларацията на Шолц дойде в отговор на призива на френския президент Еманюел Макрон към Запада да не премахва никакви опции от масата.
И все пак стратегическата неяснота е последното нещо, което Шолц иска. Ето защо той толкова ясно телеграфира на Путин - и на останалия свят - какво няма да направи, за да подкрепи Украйна и защо няма да го направи.
Поне в това отношение неотдавнашното публикуване на запис на германски военни офицери, обсъждащи политиката и логистиката на изпращането на ракети Taurus в Украйна, помогна на канцлера.
Докато офицерите изразиха разочарование от позицията на Шолц, записът ясно показва, че той едва ли ще отстъпи, особено на фона на предизборната кампания, която му предстои.
"Ще кажем на избирателите, че ние (СДП) сме партията на мира", каза тази седмица Аксел Шефер, ветеран социалдемократ в германския парламент. "Имаме Friedenskanzler (канцлер на мира)."