Доц. Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
"Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било“ – неоновият надпис за 100 000 лева, поставен като арт инсталация на мястото на мавзолея и предизвикал гневни коментари в мрежата, може да носи и пророческо съдържание. Ако го съпоставим със скандалите, заклинанията и плахите надежди на доскоро управлявалите ни коалиционни партньори, ще открием, че има съвпадения, които нито авторите му, нито поръчителите му са имали предвид и които могат да бъдат изненадани от другия прочит на посланието. Например, дали е напът да се случи сглобка 2, за която и двете страни взеха да говорят, но от кумова срама, за да не стреснат електоратите си, засега всяка от тях предлага преговори без лидерите на другата. Такова е миналото, което е на път да се случи. А неспиращите като гейзер скандали около Кирил Петков с постоянни разкрития за поредни фалшификации минават в графата бъдещето, което вече е било. Иначе, както и да го погледнем, надписът е кич за 100 000 лева и упорито повтаря всички нелепи, но скъпи уж арт творения, изсипани в този район. Защо предизборната кампания започна като фарс? Наш гост е доц. Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика.
Аз по този начин прочетох кичозната арт инсталация, видях и вашия остър коментар във Фейсбук, но винаги границата между трагичното и комичното е много тънка. Вие какво мислите?
С огромно удовлетворение чух начинът, по който находчиво вие свързахте този надпис с политическата действителност в последно време. Защото наистина, това което се случва на политическата арена, вече отива дори отвъд границата на трагикомичното. Това е жалко за държавата ни. Такъв долнопробен упадък на политическите нрави, такова отсъствие на мисъл за държавата и такава обсесия у основните политически играчи и особено в тези, които дойдоха на власт с претенцията за ново начало и големи промени, а именно “Продължаваме промяната" и “Демократична България! Обсесия за власт, за постове, за държавни привилегии, а в крайна сметка зад всичко това виждаме как все по-релефно изпъкват гигантски скандали, свързани с корупция, с контрабанда, с измами и т.н. Всичко това наистина е много жалко за България, защото последните няколко години са напълно пропилени. Нито една сериозна национална задача не е изпълнена или поне да е придвижена с необходимото темпо напред. На практика България не просто стои на едно място, а в редица отношения наблюдаваме пълен регрес. Но над всичко е тази развала на политическите нрави.
Аз видях с изумление, макар и със закъснение, един запис от изявление на г-н Кирил Петков, в който той като долнопробна квартална мутра заплашва с побой свой политически опонент. Казва: “Той няма да смее да ми каже това", в случая става дума за г-н Пеевски, “Няма да смее да ми каже това, казва Кирил Петков, насаме в стаята, ако охраната му е навън". Все едно се връщаме в 90-те години, когато едни момченца с дебели вратове, не особено интелигентни, но пък силоваци, решаваха по такъв начин своите квартални спорове: кой кого да застрахова, коя сергия на пазара да държи, която да му се отчита, това е нивото на Кирил Петков. А той се представя, и за една част, макар и много малка част от нашата общественост, той е техният лидер, който трябвало да води България към светло европейско бъдеще. А той ни връща към мутренските времена, към времената, когато се срамувахме от това, което се случва в държавата и т.н.
Г-н Цеков, вие говорите за деградация както на лидерите, така и на самото движение “Продължаваме промяната". Но ако ги слушате тях, те твърдят, че те са хората, които точно носят бъдещето на Българя и се борят със страшните черни, стари сили, които поддържат и налагат корупцията и те не могат да ги пробият?
Вижте, със сигурност има психиатричен проблем в тази самооценка, която те си дават и в начина, по който се изживяват, но това напълно се разминава както с политическата действителност, така и с реалните резултати, които има тяхното присъствие във властта или около властта със силно влияние през последните 4 години. Защото пак казвам, те провалиха държавата, те заборчняха по един безобразен начин държавата, и не сложиха камък върху камък. Всъщност, те се бяха обявили - цялата кохорта от мислители и приятелски настроени журналисти, анализатори около тях – за добрите сили. Преди няколко години изградиха около тях фалшивата митологема, че това е поколенческа революция в политиката, че това е поколенческа партия и това ново поколение идва, за да постави новото начало и за да скъса с тъмното минало. Виждаме и сме свидетели вече на гигантския провал на това политическо поколение, на милениалите, на поколението “Z", това са поколения, която се родиха след втората половина на 80-те и така до 2012 г.
Това са поколения – говоря за техните политически изразители, тези които претендираха да изразяват политическата воля и разбирания на цялото това поколение, а именно ПП-ДБ - те проявиха един хунвейбински манталитет да отрекат всичко, което е било преди тях и да започнат ново летоброене. И заедно с това развиха едно партийно сектантство, което ги сведе до малцинство и което не им позволи да извършат никакви промени. Защото във всяко нормално демократично общество големи, реални, обществени промени, реформи в различни сфери се извършват само от големи обществени мнозинства, с подкрепата на големи сегменти, мнозинствени сегменти от обществото. И за да има такъв тип обществено мнозинство, трябва да има и качествени и компетентни политици, които са способни да водят политически диалог и да конструират такива мнозинства и такива консенсуси.
Провалът на поколението в политиката, което се олицетворява от ПП-ДБ, е именно в това, че те не успяха да извършат никакви реформи, защото не успяха и нямаха нито политическата култура, нито политическата интелигентност да водят политически диалог, да търсят съюзници и да изграждат такива мнозинства и консенсуси. И никаква мафия не им е виновна, защото на калпави и глупави политици като тези от ПП-ДБ Космосът им пречи.
Залети сме от скандали, кой от кой по-съставомерен, но реално нищо не се случва. Какви риби някой планира да хване в тази мътна вода на 9-ти юни?
Много е тежък този скандал, който се разкрива в последните дни с документните измами в Търговския регистър, за които са уличени от потърпевшите адвокат Лена Бориславова, адвокат Никола Минчев и всичко това в полза на техния партиен водач Кирил Петков. Това са много тежки обвинения, много тежки факти, които се разкриват. Няма никакво значение, че сега се разкриват в предизборна кампания, това е второстепенен въпрос, който има отношение към вътрешните боричкания и мръсните игрички в ПП-ДБ и заобикалящите ги неправителствени организации. За нас като граждани, за върховенството на закона, за интегритета в политиката е важно само едно, че потърпевши лица излизат и обвиняват, при това доста обосновано Лена Бориславова, Никола Минчев и Кирил Петков в документни измами. И това е, то може би не просто е пореден, а един от най-грандиозните шамари в лицето на всички онези, които в продължение на 4 години арогантно лъгаха българския народ, че това ново поколение, което ПП-ДБ представлява, били честни, морални, че искали да възстановят върховенството на закона в България.
Ще доведе ли до конкретни правни действия този грандиозен скандал с фалшифицираните от Лена Бориславова, Никола Минчев и Кирил Петков документи, и то не просто фалшифицирани, а за да може Кирил Петков да стане служебен министър, в последствие министър-председател, а негово подставено лице да влезе в сдружението. Това ще има ли последици?
Така, както са очертани фактите от потърпевшите лица, това са типични документни измами, свързани с подправяне на подписи и представяне на документи пред държавен орган по силата на закон. Аз се надявам, че правоохранителните органи ще си свършат най-после работата и ще се размърдат. Разбрах, че има досъдебно производство по въпроса, вече ако някой е чакал нещо или просто е било необходимо време за различни видове експертизи, това е обяснимо. Но особено сега, когато този скандал вече е публичен, се надявам в скоро време да има и движение по тези разследвания. Защото в противен случай ще остане много тежкото съмнение за замитане на следите. А разбира се, и ще се даде възможност на уличените лица да се скрият зад депутатски имунитети. Всъщност, ние виждаме, че листата на ПП-ДБ в тези избори – и в европейските и в националните все повече се превръща в убежище за търсене на депутатски имунитет срещу наказателно преследване за контрабанда, за документни измами, за корупция и т.н. Нещо, което е изключително тревожна тенденция и трябва да получи своята ясна и то негативна обществена оценка, за да може постепенно политиката да се прочиства от такива лица, от такива партии, от такива тенденции.
Никола Минчев е и водач на листата на ПП-ДБ за Европарламента, на какви избори отиваме?
На странни избори. Европейският съюз не веднъж чрез различни свои институции е давал оценка на корупционните практики в България. И сега изведнъж една партия, която до преди дни буквално беше във властта, г-н Минчев е не само народен представител, макар и за кратко беше председател на Народното събрание, се оказа уличен, при това не голословно, а с конкретни факти и обстоятелства за едно тежко престъпление. Ако той има морал, би трябвало да се оттегли от кампанията, докато името му не бъде изчистено, а не да се крие зад депутатски имунитет. Същото се отнася и до Кирил Петков, и до Лена Бориславова.
Скандалът около фалшификацията на подписите за сдружението “Да опазим Корал" отваря завесата не само към властовите апетити, но и за лицемерието на екологичните сдружения. Намесването на името на Пашата, за който е известно, че има интереси по Черноморието, не измества ли оптиката и в друга посока?
Вижте, зад цялата тази политическа конструкция ПП-ДБ, която беше създадена, прозират и са видими вече с просто око лица, които са част от полусенчестата и сенчестата страна на политиката. Ние помним, какво беше казал убитият престъпен бос Къро, че това са неговите хора ПП-ДБ, помним Алексей Петров, сега чуваме за Паскал и т.н. И ето тук, в случая излизат и такива твърдения, как определени части от тях са защитавали пък въпросният Пашата, който има в публичното пространство противоречива репутация, като свързан със силовите групировки от началото на прехода. Така че тези хора от ПП-ДБ всъщност се оказват много далеч от този фалшив образ, който се опитаха да градят, и с който излъгаха много избиратели, се оказват оплетени в олигархични, криминални, полукриминални мрежи, разпъващи очевидно политически чадър над тях.
Вие виждате, какво се случва с този скандал с контрабандата: един бивш вътрешен министър от ПП-ДБ от служебните правителства, депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков, техният главен секретар Живко Коцев, какъв политически чадър те се опитаха да разпънат по повод на разкритията за връзки с контрабандата. Кога се е чувало един министър-председател, в случая г-н Денков, все още тогава министър-председател, да даде извънредна пресконференция в защита на един главен секретар на МВР, който е привлечен към наказателно преследване. Това ако не е политически чадър, не знам какво друго може да бъде наречено. И тези хора имат цинизма да продължават да излизат и да лъжат в медиите, да хвърлят прах в очите на хората, да ползват пропагандната машина, която ги обслужва, за да цензурират, да крият и да манипулират информацията. Така че виждаме, нищо не може да остане скрито. И аз мисля, че това е само началото. Прекалено много скандали и корупционни процеси се случиха под политическия чадър на ПП-ДБ, за да останат дълго време скрити.
Скандалът “Корал" не измества ли много удобно скандалите “Митниците" и “Живко Коцев"? Изведнъж за тях спря да се говори, но сега всички говорим за “Корал"?
Това е скандалът на деня, утре ще има друг. Надявам се обаче, че тези скандали от гледище на правораздавателните органи и разследващите органи съвсем няма да имат тази моментна слава, която получават в публичното пространство. А по тях ще се работи с цялата строгост на закона и виновните лица ще си получат заслуженото, в крайна сметка. Защото в противен случай, ако ние видим същите тези лица, които се търкалят във всички тези крупни скандали, отново във властта, да ми претендира Кирил Петков за министерства, да ми претендира Никола Минчев за евродепутат и за председател на парламента или Лена Бориславова за морала в политиката и за честно управление, мисля, че това вече е оксиморон. И тези хора трябва да си получат заслуженото.
Не последва нищо след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, на път е да заглъхне аферата в митниците и подозренията за главния секретар на МВР като съучастник на контрабандисти. Можем да допуснем, че такава ще е съдбата и на скандала “Корал". Те минават като “Всяко чудо за три дни". Защо всичко избухва, след това постепенно заглъхва и за какво говорят тези процеси?
На ход е съдебната власт, следствието, прокуратурата, в крайна сметка съдът. От тях зависи това, което иначе е характерно за публичното пространство да има такива моментни фойерверки, след това те да отиват в забвение до следващия скандал. Но от съдебната власт зависи, дали тези скандали ще бъдат укрити. Между другото, не е никак случайно, че всички тези скандали и разследвания, в случаите за които говорим, в тях активно са замесени ярки политически фигури от ПП-ДБ. И това обяснява в известна степен тази истерична настойчивост, с която те с всички средства се стремяха да сложат свой главен прокурор, да сложат свои шефове на специалните служби, свой вътрешен министър, свой главен секретар.
Очевидно, за да контролират правоохранителната и правораздавателната система в свой частен интерес, с оглед интересите на политическите и икономически кръгове, които стоят зад ПП-ДБ. Няма никаква съдебна реформа, има желание за използване на съдебната и правоохранителната система за политически чадър на ПП-ДБ и като бухалка срещу политическите опоненти на ПП-ДБ. В това се изразява тяхната нескопосана идея за съдебна реформа, с която дори оплескаха Конституцията.
Защо предизборната кампания започна като фарс?
Ами защото такова е качеството на предизборните щабове, които мислят по тези кампании. Виждаме пълна липса на идеи, виждаме отсъствие на мисъл и визия за бъдещето на страната. Наскоро един посланик на важна европейска държава сподели с мен, че при срещите с дипломатическия корпус, които имаха г-н Кирил Петков, Денков, след това г-н Борисов се е създало едно впечатление в дипломатическия корпус, че българските политици нямат никаква идея какво трябва да се случва с държавата, каква е стратегията, какви са големите въпроси, които трябва да се решават. Те са затънали в дребнотемие и междуличностни отношения. Това е много тъжна констатация, но много вярна в същото време.
И какво ще се случи след 9-ти юни?
Аз се надявам, че този път, както и да са разположени политическите сили в резултат на изборите, ще се стигне до създаване на коалиционно управление на широка основа, основано върху публично и прозрачно коалиционно споразумение, с поемане на отговорности и с ясен механизъм за вземане на коалиционни решения. Повече, надявам се, че няма да има сглобки, защото сглобката се превърна в символ на узурпация на власт от едно политическо малцинство, в символ на управленско невежество, некадърност, а виждаме вече и корупционните и контрабандни скандали, които бележат крахът на това управление. Такава формула, каквато действа 9 месеца в България, повече не бива да се допуска, ако не искаме да изправим страната пред национална катастрофа.
Г-н Цеков, говорите за управление на широка основа. Кои ще са партиите, кои ще са коалициите, които ще влязат в тази основа, след като г-н Борисов вече заговори за нова ротация, тоест, старата ротация да си продължи?
Аз съм скептичен към изказванията на политиците сега, в условията на кампания. Те ще се стремят да оставят всички врати отворени, тъй като очевидно избирателите през последните години не дават еднозначно мандат за управление на една политическа сила, но се надявам и г-н Борисов в случая, да си е извлякъл поуките от всичко това, което се случи. Защото без ясна заявка с кого може и с кого не може, до голяма степен се обричат усилията, в случая на ГЕРБ да покаже значително по-добър резултат в изборите. Защото в крайна сметка, т.нар. “меки периферии", примерно на ГЕРБ, след като знаят, че колкото и да се гласува за ГЕРБ, това ще вкара отново кирилпетковци и цялата тази менажерия във властта и обратно, онези, които са по-колебливите избиратели на ПП-ДБ, като знаят, че дори да си гласуват за ПП-ДБ, това означава отново управление с ГЕРБ и с ДПС.
Липсата на ясна заявка осакатява възможностите в случая на ГЕРБ като водеща политическа сила, ако не да постигне, то поне да се доближи максимално до самостоятелно мнозинство. Така че ако там има хора със стратегическо мислене, те би трябвало да направят ясна заявка за самостоятелно управление или най-малкото за изваждане на властта от ПП-ДБ и за 4-годишен мандат. Но това са, разбира се, мои хипотетични разсъждения. Реалността на политическия терен я виждаме, каква е: има страх от поемане на отговорност. И единственото за което, пак подчертавам, можем да се надяваме, е, че този път няма да има задкулисни сглобки, които да се управляват с SMS-и с шушкане по кьошетата, а ще има коалиция от партии, които ще провеждат ясен курс евроатлантически на България и заедно с това ще бъде минимизирано участието на дискредитирани политически сили като ПП-ДБ.