Трябва ни нещо ново – вместо рехавата Първомайска манифестация.
Време е за Парада на Победилия Преход. За това пише във "Фейсбук" Кеворк Кеворкян.
Някой трябва да призове и извади на площадите ония, които години наред – повече от три непосилни десетилетия - бяха обругавани, унизявани, обеднявани, оскотявани.
Тази Манифестация на Победените ще бъде нещо страховито – докато те се влачат мълчаливо пред очите ни. Крайно време е за този техен Поход, защото и времето им свършва.
Това ще е Парад на Виновните – поне това ще е новата песен на черносотниците/наемници на Чорбаджиите от всякаква порода, тази лъжа ще се опитат да ни продадат, впрочем – продават я вече от години.
Не бива да се допуска новият Парад да бъде пришит само на една партия, то е ясно, че всички са в кюпа, всички имат принос към Влаченето на Победените.
Всички се наиграха до насита – докато се точеше Голямото Пропадане.
И дори не се сещаха да уредят един Парад.
Сценаристите на Парада трябва да са наясно с прокуждането на Народа, в превръщането му в една тълпа, която мълчаливо се влачи към Края си. Недопустимо ще бъде шаржирането на тази драма - все едно да правиш шоу в Преизподнята.
Но най-напред: къде трябва да се проведе софийското/централното шествие?
Празното място на бившия Мавзолей изглежда напълно приемливо, хубава метафора ще се получи: тогава са манифестирали пред една празна, както се оказа, идея; сега пък ще се завлачат пред Тоталната Празнота, част от която е и животецът на милиони хора у нас.
Дефилето може да се проведе и пред някаква временна конструкция. Например – това може да е една гигантска клетка, може да е и от злато, и в нея да се разположат Първенците на Прехода.
Звучи заплашително, но пак ще има мераклии да се кипрят в Клетката, пред която се влачат Победените.
И прииждат те на талази, грабнали останките от живота си.
Парадът може да бъде открит от каре маршируващи скелети – толкова на брой, с колкото е намаляло българското население през последната година, това ще бъде и текущият отчет на демографската криза.
Мълчаливо ще преминават скелетите, заедно с оглозганите си мечти.
След това ще видим постиженията на здравеопазването – това ще е сравнително лесно: 200 клетници ще носят един безжизнен апарат за цинтография; зад тях няколко гигантски екрана ще припомнят на Клетъчните рекордите ни по смъртност.
И сега прииждат пенсионерите - живите мощи на Победата.
Това шествие ще се точи най-малко шест часа – почти колкото парадите на Путин. Там поне оплакват победите си, а ние тук и себе си не смеем да оплачем.
Отново следва рязка промяна: възхвала на инвестициите, заради които два милиона българи станаха ратаи в чужбина; възхвалата трябва да бъде поднесена въздържано, но убедително, например - виждаме робини от шивашки цех в Радомирско, натъпкани като сардели в един товарен асансьор - там ги криел собственикът грък, когато социалните идели на проверка в предприятието.
Ред е на карето на Бодростта, на необяснимото за българския разум веселие - това на циганите; тях не успяха да победят, няма и да успеят.
Чай шукарие принуждава дори скелетите от първото каре да се заклатят доволно.
Ехти циганското веселие – и на този фон учители носят няколко хиляди фотоса на закрити училища, превърнати в руини.
Клетъчните прегръщат деца-математици и дори са се накичили с медалите им.
Сетне…
После…
Накрая специално каре от подбрани Скелети вдига Клетката на Победителите и я понася към Рая.
На площада остава да се търкаля един въпрос: Къде отиват Клетвите, с които ви проклинат?