Заемането на позиция по отношение на Русия се превръща в структурно разделение в България. В навечерието на парламентарните и европейските избори на 9 юни Москва се завръща ограничено като културна алтернатива и геополитически модел, но без да успява за момента да съсипе проевропейската ориентация на България. Със сигурност има една стара руско-българска история, но тя не обяснява сама по себе си пробива на крайнодясната партия "Възраждане" през последните години. Това заслужава повишено внимание в тази държава-членка на Европейския съюз, която организира своите шести законодателни избори от 2021 г. насам във време на борба срещу руската намеса. Това пише в свой материал, публикуван на сайта на полската фондация "Робер Шуман", Мария Матеева - Казакова, директор на Института за изследвания, анализи и стратегии в София.
Популяризиране на руския модел в България
Завръщането на Русия като централен субект в българския политически дискурс става постепенно между 2013 и 2016 г. Всъщност между 2003 и 2013 г., докато ориентацията към НАТО и Европейския съюз става почти консенсусна, партиите, които претендират да са проруски, като "Атака" например, не са много активни на политическата сцена по тази тема. След това, предвид разочарованията след присъединяването на България към Съюза през 2007 г. и нарастващата категоричност на Русия на международната сцена, възможността за релевантен руски модел се върна в българския политически дебат. Появата на определени евроскептични мнения и нарастването на проруското напрежение вървят ръка за ръка. Проучване, посветено на съдържанието на българските медии за периода 2013-2016 г., подчертава факта, че броят на евроскептичните публикации на български език се е увеличил многократно. В същото време, през 2014 г., се появи нов крайнодесен политически актьор с проруска визия. Партия "Възраждане" набира позиции в условията на нарастващ евроскептицизъм и връщане на Русия в националния дебат. Освен това се възползва от политическата криза, започнала през 2021 г. Тази партия набира гласове, тъй като изборите се провеждат между 2021 г. и 2024 г. От 3% от гласовете на парламентарните избори през 2021 г. тя се покачва до резултат от 14,16% на парламентарните избори през 2023 г. "Тези шести избори трябва да позволят преди всичко на "Възраждане", националистическата партия на Костадин Костадинов, да прогресира (...) Сега излиза на второ място в проучванията на общественото мнение", обяснява Корин Делой на 21 май. Малко по малко тази партия зае мястото на партията, традиционно наричаща себе си антиелитарна, антиевропейска, антиамериканска, антинатовска и проруска, споменатата по-горе "Атака". Последната беше представена в парламента между 2005 и 2017 г. и защитаваше проруски идеи, но които не бяха активно експлоатирани, тъй като тогава важното беше да се противопостави на всичко, което пряко или косвено засяга турците.
Проруската тенденция на крайнодесните партии
Атрактивността на руския модел, носена от крайнодесни партии, наблюдавана в България, се очертава като общоевропейска тенденция. Някои от тях твърдят, че са проруски, в различна степен, особено през 2010-те години. Партии като Австрийската партия на свободата (FPÖ) и Германската "Алтернатива за Германия (AFD), Френският национален фронт (FN) (сега Национален сбор - RN), си предават щафетата една на друга в антидемократичните и антилиберални изказвания на Русия. Унгарският режим на Виктор Орбан дори е описван като "троянския кон" на Путин в рамките на Съюза. В Европейския парламент крайнодесни представители през 2014 г., след това бившата група "Европа на нациите и свободата", създадена от Марин Льо Пен и Герт Вилдерс през 2015 г., се противопоставиха на санкциите, наложени на Русия след нахлуването в Крим. Унгарският мозъчен тръст Political Capital, към Централноевропейския университет в Будапеща, обсъжда в проучване от 2014 г. проекта за създаване на проруски блок в Европейския парламент. Което показва до каква степен разпространението на проруски политически идеи вече се осъществяваше в европейски мащаб. Това също потвърждава факта, че не става дума просто за разделение на Изток и Запад. Партия "Възраждане", която тази година вероятно може да влезе в Европейския парламент, е част от това движение и априори би се присъединила към групата "Идентичност и демокрация", ако получи места там.
Отвъд този прогрес, наблюдаван в целия Съюз, всеки национален път играе роля в рецепцията на руския модел: държавите, окупирани от Червената армия в края на Втората световна война, включват в себе си граждани, които имат спомени - идеализирани или реални - за съветската хегемония и реагират съответно на този руски модел. От 24 февруари 2022 г. обаче трябва да се признае, че руската въоръжена инвазия в Украйна ясно сигнализира за промяна в "меката сила" на Кремъл в България. И това заслужава внимание.
Все по-редовна опозиция по отношение на проруския дискурс
Завръщането на разделението относно възприемането на руския модел в България се илюстрира от явните политически инициативи, но има преди всичко голямо символно значение. Предложенията за премахване на проруските символи от българското наследство идват по-специално от партиите от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Тази коалиция се състои от малки партии от стария антикомунистически фронт (по-специално "Демократична България"), както и движения, структурирани около политически лидери, които все още имат малък опит, като Асен Василев или Кирил Петков, въпреки че последният беше министър-председател между 2021 г. и 2022 г. Дори и в изказванията им да откриваме елементи на език, който може да се определи като антиелитарен, от гледна точка на тяхната геополитическа ориентация, това е проевропейска и прозападна коалиция. Ето как можем да тълкуваме увеличаването на износа на оръжие за Полша в полза на Украйна през 2022 г., решението за прекратяване на концесията на руската петролна компания "Лукойл" през лятото на 2023 г. в пристанище "Росенец" или скорошната хайка за проруски паравоенни групировки. Демонтирането на паметника, издигнат през 1954 г. в чест на Съветската армия, разположен в сърцето на София, представлява най-символично значимият акт от това предефиниране на връзката между София и Москва. Това събитие през декември 2023 г. предизвика значително напрежение: партийни опоненти от бившите комунистически партии и българската крайна десница протестираха напразно и заедно демонстрираха същите проруски афинитети, докато други приветстваха края на този огромен (висок 45 метра) символ. От политическите сили с казуса по-специално бяха ангажирани"Възраждане" и... Социалистическата партия (БСП). Следователно този демонтаж сложи край на един от ключовите символи на "специалната" връзка между България и Русия, но дискусиите се засилват и намесите в паметта се увеличават. По този начин много българи признават благоприятната роля на Русия за прекратяването на османското владичество през 1878 г., но опровергават уместността на паметник, свързан със съветското минало на Русия и, като цяло, с комунизма, и се противопоставят на пропагандаторите на проруския дискурс в България. В същия дух се появява и проектът за замяна на деня на националния празник, който в момента е 3 март. Представен от коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България", целта му е датата 3 март, отбелязваща премахването на османското владичество, да бъде заменена с празник с по-универсално значение и несвързан с Русия - като 24 май (празник на братята Кирил и Методий, създателите на кирилицата). Тази инициатива - която беше един от ключовите елементи на проекта за промяна на Конституцията от 2023 г. - в крайна сметка беше неуспешна. Целта на тази коалиция беше ясна: да се прекъсне връзката с Русия.
Проруска зависимост, която насърчава страха от Европа
България показва особено отношение към Русия, което е различно от това на другите държави-членки на Съюза: благоприятните мнения към Русия и Владимир Путин силно намаляха с агресивната война в Украйна, но българите остават относително безкритични към Русия в сравнение със средното ниво за страните от Централна и Източна Европа. Проучването на GLOBSEC от 2023 г. за Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Румъния подчертава тези български специфики. България се отличава с малко по-слаба привързаност към Европейския съюз и НАТО и нейните граждани са малко по-ориентирани към Русия в сравнение със средните страни в региона. Това може да се обясни с факта, че България е страната, в която гражданите се чувстват най-малко застрашени от Москва, въпреки географската близост, но и защото българите са тези, които са най-благосклонни към нелибералните лидери. Специално отбелязваме, че 48% от българите признават симпатии към унгареца Виктор Орбан и неговия образ на съпротива срещу "силите на Запада".
Поведението на българите спрямо Русия претърпя оригинална промяна от 2022 г. насам: противопоставянията се завръщат в ежедневните дебати и вътрешнополитическите решения, имиджът на Москва е засегнат от опита ѝ за незаконно нахлуване в Украйна, но все още не е съсипан, както показват например аргументите в полза на запазването на паметника на Съветската армия. Това връщане към дебата и умножаването на аргументи в полза или омаловажаване на лошия имидж на Русия неминуемо оказват влияние върху чувствата на българите към европейската конструкция. Ако 71% от българите искат страната им да остане членка на Съюза, същият процент отчитат усещане за "диктат от Брюксел". Като цяло приемането на еврото е източник на безпокойство - 56% от българите заявяват, че са съгласни с твърдението, че "въвеждането на еврото ще подкопае нашия суверенитет и ще разори икономиката ни. Това са страховете, които трябва да бъдат взети под внимание, защото именно през тези пропуски руската дезинформация се промъква, подхранва страхове и нарушава институционалния и политически живот. Русия има ограничен принос като културна алтернатива и геополитически модел за България, като не успява да наруши проевропейската ориентация на страната, както и мажоритарната подкрепа за Европейския съюз и НАТО. България е част от логиката, обща за няколко европейски държави: логиката на подкрепа на крайнодясна идеология с проруски амбиции.
България има особена история с Русия, но е обект на разногласия и не води до сляпо придържане към модела, поддържан от Кремъл в момента. Това са крайнодесни активисти, които действат като агенти на руска намеса, почти навсякъде в Европа. Следователно по-скоро страховете, свързани с Европейския съюз и липсата на българска политическа стабилност, изглежда са в полза на проруския дискурс по време на последните избори, а не на привързаността на българите към превъзходството на модела, насърчаван от Кремъл.