Оръжия, но не само... Какво още поиска Володимир Зеленски от Европа?

Година след опита да си отвоюва отново Източна Украйна и няколко седмици след като получи нов план за помощ от Съединените щати, украинският президент току-що завърши експресната си дипломатическа обиколка из Европа. Освен основното военно оборудване за своите въоръжени сили, какво беше дошъл да търси още Зеленски от страните от ЕС? Това пита в материал за онлайн изданието The Conversation Сирил Брет, геополитик и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания Sciences Po.

Кои държави посети Зеленски и с каква цел?

Зеленски току-що завърши експресната си дипломатическа обиколка. След среща с испанските власти (председателя на правителството Педро Санчес и крал Фелипе VI) в Мадрид на 27 май, а след това с премиера на Белгия Александър де Кроо в Брюксел на 28 май, на следващия ден Зеленски пристигна в Лисабон, за да се срещне с колегата си Марсело Ребело де Соуса, както и с министър-председателя Луиш Монтенегро. След което се прибра в Украйна, но ще се върне на територията на ЕС след няколко дни, тъй като беше поканен да присъства на честванията на 80-ата годишнина от десанта в Нормандия на 6 юни. В Испания, Белгия и Португалия той всеки път постигаше три резултата: подписване (или подновяване) на споразумение за отбрана, предоставяне на финансова помощ и доставка на военни материали. Изборът на тези три държави-членки за президентско посещение може да е изненадващ: нито една от тези страни не е защитник на Украйна на европейската сцена, както например Полша или балтийските държави. Следователно, освен непосредствените резултати, е уместно да се поставят под въпрос стратегическите цели, които украинският държавен глава преследва в момента. Дали става въпрос за допълване на доставките, обещани от САЩ? Или иска да се бори срещу "умората от Украйна", която може да повлияе на европейското обществено мнение в навечерието на сложна поредица от европейски избори? Това, което Зеленски търси преди всичко, е да промени начина, по който неговите европейски поддръжници виждат своя принос към самоотбраната на Украйна. Нещо повече от обиколка за доставка на оборудване, това е доктринална кампания в навечерието на мирната среща на върха, която ще бъде организирана от Конфедерация Швейцария на 15 и 16 юни.

Оръжия за украинския фронт. Количеството има значение!

Въпреки отпускането на значителна допълнителна военна помощ от САЩ (61 милиарда долара) през април и въпреки средствата от ЕС, които текат към Украйна, президентът Зеленски дойде в Европа, за да осигури двустранни военни споразумения и допълнително оборудване. Наистина, мащабът на руската инвазия от 2022 г. и провалът на украинското контранастъпление през лятото на 2023 г. подчертаха нуждите (и недостатъците) на оборудването, което в момента е на въоръжение на руско-украинските фронтове. Контраофанзивата през лятото на 2023 г. беше очевидно възпрепятствана в резултат на слабото въздушно прикритие на наземните атаки. Поради тази причина украинските власти поискаха и получиха самолети F16 от няколко европейски държави като Дания, Холандия и тази седмица Белгия. Пролетното турне на Володимир Зеленски има за цел да запълни материални празнини в момент, когато руските въоръжени сили отбелязват военни успехи в североизточната част на страната. Защо обаче да иска оръжие от европейски страни, чиито въоръжени сили имат ограничен капацитет? Това е така, защото по отношение на количеството Украйна се надпреварва с Русия. Последната всъщност официално увеличи усилията си за отбрана до 7,1% от БВП в закона за финансите от 2024 г. и постави икономиста Андрей Белоусов начело на Министерството на отбраната, за да акцентира върху усилията за отбрана. Ако във война на изтощение количеството е от значение, никакво допълнително отбранително оборудване не може да бъде пренебрегнато, дори ако обещаните контингенти са ограничени (24 F16 от Холандия, 19 от Дания, 30 от Белгия). По същия начин, в дългосрочен конфликт, устойчивостта на подкрепата е от съществено значение: докато Владимир Путин току-що завърши обиколката си в Китайската народна република и Централна Азия, Володимир Зеленски подписва или подновява двустранни военни споразумения в Европа, за да консолидира своята мрежа от дългосрочни съюзи. Във време на институционални смени, които може да се проточат (парламентарни избори, назначения в Комисията и Съвета), украинският президент искаше да си осигури устойчиви доставки на място.

Защита на Украйна или удар по Русия?

Другата цел на обиколката е по-малко видима, по-малко явна, защото е много по-чувствителна. В продължение на няколко седмици киевските власти са ангажирани в кампания в Съединените щати за промяна на американската доктрина за използването на оръжие на фронта. Американската администрация беше последователна при всички политически промени след войната в Донбас през 2014 г.: американските оръжия не трябва да се използват срещу руски или сепаратистки сили извън украинска територия. По същия начин Европа счита от началото на войната, че самоотбраната на Украйна не трябва да включва атаки на руска земя с предоставеното от нея оръжие. Нюансът може да изглежда тънък, но е съществен: европейците искат да дадат на Украйна средства да се защити, без да влиза в конфликт с Русия. Тази и следващата седмица, по време на честванията на Ден D (Денят на десанта в Нормандия), украинският президент реши да промени тази визия за отбраната на Украйна. Всъщност неотдавнашната офанзива на Русия срещу град Харков и неговия регион се извършваше от територията на Руската федерация. Тази тактика позволява на руските артилеристи да бомбардират града, без да се излагат на украинския контрабатареен огън, използвайки западно оръжие. И тук географията помага: град Харков се намира на няколко километра от международно признатата руско-украинска граница. "Харковската кампания" поставя европейците пред сериозно стратегическо решение: независимо дали смятат, че естественият изход от тяхната подкрепа за Украйна премахва табуто за удари на руска земя с тяхната техника, или запазват първоначалната си позиция. В първия случай те правят допълнителна стъпка във военния баланс на силите с Русия, както подчерта Владимир Путин. Във втория, те лишават Украйна от средства за ефективна защита от действия, извършвани от Русия. Дебатът, доминиран от симетричния страх от украинско поражение и регионализация на конфликта, е толкова критичен, че дори се появи по време на френско-германския съвет на министрите на 28 май, когато Еманюел Макрон спомена възможността да разреши на Киев да използва ракети, доставени от Франция за поразяване на батареи, разположени на руска територия. Освен осигуряването на доставки на оръжие, украинският президент дойде в Европа, за да започне кампания, насочена към промяна на доктрината на неговите съюзници относно провеждането на военни операции. Украинските сили вече бяха започнали специални операции и бомбардировки на (руския) граничен град Белгород. Но те го направиха, използвайки украински далекобойни оръжия и самолети. Оттук нататък те планират да пренесат войната на руска територия, в дълбочина, благодарение на авиацията, благодарение на далекобойната артилерия и благодарение на крилатите ракети. Именно подкрепата на европейците за провеждането на тези операции дойде да търси украинският президент.

От турнето в Европа до мирната среща на върха в Швейцария

Молейки събеседниците си за военна, финансова и дипломатическа подкрепа, Зеленски дойде в Европа и за да подготви следващата мирна среща на върха в Швейцария. Въпреки че, на нея са поканени повече от 40 държави, целите в момента са несигурни: как всъщност могат да започнат мирни преговори, когато нито един от двамата врагове не е постигнал своите стратегически цели? Това събитие днес е изложено на двоен риск: от една страна, евентуалното отсъствие на американския президент поради предизборната кампания и, от друга страна, поканата, отправена към Русия по инициатива на Бразилия и Китай. Украинският президент води кампания за отсъствието на Русия, като обвинява Владимир Путин, че ограничава всеки опит за правно и дипломатическо споразумение. В тази перспектива европейците са тези, които ще представляват неговата най-силна опора... и несъмнено последна инстанция.