Миналата сряда Министерството на отбраната взе решение да сключи договор с германската фирма Diehl Defence за доставка на една батерия от зенитно-ракетния комплекс „IRIS-T“ . Българските зенитно-ракетни войски отдавна се нуждаят от обновление, защото България се защитава от зенитно-ракетните комплекси С200 и С300, влезли на въоръжение у нас през 1984 г. и 1989 г.
Това написа в страницата си във Фейсбук бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов. В нарочен пост той подробно обяснява сделките „на тъмно“ и заложените подводни камъни от министъра на ПП-ДБ Тагарев.
Къде е проблемът? Проблемът е, че всичко отново става на тъмно и отново се бърза. Отново няма конкурентно начало, няма обществена поръчка, няма оферти от други водещи фирми. И отново става въпрос за няколко милиарда лева от джоба на българите. Отново няма и участие на предприятия от българския военно-промишлен комплекс. Отново, както и при покупката на бронираните машини Страйкър“ и 3D радарите, се наливат милиарди в чужди икономики, а не в българската, пише още бившият военен министър.
Сега ни поднасят сделка за една батарея ракети за 350 млн. лв., но на България са ѝ необходими седем подобни. И веднъж ангажирани с тази фирма ще купим и останалите шест батареи от нея. Общата стойност е над 2, 5 млрд. лв. Засега, обобщава председателят на ВМРО.
А ето и къде са проблемите:
Първо, комплексът, който предлагат да бъде закупен, има далекобойност от 40 км, при положение че други западни фирми могат да предложат комплекси с много по-голяма далекобойност и на по-ниски цени. Например американските системи Пейтриът имат далекобойност 150 км, израелските – 160 км и т.н.
Второ, отново няма индустриално сътрудничество, т.е. няма участие на български фирми. За справка в други страни като Гърция, Румъния и Чехия, които сега водят преговори за ново ПВО, това го поставят като условие. Такова условие винаги съм поставял и аз във времето, когато бях министър. Защото е правилно с парите на българския данъкоплатец да развиваме българската индустрия, а не само да наливаме в чужди икономики.
Трето, няма обществена поръчка, а се избира един производител, няма преговори за намаляване на предложените цени, както при закупуване на бронираните машини „Страйкър“ от американската фирма „Дженерал дайнамикс“ – където пак бяха платени 2,5 млрд. лв. за стара и излязла от въоръжение в САЩ техника. Само преди дни бе сключен допълнителен договор 80 млн. лв. за снаряди за тези бронирани машини, които се произвеждат само в САЩ и така ще е всяка година през следващите 20-30 г.
Четвърто, няма прозрачност, няма дори разговор в комисията по отбрана в Народното събрание. Всичко става „на бегом“ с аргумента, че Путин може да ни нападне утре. Може! Ама и ПВО няма да ги получим утре. Първият ще пристигне най-рано след 3-4 години, а останалите – след 8-10 години. Е за какъв Путин, за какви 5 лева говорим?
Става въпрос обаче не за 5 лв., а отново за 2,5 млрд. лв. – както при „Страйкърите“. Явно те, сглобкаджиите, харесват тази цифра 2,5 млрд. лв. Харесва им, защото няма никакво съмнение, че тук става въпрос за комисионни, които ще влязат в джобовете на политиците от „сглобката“ като за последно. И в последния случай с ПВО комплексите бързината, с която се действа, е убийствена. Миналата сряда МО избира фирмата, на другия ден МС взема решение без дори да обсъжда и проектът е вкаран в НС за гласуване през следващата седмица. Няма такова бързане в нито една африканска или латиноамериканска бананова държава. Като добавим и проекта за 3D радарите за 400 млн. лв. и всичко това, заложено по времето на бившия министър на отбраната Тагарев, то за една година сумата, която трябва да платим, е над 5,5 млрд. лв. Добре е нали? И всички мълчат – и медиите, и парламентът.
Редно е президентът като върховен главнокомандващ да се намеси. Редно е определеният нов премиер г-жа Горица Грънчарова също да се намеси. Редно е парламентът да поиска обяснение от МО и служебното правителство.