Посочената за служебен премиер Горица Грънчарова представи състава на новия служебен кабинет пред държавния глава. Тя залага на Калин Стоянов като вътрешен министър, а президентът Румен Радев се обяви срещу неговата кандидатура и постави срок до 15 часа за нова номинация или няма да подпише указа. В отговор кандидатът за премиер защити номинацията на Калин Стоянов за вътрешен министър. Така изборите се отлагат за след 20 октомври, а Димитър Главчев остава служебен премиер. Какво още следва в тази ситуация… Пред ФАКТИ говори адвокат Петър Славов.
- Адвокат Славов, в интересен казус попаднахме, след като президентът Румен Радев отказа да подпише указ за служебния кабинет на Горица Грънчарова-Кожарева, защото в списъка ѝ с имена фигурира Калин Стоянов като вътрешен министър. Какво следва от тук нататък?
- Има няколко сценария. Това, което е сигурно към момента, е, че първоначално обявената дата 20 октомври за избори ще се отложи. Причината е, че нямаме назначен нов служебен кабинет, каквато е процедурата, за да бъдат насрочени изборите. Сега ще се продължи по така наречената „домова книга“ да се търси съответно нов кандидат за министър-председател, който да предложи на президента нов състав на Министерски съвет, който да бъде приет от държавния глава и той да издаде указа за назначаването. Когато имаме нов служебен кабинет, тогава вече може да се фиксира дата за насочване на избори. Към момента временно изборите се отлагат, незнайно докога. Абсурдът на цялата ситуация е и нещо, което аз говоря още от самото начало, когато бяха предложени тези промени в Конституцията. Може би в момента те достигнаха до най-високата си точка на абсурдност, защото това, което тогава посочих, когато бяха внесени промените в 49-то Народно събрание, беше, че липсва ясно разписана отговорност за назначаването на служебното правителство. Виждате сега абсурдът колко е пълен. Имате някакъв списък - така наречената „домова книга“, но в същото време голяма част от постовете, които са в нея, са вакантни.
- И изборът е стеснен…
- Точно така. Има и друго. Оказва се, че може да са проблем и предложените хора от кандидата за служебен премиер на президента. Държавният глава не е длъжен да ги приеме. Демек, и той самият има някаква част от отговорността за кабинета и му е оставена възможност за преценка - дали да ги приеме, или не. В момента президентът казва, че не приема Калин Стоянов и очаква той да бъде сменен в някакъв срок, да му се предложи друго име. Но Горица Грънчарова-Кожарева му каза, че няма никакво намерение да предлага друг и процедурата приключи безславно. Така назначеният вече кабинет на Димитър Главчев, който се закле пред Народното събрание, за да е пълен миш-машът кой носи отговорност, остава.
- И тук идва пак ролята на Конституционния съд, който не успя да формира мнозинство и да обяви тези промени в Конституцията, свързани със служебния кабинет, за противоконституционни?
- В Конституционният съд, ако си спомняте, там гласуването остана 6:6 заради политическите назначения, които пак бяха дело на 49-то НС, като резултат по отношения на правомощията на служебния кабинет. Тоест, КС не се произнесе с решение за тяхната противоконституционност. Така измененията продължават да действат.
- И това ще е така, докато не се предложи ново лице, което да предложи нов кабинет който президентът пак да утвърди с всички имена, ако му харесват…
- Точно така. Включително и на Главчев може да му се предложи. Тук вече нещата опират до разговори, които - както всички се досещаме, си ги води президентът с потенциалните кандидати за министър-председатели, в които може и да се поставят определени условия, но не се водят публично. Виждаме сега при Грънчарова-Кожарева, че съответно са си говорили нещо преди да бъде връчен мандатът, но тя сега практически се запъна за вътрешния министър и това доведе до провал на процедурата. Тук щеше да е много интересно, както каза един ваш колега, ако тя бе предложила Стоян Калинов, а не Калин Стоянов, за вътрешен министър. Тоест, някой със същия профил, със същите контакти и обвързаности, но с друго име, друг човек. Дали тогава нещата нямаше да минат… Може би тя не се сети, а може и да си е търсила повод да се отърве от цялата работа и да не мине проектът за кабинета, включвайки Калин Стоянов... Тук можем само да гадаем, но също така е факт, че се намираме в началото на конституционна криза. След това развитие на нещата нямаме ясна дата за избори, не знаем кога ще има стартирана нова процедура, кога ще започне, кога ще приключи - висящо положение. И това е така, защото промените в Конституция не сложиха никакви срокове по отношение на тази процедура. Реално тя може да се развие в някакво време и някакви срокове, колкото и абсурдно да звучи това. А така отлагането на изборите да се превърне в един доста продължителен период.