Един от проблемите на Борисов е, че останаха малко политици от неговия калибър, с които може да се разбере. А класическа партия от стария тип остана само ГЕРБ – другите или се разпаднаха като СДС, БСП и ДПС, или бяха заменени от тъй наречените „инженерни проекти“. Въпреки това, като уморен и самотен дракон от царските времена, Борисов се опитва да намери някакво решение на политическото безумие в България.
Това пише Иван Стамболов – Сула в коментар за Tribune.bg.
През седмицата той предложи превърналото се оттогава в термин „джентълменско споразумение“,
което със сигурност е неоспоримо в главното си послание – че ситуацията у нас е станала такава, че ако всички политически сили и лидери не се стреснат, не се опомнят и не се вземат в ръце, ще си харчим по стотина милиона през няколко месеца, а държавата ще буксува и ще се върши работа, само колкото да не умре съвсем.
Джентълменското споразумение се състои от две точки: да се променят по някакъв начин, все едно какъв, стига да е изгоден за всички, изборните правила и да се поемат предварителни ангажименти кой с кого е готов да се коалира и с кого не е. Попитан самият той как ще отговори на втория въпрос, Борисов каза, че е готов да преговаря с всеки от бившата сглобка, плюс БСП и ИТН. Тоест, няма да преговаря с Възраждане. А с Възраждане нямало да преговаря, защото щял да срещне неодобрение от страна на евроатлантическите си партньори, не за друго.
Що се отнася до промяната в изборните правила, то поне аз това го говоря отдавна и мисля, че е близо до ума, защото без такава промяна никой няма да придобие достатъчна легитимност, за да управлява като хората и да си носи отговорността от управлението.
Обаче веднага, след като бяха споменати, БСП и ИТН скочиха и казаха, че тая няма да я бъде.
„БСП няма повече да върви след събитията, няма да попада в капана на тези предизборни въдици“ (капанът на въдиците е много готино), каза Атанас Зафиров – новият шеф на БСП, а пък Станислав Трифонов написа във фейсбук: „Всякакви изказвания, на всякакви политически лидери за сключване на коалиция след изборите са абсолютна импровизация и отговорност за това могат да носят само хората, които изричат тези неща… Мисля, че съм безапелационно ясен и съветвам всички журналисти и политолози да обръщат внимание на думите ми, защото аз, за разлика от много други общественици, винаги си държа на думата!“. На пръв поглед тези формации се дръпнаха като ужилени съвсем безпричинно, но явно са си дали сметка, че предлаганото от Борисов не е в интерес на мъничките партии, каквито са те и двете в момента. Пък и откъде накъде ще им казва с кого да се коалират? Ще се коалират с когото си искат и с който им върши работа! Борисов сякаш поизбърза особено по отношение на БСП – най-малкото как ще се разбират, ако пак стане актуален въпросът за Истанбулската конвенция или нещо от този род. Виж, с ИТН е лесно, те са като стволова клетка – могат с се впишат във всякаква тъкан. Е, Станислав Трифонов пак се бие в гърдите, че изпълнява всичко, което каже, но клетата Македония си остана без космонавт, нали?
Слабото място в предложението на Борисов е положителната оценка за Сглобката и готовността тя да се повтори в същия и дори в разширен състав.
И най-големият проблем там е ППДБ. От какво се състои този мечопор (знаете вица, няма да ви го казвам пак)? „Промяната“ не са проблем. Те са нещо като локва, която ще заеме формата на всяка дупка, в която се разлее, стига да има далавера и хубави постове за лидерите. При тях единственият проблем е менталната цялост на Кирил Петков, но ако той изчезне и спре да се заяжда за глупости с когото му падне, ще си станат един съвсем приличен хамелеон. Чудя си дали ДСБ си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Техният хоризонт се е конкретизирал единствено върху финалните акорди на Генерал Атанасовата политическа кариера, върху това като какъв ще се пенсионира. Виж, „Да, България!“ са проблем за всеки, който иска да мине за десен и консервативен, както иска Бойко Борисов. „Да, България!“ са новата българска левица от маркузеански тип и главен конкурент на БСП в лявото пространство (каквото и да разправят иначе, за да мътят главите на хората), откъдето и проблемите на Столетница, освен от незабравимото лидерство на Корнелия Нинова. През последните години, като изключим твърдото електорално ядро, много хора гласуваха за ГЕРБ, защото са не толкова ЗА тях, колкото ПРОТИВ „Промяната“, виждайки в нея ново и непознато за страната ни политическо бедствие.
Казвайки, че е доволен от Сглобката и че би я повторил, Борисов рискува да отблъсне именно онези избиратели, които са ПРОТИВ „Промяната“. Но иначе предложението му е съвсем разумно, да не кажа – единственото възможно разумно предложение. Колкото и да му се ще на Радев до края на втория и абсолютно незаслужено подарен от „десните“ сили мандат, политическата ситуация в страната да е такава, като каквато я имаме, това не е добре за никого, даже и за него. Затова партиите трябва да седнат и да се разберат какво правят, за да има легитимно и отговорно правителство, ако щете дори само в името на далаверата. Защото покрай далаверата ще се свърши и друга работа. В момента е застрашена самата парламентарно-партийна система. У партиите трябва да се прояви някакъв, макар и закърнял, инстинкт за самосъхранение, някаква остатъчна интелигентност, за да се погрижат за собственото си оцеляване.
И понеже днес съм решил да бъда кротък и позитивен, мъдър и добронамерен, няма да кажа нищо за Картаген, обаче вие си знаете, че той трябва да бъде разрушен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.
Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.