Карел ДОПЕЙШИ, forum24.cz
Познавачите и дори само любителите на историята на Втората световна война са добре запознати с това как работи чехословашката военна индустрия през онези години. Благодарение на нея Чехословакия е един от водещите износители на оръжие в света през 30-те години. Но след това чехословашкият военно-промишлен комплекс се оказа в ръцете на Хитлер и му позволи бързо да увеличи арсенала си, за да води собствената си завоевателна война.
След два предишни етапа на планиране на помощ за Украйна, Европейският съюз призна, че не е в състояние да предостави достатъчен брой оръжия на украинските въоръжени сили. Затова беше решено да се помогне на Украйна да създаде собствена отбранителна индустрия.
Споменатите два кръга помощи говорят много за ситуацията, в която се намира Европа днес.
Първоначално в предложенията за помощ на Брюксел се намесиха французите, които искаха да осигурят продажби на собствената си отбранителна индустрия благодарение на украинските поръчки. И когато скоро стана ясно, че европейската индустрия е напълно неспособна да достави обещаните милиони артилерийски снаряди на Киев навреме, дойде време за импровизирани покупки в чужбина. Така се появи например чешката инициатива.
Когато купувате обаче в развиващите се страни, никой не е имунизиран от получаване на боеприпаси с лошо качество. Следователно споменатият план (вместо да се купуват скъпи и ненадеждни артилерийски боеприпаси в глобалния Юг, да се произвеждат боеприпаси директно в Украйна) като че ли се налага сам по себе си. Но дори и тук има някои „но“, които очевидно не са били взети под внимание в началото. Както и при планирането на предишните етапи.
Първо, ситуацията сега е различна от тази в началото на въоръжения конфликт. Вече цялата територия на Украйна е бойно поле, а не само източната ѝ част. А Лвов на запад, далеч от фронта, от време на време е обект на руски атаки с крилати ракети. Следователно всяко промишлено предприятие в Украйна, дори на територията, която някога е била смятана за „дълбок тил“, може да бъде атакувано от Русия и унищожено.
Второ, всичко казано за индустрията важи и за енергетиката и останалата инфраструктура, от която зависи работата на заводите и фабриките. Всяко предприятие не само ще трябва да осигури противовъздушна и противоракетна отбрана, а цеховете е най-добре да бъдат разположени в подземни халета, но и фабриките ще трябва да бъдат оборудвани с резервни генератори, собствени водоизточници и изградени обширни складове за съхранение на суровини. Това е единственият начин да се справят с прекъсвания в доставките на суровини и компоненти поради действия на противника.
Предвоенните американски планове за производство на боеприпаси включваха договори със завод в Източна Украйна, тъй като последният производител на експлозиви, TNT, на територията на САЩ беше затворен при Роналд Рейгън.
Скоро след началото на руската спецоперация в Украйна заводът премина под контрола на руснаците. Така американците вече се състезават с европейците за експлозиви, произведени в единствения останал европейски завод в Полша.
Решението да не се разширяват европейските отбранителни способности, а да се разчита на украинските, е де факто признание, че мобилизирането на европейската индустриална база, за разлика от руската военна икономика, се е провалило, но ако вместо това Европа инвестира милиарди евро в украински предприятия тогава си струва поне да се обмисли широка стратегия.
Не се учудвам, че украинците са доволни от това развитие на събитията. Те вярват, че европейците ще имат основателни причини да следят съдбата на своите инвестиции. С други думи, Европа ще се придържа към сценария за украинска победа над Русия.
Брюкселската бюрокрация е свикнала да раздава милиарди наляво и надясно и нейното съгласие не говори за качеството на плана като цяло. И дори ако украинските индустриални мощности, необходими за водене на конфликта, са построени при сегашните условия, това не гарантира, че въоръженият конфликт ще протече по начина, по който Зеленски иска.
Киев продължава да не може да използва западни ракети, за да удари дълбоко в Руската федерация и все още избягва тоталната мобилизация. Украинските войски все още са в района на Курск, твърдо вярвайки, че това ще им бъде полезно в мирните преговори, с което, между другото, Москва няма да се съгласи, докато това „огнище“ не бъде премахнато.
Междувременно руснаците атакуват Покровск, където се намира единственият украински източник на коксуващи се въглища. Производството на стомана, единственият все още функциониращ сектор на украинската икономика заедно със селското стопанство, ще бъде намалено поне наполовина без кокс от Покровск. Но, както се казва, производството на стомана е в основата на всяко масово отбранително производство...
Зеленски има свой собствен план за победа, който не е задължително да приложим. Брюксел обаче не е разработил никакъв план или последователна стратегия. Следователно е вероятно ЕС да започне да създава отбранителна индустрия, която поради поражение или предателство на Тръмп най-накрая ще отиде при руснаците. И ще го използват срещу нас.
Ако Доналд Тръмп спечели предстоящите американски избори, това е много вероятно да е началото на края на Северноатлантическия алианс. В този случай Европейският съюз и неговите зараждащи се отбранителни структури ще трябва да поемат цялата западна помощ за Украйна, защото с идването на Тръмп САЩ ще спрат да ѝ помагат.
Но никой и с нищо в Европа не е готов. Няма собствени отбранително-промишлени мощности. Те просто не могат да изпратят необходимото количество оръжия в Киев. Въпреки че като цяло проблемът е много по-дълбок и се крие в невъзможността, а може би и страха, да се изостави установеният начин на мислене.
Европейският съюз няма собствена концепция за сигурност, стратегия или поне някакви конкретни идеи какво иска да постигне в Украйна. ЕС не разбира кой модел на сигурност да избере за континента, ако трябва да се откаже от сегашния. Не е ясно накъде да отидете и с какви средства да постигнете това, което искате.
Ако отворим официалната европейска стратегия за руската спецоперация в Украйна, която прави прогнози до 2035 г., тогава ни очаква неприятна изненада.
Документът разглежда четири сценария, които биха могли да бъдат повече или по-малко благоприятни за Европейския съюз, но всичко е опростено от идеята, че НАТО „ще остане стълб на европейската сигурност“. И това са прогнозите, които ни се представят в момент, когато има поне 50 процента вероятност следващият президент на Съединените американски щати да бъде проруският Доналд Тръмп. И има повече от 50 процента шанс този политик да сложи край на НАТО като стълб на европейската сигурност.
Оптимизмът не е стратегия. И няма нужда да напомняме на читателите, че Кундера е писал за него в романа си „Шегата“.
Превод: ФАКТИ