Разследване на Александър Джорджевич и Милорад Иванович (БИРН)
превод: Биволь
Кол центрове никнат като гъби на Балканите. Управлявана от израелци мрежа е била използвана за измами на десетки хиляди, основно възрастни европейци, от които са откраднати около 200 милиона евро.
През декември 2018 г. мъж на име Александър Игнятович се обажда на федералната полиция в германския град Висбаден, близо до Франкфурт, и иска да бъде прехвърлен към ръководителя на отдела за киберпрестъпност.
Игнятович, който е роден в Германия, но е от сръбски произход, съобщава на полицията, че разполага с информация за многомилионна операция свързана с измами, която се извършва от кол центрове в столиците на Сърбия и България – Белград и София – и че е готов да каже всичко в замяна на защита за себе си и семейството си.
Два месеца по-късно той влиза през централния вход на германското посолство в Белград и през юли дава изявление пред полицията в Германия, което в писмен вид е почти 50 страници.
На 11 февруари тази година Игнятович беше намерен мъртъв в хотелска стая в София, само месеци преди да заеме мястото на ключов свидетел на обвинението в процеса срещу израелеца обвинен като създател на измамната схема и в пране на печалбите от нея. Българските власти съобщиха, че Игнятович е починал от сърдечна недостатъчност. Той беше на 34 години.
Показанията му все пак спомогнаха за разкриването на схема, която според разследващите е била използвана за да се измамят десетки хиляди жители в Западна Европа с поне 200 милиона евро, като са били заблудени, че инвестират спестяванията си в изгодна търговия с чуждестранна валута.
През септември тази година съд във Виена призна израелския тартор, 33-годишният Гал Барак, за виновен по обвинения в измами и пране на пари и го осъди на четири години затвор.
Но докато полицията в Австрия и на други места в Западна Европа разследва случая в продължение на няколко години, все още не е ясно дали властите в Сърбия и България са направили същото. Това буди подозрения в някои кръгове, че мащабната операция, включваща десетки кол центрове и стотици служители, се ползва от защитата на държавни институции. Една от най-високопоставените местни служителки на Барак каза пред BIRN, че не е бил търсена от полицията.
„Получаването на разрешителни за подобен род бизнес е толкова стриктно, колкото и откриването на банка,“ каза собственикът на друг кол център в Белград, който говори при условие за анонимност.
Друг запознат със случая каза пред BIRN: „Схема за стотици милиони евро, които са незаконно спечелени пари, не може да бъде извършена без нечия защита. Това е схема, която не може да остане незабелязана.“
Лесни пари
Кол центровете са процъфтяващ бизнес в Белград, в който работят множество млади, образовани сърби, които говорят английски и са технологично грамотни, но заплатите им са далеч по-ниски от тези в повечето европейски страни.
„Търсех работа“, казва Игнатович пред германската полиция през юли 2019 г., според стенограмата от показанията му, с която BIRN се сдоби. „Един приятел ми се обади и каза:„ Ела, тук можеш да спечелиш лесно.“ Това става в началото на 2018 г..
Всъщност работата изглежда проста – обаждания на произволни телефонни номера на възрастни граждани на Германия, Австрия, Великобритания и други западноевропейски държави, които трябва да бъдат убедени да „инвестират“ във валутни сделки по интернет. Сделките обаче са фиктивни и Барак прибира парите.
Барак открива първия си кол център през 2015 г. недалеч от централата на израелската разузнавателна служба Мосад в Тел Авив.
Когато Израел затяга законодателството си за борба с измамите, Барак насочва вниманието си към Балканите, отваряйки компанията Cactus Marketing (Кактус маркетинг) на четвъртия етаж на белградския хотел Зира през септември 2017 г.. Той наема Катарина Кожич за директор. Това е компанията в която Игнятович започва работа.
„Работата ми беше представена като вид казино, където се губят и печелят пари и се разчита най-вече на човешката алчност,“ каза Кожич пред BIRN.
Кожич обясни, че през годината, когато е била наета от Барак, е имала още пет интервюта за работа в кол центрове.
„В един момент стотици хора в Белград вършеха тази работа. Предимно млади хора, които говореха английски или немски,” казва Кожич. В Cactus Marketing работят 120 души, докато Игнятович казва на полицията, че по това време в Белград оперират приблизително 15 различни кол центъра, законни или незаконни, и десетки в София.
Според показанията на Игнатович пред германската полиция, всички новонаети служители на Cactus Marketing са били задължени да гледат филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ от 2003 г., базиран на мемоарите на нюйоркския борсов посредник Джордан Белфорт, който е осъден за измама.
Всяка сутрин „агентите за убеждаване“ получават списъци с 200-500 души, на които трябва да се обадят, включително техните телефонни номера, имейл адреси и информация за техните хобита и пристрастия събрани от публикации в социалните медии. Онези, които се съгласяват да инвестират се прехвърлят на „агенти за задържане“, които имат задачата да измъкнат парите. Повечето започват с плащания от 250-300 евро, но сумите неизменно нарастват.
Търговската платформа, която се показва на клиентите е фалшива, казват австрийските прокурори, парите се вливат в сметките на фалшиви компании и след това се пренасочват чрез сложна мрежа за пране на пари в цяла Европа.
Агентите по убеждаване в Cactus получават основна заплата от между 560 и 800 евро, което е приблизително двойно повече от средната заплата в Сърбия, но могат да спечелят до 1 000 евро благодарение на бонуси. Агентите за задържане получават фиксирана ставка от 850-1 000 евро, плюс комисионна върху сумите платени от клиентите – от три процента, ако клиентът е платил поне 50 000 евро за месец, до седем процента, ако е платил поне 350 000 евро.
Игнатович започва работа в Кактус, но се премества в друг кол център, също управляван от израелци, където получава основна заплата от 2 000 евро плюс бонуси. Казва на полицията, че някои от колегите му печелят между 20 000 и 40 000 евро на месец.
Според Игнятович агентите за убеждаване, които правят първоначалните обаждания, не знаят, че са замесени в измама, за разлика от агентите за задържане, които получавали заповед да „извличат колкото се може повече пари“. Контактът между двата отдела е бил забранен, докато оплакванията на клиентите се филтрират от отдел за управление на риска в София. Говори се само английски.
„Трябваше да крием откъде се обаждаме“, каза Игнятович. „Клиентите трябваше да мислят, че им се обаждаме от Лондон или Женева.“
Според показанието на Игнатович служителите са получавали по-голямата част от заплатата си в брой в пликове раздавани от Кожич. Кожич потвърди това.
Тя заяви пред BIRN, че е нямала представа, че кол центърът, на който е била директор е бил замесен в измама.
„Абсолютно нищо не знаех за измами,“ каза Кожич. „Ако бях чула такова нещо, нямаше да остана.“
В австрийското обвинение се казва, че най-малко 1 896 австрийски граждани са били измамени с малко над 2,6 милиона евро, но че разследващите разполагат с доказателства за още 1 772 жертви, загубили най-малко един милион евро. Данните, намерени в конфискувани документи дават основание да се предполага, че като цяло в Европа измамате е донесла приходи за организаторите ѝ от общо над 200 милиона евро.
„Досега не е идентифицирана нито една австрийска жертва, която действително е реализирала печалба и на която е изплатена тази печалба“, се казва в обвинението.
Секс, наркотици и алкохол
Cactus Marketing затваря през март 2018 г., седем месеца след откриването му и на служителите са предложени временни позиции в София, в компанията E&G Finances, също управлявана от Барак.
Сръбските служители са настанени в хотел „Драгалевци“, който разполага с плувен басейн, сауна и фитнес център и се намира на около седем километра от офисите на E&G Finances. Игнатович описва живот подобен на този воден от героя на Леонардо Дикаприо във „Вълкът от Уолстрийт“ – пиене, наркотици, секс и измами с големи суми пари.
„И офисите и хотелът бяха като лудница,“ казва Игнятович на германските следователи.
„През цялото време се пускаше силна музика, пиеше се много, вземаха се наркотици, а понякога имаше и проститутки. E&G имаше вътрешен дилър. От него можеше да се купят много неща като кокаин или трева. Той ми каза: ‘Каквото и да ти трябва, ще ти го взема. Най-важното е да работите.‘“
Но едва три месеца по-късно сръбският персонал е преместен обратно в Белград, където Барак отваря компанията My Markets (Моите пазари) в луксозния бизнес център VIG Plaza (ВИП плаза) в Нов Белград, квартал на столицата с високи бетонни сгради. Кожич е назначена отново за директор.
„Там също имаше много алкохол и наркотици,“ казва Игнатович. Заплатите отначало се изплащат в брой, а след това изключително в криптовалута.
Игнятович остава там само няколко седмици преди да се премести в няколко други кол центъра също управлявани от израелци, но без участието на Барак. Една от компаниите е била собственост на израелец, за когото Игнятович казва, че се е наричал „Майкъл“ и го описва го като плешив мъж с къса кафеникава брада, роден в Украйна и владеещ английски, руски и иврит. „Караше златно беемве с немски регистрационни номера,“ казва Игнятович на полицията.
Според проучванията на BIRN, Сърбия не е извършила собствено разследване по случая, защото сред жертвите няма сръбски граждани. Сръбската полиция не отговори на въпроса дали е даден ход на разследване, но Кожич, която е била директор на Cactus Marketing, заяви, че не е била търсена от властите.
„Сръбската полиция не ми зададе нито един въпрос. Никой нищо не ме попита и аз не крия нищо.“
Единствената стъпка, за която се знае, че е предприета от сръбските власти, се случва през април тази година, когато по искане на европейската полицейска агенция Европол полицията арестува петима души работещи за Барак. Те са идентифицирани само с инициали и възраст – 37-годишният З.М., 36-годишният М.Б., 31-годишният Ф.И., 49-годишният С.С. и 26-годишният А.Дж. В същия ден в България са арестувани още четирима служители.
Според австрийското обвинение, освен в Белград и София, Барак е има кол центрове и в столицата на Босна – Сараево, в столицата на Косово – Прищина, в столицата на Грузия – Тбилиси и в украйнската столица Киев.
Септември 2017 г.
Гал Барак отваря кол център Cactus Marketing в Белград
Март 2018 г.
Cactus Marketing затваря, Сръбските служители са преместени в София за да работят за E&G
Юни 2018 г.
Сръбските служители се връщат от София в Белград за работят за нова компания основана от Гал Барак и наречена My Markets
Декември 2018 г.
Игнятович се обажда на германската полиция във Висбаден
Януари 2019 г.
Гал Барак и съдружникът му Уве Ленхоф са арестувани
Февруари 2019 г.
Игнятович се свързва с германското посолство в Белград
Юли 2019 г.
Игнятович дава показания пред германската полиция
Февруари 2020 г.
Игнятович е намерен мъртъв в хотелска статия в София
1-ви септември 2020 г.
Гал Барак е осъден във Виена
Адвокат: ‘Няма какво да крия’
Основният бизнес сътрудник на Барак е Уве Ленхоф, който се представя за успешен германски бизнесмен занимаващ се със спортни залагания.
Подобно на Барак, Ленхоф е арестуван през януари 2019 г. и екстрадиран в Австрия в края на същата година. Той почива внезапно в ареста през май 2020 г., когато е на 55 години.
Адвокат Марко Вуйошевич се среща с двамата през януари 2017 г. в Белград, където те му казват, че по данъчни причини желаят да преместят бизнеса си от България, която е член на ЕС, в бившите югославски републики Сърбия и Черна гора, които не са в ЕС.
Според австрийското обвинение, фирма от Подгорица, наречена GPS Company и съоснована от Вуйошевич, е прала пари за Барак. Вуйошевич отрича това обвинение и каза следното пред BIRN: „Отворих компанията от името на Гал Барак и Уве Ленхоф. Това правя в 99 процента от случаите, когато клиентът не иска да бъде разкрит, адвокатите създават фирми на свое име.“
Вуйошевич каза, че компанията GPS е спечелила 23 милиона евро за една година, но той не е бил съвсем наясно с бизнеса на Барак и Ленхоф.
„Попитах ги какво правят и те ми обясниха, но все едно да ми бяха казали, че се занимават с космически технологии. Беше ми толкова чуждо. Никога преди не бях чувал за бинарни опции и Форекс.“
Лазар Хопл, приятел на Вуйошевич, който също участва в разглеждането на юридическте дела на Барак и Ленхоф, не отговори на молбата за коментар.
След няколко месеца работа започват да пристигат жалби от клиенти с искания за възстановяване на парите им, обяснява Вуйошевич.
„Хората започнаха да искат да им бъдат върнати средствата, които са платили. Организирах среща в моя офис на 4 декември 2017 г. и открито попитах Барак и Ленхоф дали се занимават с измами“ Вуйошевич каза пред BIRN.
„Опитаха се да ме убедят, че не е така. Тогава им казах, че нямаме причина да не върнем парите на хората и това беше направено, общо няколкостотин хиляди евро. “
Ленхоф е казал на австрийската полиция, че се е срещал с Вуйошевич, докато се опитвал да получи лиценз за спортни залагания в Сърбия тъй като научил от други хора, че адвокатът има добри политически контакти и в съседна Черна гора.
Вуйошевич каза, че е предал „всички документи” на австрийските власти. „Нямам какво да крия,“ каза той пред BIRN. „Нищо в тези документи не ме инкриминира.“
Барак е арестуван на 30 януари 2019 г. с европейска заповед за арест докато се опитва да премине българската граница със Сърбия. Австрийските следователи се занимават доста време със случая, а Игнятович е трябвало да им разкрие значителна вътрешна информация, с която е запознат.
Вернер Боем, който разследва киберпрестъпления и финансови измами за сайта Fintelegram (Финтелеграм), се среща няколко пъти с Вуйошевич и Хопл в Белград. Негови бележки записани след среща на 24 юни през 2019 г., с които BIRN се запозна, описват мерките за сигурност, предприети от адвокатите, които пет месеца след ареста на Барак изглежда продължават да се страхуват за своята безопасност.
„Пристигането им в Белград, срещите и обядите им бяха винаги придружени от двама или трима охранители“, пише Бьом. „В ресторанта хората от охраната седяха на съседната маса и ни придружаваха до вратата на тоалетната.“
Барак не се признава за виновен по обвиненията в измами и пране на пари през юли 2020 г., но е осъден през септември на четири години затвор.
По време на процеса Барак описва бизнеса си като пункт за залагания и твърди, че клиентите знаят в какво участват.
„Търговията е залагане, казва той на следователите, „а залагането е търговия.“
Жертвите
BIRN направи опит да се свърже с повече от 50 жертви споменати в австрийския обвинителен акт, но никой от тях не отговори.
„Тъй като жертвите имат ужасни преживявания и все още са притеснени от произволни телефонни обаждания и имейли, те са много внимателни и не се доверяват на никого,“ каза Елфриде Сикст, съосновател на Инициативата европейски фонд за възстановяване, EFRI, която подкрепя жертвите на киберпрестъпления и измами и се стреми да им върне загубените пари. По-късно EFRI помогна на BIRN да се свърже с няколко жертви.
Джон Потър, пенсионер от британския град Лестър, каза пред BIRN, че е взел заем от 50 000 британски лири през 2018 г., след като някой му се обадил от кол център на Барак и се представил за брокер. Обещал му сигурен начин да увеличи спестяванията си, а Портър бързо загубил всичко.
„Казаха ми, че е имало хакерска атака от Китай и че всички средства са загубени“, каза Потър.
„В момента, в който разбрах, че безвъзвратно съм загубил парите си се почувствах напълно съсипан и безпомощен.“
„Ако сега ме настанят в една стая с тези измамници и ми дадат пистолет, ще ги застрелям без никакви проблеми и с чиста съвест.“
Миа Луси, лондонски психолог, каза, че тя и нейна приятелка също са станали жертва на измамниците.
„Загубих няколко хиляди евро, но когато моята приятелка свърши пари, тя взе кредит, за да плати повече“, каза Луси пред BIRN.
„Мислите, че залагате на падане или покачване на валутите, но всъщност сте постоянно част от една измама и това, което се вижда на екрана ви като сделка е измама и собствениците на платформата контролират всичко – парите, които инвестирате, сковете и увеличенията на цените, всичко.“
„Бяха невероятно умели. Изглеждаха изключително приятелски настроени. ”
Изгубеният бележник на Игнятович
Игнятович посещава два пъти германското посолство в Белград през февруари 2019 г. и се среща с офицер за връзка. Показва му бележник, в който е записал важни дати, събития и наблюдения, които могат да се използват като доказателство.
„Той ме попита дали съм готов да дам изявление и дали бих отишъл в Германия за тази цел. Казах да,“ казва по-късно Игнатович на разследващите.
Показанията му отнемат цели два дни на германската полиция, 15 и 16 юли 2019 г.. В писмен вид те са от почти 50 страници. На въпрос дали все още притежава бележника, който е показал на германския дипломат, Игнятович отговаря, че е пътувал до София и че когато се е върнал в Белград не е успял да го намери.
Докато показанията на Игнятович не са представени на процеса срещу Барак на 26 август, не е било публично известно, че той е трябвало да бъде главният свидетел на обвинението. По това време той е вече мъртъв, но показанията му пред разследващите остават гръбнакът на делото водено от обвинението.
Игнатович пътува отново до София в края на януари 2020 г. Роднини, които пожелаха да не бъдат назовани, казаха, че преди заминаването е бил изпълнен с оптимизъм и вяра в ново начало.
Безжизненото му тяло е намерено в хотелска стая в София на 11 февруари. Семейството му заяви, че им е показан протоколът от аутопсията, който описва причината за смъртта като сърдечна недостатъчност, но не им е позволено да получат копие.
BIRN се опита да получи този протокол и да разбере дали полицията разследва смъртта на Игнятович, но нито тя, нито прокуратурата реагираха на нашите запитвания.