Александър Томаш е един от най-перспективните български треньори. Роден е на 2 септември 1978 г. във Велико Търново. Като футболист е шампион и носител на Купата на България с ЦСКА, шампион на Азербайджан с “Баку”, играл в гръцкия ОФИ (Крит), украинския “Металург” (Запорожие), а у нас още в “Черно море”, “Славия”, “Берое” и “Етър”, с който става първи в “Б” група в последния си сезон като активен футболист.
Започва треньорската си кариера като помощник в “Берое” през 2012 г. Пътя си на старши треньор започва от 2013-а в “Банско”, минава през “Локо” (Горна Оряховица), за да стигне до елита с “Верея” през 2016 г. и после да застане начело на “Берое” през 2017-а. Водени от него, старозагорци записаха 4 поредни шампионатни победи над “Левски” и първи успех над ЦСКА в Стара Загора от 29 години. От 22 октомври 2019 г. пътищата им се разделиха.
- Минаха 100 дни от раздялата ви с “Берое”, как оползотворявате времето без работа?
- Още първата седмица, след като се прибрах в София, почти всеки ден бях в планината, тръгнах на походи. Още тогава реших, че време за почивка няма - тепърва навлизам в треньорството, но имам и амбиции, и самочувствие. И веднага реших, че трябва да оползотворя всеки миг от свободното време за личностно израстване. Още в първата седмица започнах курсове по английски. Веднага след това заминах да гледам “РБ Лайпциг” срещу “Херта” в Берлин, защото Юлиан Нагелсман прави чудеса с работата си начело на “Лайпциг”, за мен е сред треньорите с най-голямо бъдеще в световния футбол. Естествено, че и средата, в която постига резултатите, и финансовата част имат голямо значение, но той впечатлява с работата си в спортно-технически аспект. Работя и в установяване на контакти, чрез които да се развивам като треньор. Защото за мен не е достатъчно само да гледам мачове или да наблюдавам от непосредствена близост тренировъчния процес. Искам да имам обратна връзка, да задавам въпроси, да се информирам от първо лице защо се прилагат точно дадени детайли от процеса и как точно оказват влияние. Иначе дори и в интернет вече можеш да гледаш свободно колкото си искаш тренировки, можеш да гледаш и “Байерн” (Мюнхен). Но в пряката комуникация и интереса към определените детайли се крие и шансът за израстване. Да имаш възможност да зададеш въпрос и да получиш отговор - защо се прави това упражнение, какво ти дава то в официалния мач и какво развиваш с него.
След това с екипа ми - Косьо Мирчев и Тодор Кючуков, заминахме за Англия. Имахме разрешение от Маурисио Почетино цяла седмица да коментираме с него, да му задаваме въпроси. Точно тогава стана треньорската смяна в “Тотнъм”. Жозе Моуриньо също ни разреши да следим тренировъчния процес, но без да коментираме. След това заминахме на специализация във “Фулъм”, успяхме за една седмица да наблюдаваме как работи Скот Паркър и да обсъждаме с него всички важни детайли. Наблюдавахме и мача на “Фулъм” с “Лийдс”, където треньор е Марсело Биелса. Изобщо не сме се застояли на едно място. Напротив - това е много полезен период за нас. Не съм в период на почивка, а в период на самоусъвършенстване.
- Кое бе най-ценното от престоя ви в Англия?
- За мен и екипа ми престоят във “Фулъм” бе изключително полезен, защото имахме пълен контакт със Скот Паркър и целия му щаб. Интересното е, че същите проблеми, които ги имаме като треньори в България, ги имаха и там. Най-вече при комуникацията с футболистите, трудното приемане на критика, нуждата от строго индивидуален подход към всеки един. Разбрахме, че проблемите са напълно идентични с тези, които срещаме в България, но голямата разлика е манталитетът. Ти си професионалист, получаваш заплата и знаеш, че трябва да работиш. Гледахме и мач на “Манчестър Юнайтед”. Срещнахме се със сър Алекс Фергюсън, имахме щастието да можем да разменим някои мисли с него - да се докоснеш лично до тази футболна вселена, това не е просто ценно, това е безценно.
- Какво ново видяхте и открихте в този период на самоусъвършенстване в треньорската професия? Какво научихте и за самия себе си през това време?
- Футболът се развива ежеминутно. И въпреки това с екипа ми коментирахме, че някои неща, които и сега видяхме, сме ги правили още в Банско, където работихме до 2015 г. Но футболът не е математика. По-скоро формулата на успеха се крие в отношението и разбиранията на треньора - по какъв начин иска да развива отбора.
Въпросът е какво искаш. Искаш да оставиш следа - как играе твоят отбор, или искаш да играеш само за резултат. В повечето случаи в България се наблюдава пазене на хляба чрез преследване на резултат. Но резултатът е да вкараш гол, да не допуснеш гол или да не загубиш мача - временен, краткосрочен резултат без всеобхватност и стратегия, но на момента. Това е нещо, което все още не мога да пречупя изцяло в себе си. Но се уча от всяка ситуация. Стилът на игра е много важен, но явно сред уроците е ипречупването, че има мачове, в които резултатът е още по-важен и от играта. Но за да доминираш в едно първенство, да изградиш отбор константа, да демонстрираш постоянство и да се развиваш стратегически в дългосрочен план, неминуемо трябва да работиш за стил и начин на игра. Ако работиш само за резултат, ще успяваш епизодично - в един, два, три или пет мача. Но наистина сред осъзнатите от мен тънкости от занаята е фактът, че има и мачове, в които просто трябва да играеш за резултат. И когато стъпиш на този резултат, а имаш и изграден стил, в следващите мачове ще преминаваш по-лесно през противниците си към дългосрочната цел. Това е от големите обеци, които имам на ухото.
Естествено, сега отстрани е по-лесно, когато виждаш картинката - как сме постъпили с екипа ми, как е трябвало да постъпим. И си вземаме нужните поуки. Но ние сме готови за следващото предизвикателство. По-силни сме като екип и сме по-гладни и жадни за реализация.
- Има ли и други сфери, в които се развивате или искате да се развивате?
- Паралелно с работата си като треньор миналата година завърших и висшето си образование, вече сам бакалавър в НСА. А още през лятото записах и магистратура. Ето, сега съм в сесия - сутрин от 9, следобед до 16 часа съм на лекции. Записах НСА главно заради психология и биомеханика - това са много важни звена. Интересно ми е, уча и за мениджмънт на спорта, надграждам свои знания, откривам нови. И това също е част от усъвършенстването.
- Звучите, сякаш в момента сте дори по-ангажиран и от дните на всекидневна активна треньорска работа. Ако имате свободно време, как го прекарвате?
- Положителното е, че в този период мога да обърна и повече време на семейството си - на жена ми и двете ни деца. Всяка седмица или сме на поход на Витоша, или ходим да караме ски с дъщеря ми. Гледам много мачове. Общо взето се старая да не оставам свободен, постоянно да ангажирам вниманието си. Трябва да поддържаш темпо. Не може, когато си треньор, да си постояно на педали, а след това да се отпускаш напълно. Когато имаш амбиции, форма се поддържа и в свободното време, а класа се добавя спрямо начина, по който го прекарваш. Но когато дойде следващото предизвикателство, трябва да бъдеш подготвен.
- Имате ли предложения за нови предизвикателства?
- Имахме предварителни разговори с клубове, не искам да изпадам в конкретика. Работи ни се, но не на всяка цена. Много е важно целите и амбициите да ни се препокриват. А моите цели са големи, за мечтите - да не говорим.
- Като футболист сте ставали шампион - и на България с ЦСКА, и в чужбина с азербайджанския “Баку”, вероятно това постижение е в графата с целите ви и като треньор?
- И като футболист не съм станал шампион от първата година, искаше се много работа, израстване и като отбор, преборване и тогава стигнахме до заслужен триумф с ЦСКА. Сега като треньор - пак не съм станал шампион в началото, но го искам, да - искам да съм шампион и като треньор. И ще работя здраво, за да се случи.
- Вероятно сте се замисляли и за работа извън България, имали ли сте конкретни предложения от чужбина?
- Имал съм разговори. Но преценихме, че ползата за мен и екипа ми щеше да бъде само финансова. Въпреки че имам самочувствието, мисля, че ми е рано да мисля само за финансовата гледна точка. Когато работиш на по-добро място, когато целите на отбор и треньор се препокриват и ги преследвате заедно, тогава го има и футболното удовлетворение. А финансите също ще бъдат по-добри успоредно с общото развитие. По този начин бих се развивал и аз, би се развивал и отборът. А когато си постигнем целите, финансовата част също ще бъде удовлетворена. За мен тя е следствие, водещ е футболът.