Георги Какалов е поредният футболист от клуба на "пловдивските легенди", оставил своето име в историята на българския футбол. Бившият футболист на Ботев (Пловдив) се превърна в любимец на "жълто-черната" публика по времето на ерата "Христолов". В момента Какалов е треньор в академията Лидер Пловдив, където работи по изграждането на млади таланти. Пред Sportal.bg Какалов разказа някои интересни истории от престоя си в Ботев, призна, че е бил близо до трансфер в ЦСКА, а също така си припомни момента, в който облече екипа на националния отбор. Ето какво каза бившият играч на "канарчетата".
Как си, Жоре? С какво се занимаваш в момента?
- След последния ми престой в по-сериозен клуб, който беше в Литекс, се прибрах в Пловдив. Един дългогодишен мой приятел ми даде идеята да се занимавам с деца. Предложи ми да направим школа. В началото имаше около 12 деца. Пламен Петров-Бързака им е бил треньор и впоследствие той замина за Германия. Христо Терзиев ми предложи да направим школа. Той ме мотивира да започна да се занимавам с децата. Лека-полека започнахме да растем и да имаме повече деца. Митьо Митев и Христо Терзиев ми подадоха ръка и искаха да направим нещо голямо. Школата се развива доста добре и имаме хубави деца. Имаме едно момче, което отиде в Лудогорец 2004 при Христо Господинов. И в Ботев, и в Локомотив отидоха деца. Опитваме да даваме най-доброто.
Как виждаш развитието на децата и по-младите футболисти в България? Сега имаш по-добър поглед в това как се развива младото поколение?
- При децата нещата са доста специфични. Трябва да се работи с тях, за да се развиват. Българинът има талант, но трябва да има правилната концепция на развитие в даден клуб. Много е важен и подборът на децата. По-малките школи няма как да имат този избор, който имат големите клубове в градовете. Всеки иска да играе в Ботев, Локомотив, Спартак, Марица. Всеки иска да играе в клуб с име. Трябва да се даде шанс на тези деца да се развиват, защото има доста талантливи и пренебрегнати момчета от Локомотив и Ботев, които ние приличаме и им даваме шанс. Резултатът е налице. Имаме няколко деца, които отидоха в добри клубове.
Очаква се COVID-19 да се отрази сериозно на футбола у нас. Чужденците най-вероятно ще напуснат България, което пък ще даде шанс на младоците да пробият. Според теб това ще се отрази ли на качеството на футбола у нас?
- Надявам се по най-бързия начин да отмине тази зараза, която не е само в България, а и по целия свят. Времето ще покаже доколко ще се отрази. Мисля, че трябва да се даде шанс на нашите момчета. Те имат талант, но не им се дава шанс да покажат това, което могат. Според мен няма да се отрази толкова много на качеството. Във всеки клуб трябва да има опитни играчи, а ако има чужденци, трябва да са с 3-4 класи над нашите футболисти.
След като си поговорихме за бъдещето на футбола в България, нека се върнем назад във времето и си припомним престоя ти в Ботев (Пловдив). Ти си един от големите любимци на "жълто-черната" публика. Какво си спомняш от престоя на "Колежа" и кой е най-паметният ти момент с екипа на "канарчетата"?
- Изключително хубави спомени пазя. За никого не е тайна, че моето сърце винаги е било на „Колежа“. Клубът беше в много труден момент, но ние бяхме изградили много добър колектив с добри и качествени момчета, които бяха почти изцяло от школата. Ясен Петров беше изградил един изключителен колектив. Спечелихме с 1:0 срещу ЦСКА с мой гол. Тогава се беше родил и синът ми. И с Левски имам паметен гол. Завършихме 2:2. Левски беше най-добрият клуб тогава и играеше в Шампионска лига. И в ЦСКА имаше класни играчи. Имам топли спомени и до днес ходя на мачове на Ботев.
Какви бяха отношенията ти с тогавашния собственик на тима Димитър Христолов?
- Имах една много тежка ситуация, която и до днес ме просълзява. Аз няма да я забравя никога и той много добре знае това нещо. Синът ми, който се роди, имаше изключително сериозни проблеми. Не се знаеше дали ще оцелее. Преживях доста тежко тази ситуация. Потърсих помощ от него. Той по някакъв начин ми отказа – не директно, а индиректно. Тогава много ме обиди, защото в клуба нямаше сериозни финанси. Когато човек се намира в такава тежка ситуация, мисля, че трябва да се намери начин да се помогне. Слава Богу, тогава всичко се размина. Намерих начин, по който да се справя. Синът ми е здрав и е на 13 години.
В един мач срещу Левски си спомням, че вкара гол, след което съблече фланелката на Ботев и на блузата ти пишеше CSKA. Каква е историята?
В едно интервю Станимир Стоилов беше казал, че нещо не съм нормален и трябвало да ме спрат за футбола. Идеята на един от тогавашните ми съотборници беше: „Защо не напишеш отдолу ЦСКА? По този начин днес ще вкараш, сигурен съм“. Бях доста импулсивен и доста ме заболя от думите. Обидих по доста неприятен начин феновете на Ботев. Те знаят, че съм се раздавал за този клуб, но не знаеха истината каква е. Може би сега е моментът да я разберат.
Получавал ли си предложения за трансфер от грандовете в България?
Да, имах от Локомотив (София). Впоследствие, на награждаването на Футболист на футболистите в България, тогавашният президент на ЦСКА Александър Томов ме привика на разговор и ме попита дали ми се играе в ЦСКА. Казах му, че ситуацията, в която е Ботев, не е добра. Имах желанието да играя в ЦСКА. Каза ми, че ще играя за отбора и дотам. Впоследствие разбрах, че г-н Христолов е провалил трансфера, за което не съжалявам. Така е трябвало да се случи.
Сменил си доста отбори в кариерата си. Играл си в Беларус, Кипър, Румъния, Македония, Гърция, Турция, можем ли да те наречем футболен номад?
Зависи от ситуацията. Имало е моменти, в които не съм имал вина, че съм сменял клуба. Имало е моменти, в които не крия, че съм бил по-сприхав и съм създавал проблеми. В Беларус играех много добре в първите 15 кръга. В първите 6 бях сред 11-те на кръга. Самият клуб нямаше добри резултати и се наложи смяната на треньора. Поканих Муслин, той дойде и ми каза, че ще разчита много на мен, че съм качествен и ще гради отбора около мен. Нещата обаче бяха различни. Оказа се, че съм в трансферната листа, а клубът има финансови проблеми. В Румъния същата работа. Бяхме седем нови футболисти в отбора и в първите мачове играхме добре, но се наложи смяната на треньора. С идването на новия треньор има и смяна на футболисти. В Кипър бях преотстъпен от Динамо, защото те искаха да разтрогнем договора без претенции, което нямаше как да стане.
Изкара дълъг пробен период във френския Тур. Как се стигна до поканата там и защо не остана за постоянно?
Стоях си в България. Обади ми се един българин, който живее там. Много хора говореха, че няма контакти. Не познавах човека и реших да отида. Стоях 30 и няколко дни, което ме наведе на мисълта, че искат да ме привлекат. Имаше квоти за чужденците. Трябваше да се освободи място. Бяха решили да се разделят с един от нападателите, който не желаеше да прекрати договора си и затова продължи толкова дълго престоят ми в Тур. Реших да си тръгна. Бяха доволни от мен и ме помолиха да изчакам, но исках да се развивам и да играя футбол.
Имаш един мач с националния отбор на България. Пламен Марков те повика за контролата на тима срещу Финландия. Какво си спомняш от този момент?
Много благодаря на Пламен Марков. Даже съвсем скоро, преди пандемията, се срещнахме в Пловдив на центъра. Благодарих му още веднъж, а той ми каза, че съм си заслужил тази повиквателна. За мен беше чест да се докосна до фланелката на националния отбор. Това ми беше детската мечта. За съжаление, нямах възможност да я облека отново, за което съжалявам. Докоснах се до футболисти, които играеха на много високо ниво.
В друго интервю ти посочи Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров за точни хора, които трябва да оглавят футбола у нас. Ако можеш да избереш един от тях, който да стане президент на БФС, то кой би предпочел?
Определено Стилиян Петров. Важното е да влязат нови хора със свежа кръв. Хора, които са видели доста от футбола и имат друг манталитет на мислене. Стилиян е страхотен човек. Имах възможността да се докосна до него и да говоря с него. Рядко съм срещал такъв човек.