Привържениците на Левски от фракцията “Ултрас Левски” изразиха разочарованието си от действията на Управителния съвет на “сините”, с които днес бе прието дарението от депутата Делян Пеевски. Народният представител помогна на клуба с 500 000 лева, но някои от феновете определят действието на ръководството като морелен фалит.
“Ако финансовият фалит надвиснал над клуба ни бе голям проблем пред Левскарската общност, моралният фалит, който днес бе единодушно приет в „кухнята“ на нашия дом, е огромно срамно петно върху Левскарщината. Това „дарение“, което ние бихме нарекли тест „тире“, бе толкова провакативно и елементарно, че и първолак не би му се вързал и би върнал на секундата. Първолак, но без обвързаности. За жалост в „кухнята“ на ФК Левски и в част от публиката никой не поиска да скъса с политическите си такива и маските окончателно паднаха.
Много хора, гравитиращи около ФК Левски, отдавна продадоха морала си за жълти стотинки. Не сме изненадани от техните изказвания и действия. За жалост някои от тях днес продадоха и морала на любимия отбор отново без много да се замислят и отново за жълти стотинки. Така сложиха срамното петно не само върху самите тях, а и върху всеки един истински Левскар. Същите тези трохи, идващи в „точния момент, на точното място“ можеше да бъдат събрани за пет дни от Левскарската общост. А след тези пет дни клубът щеше да излезе много по-силен, а Левскарите - много по-решителни и сигурни, че са поели по правилния път – този, който води към „Чист и свободен Левски“.
Провокацията, която бе направена изключително хитро в много важен момент, е успешна. Предварителният тест „тире“ е преминат. За наше съжаление оценката е СЛАБ 2. В очакване сме на истинския тест, който очевидно предстои. Ако някой си мисли или се надява, че трохите подхвърлени вчера, са спасение за отбора или живее живота си в жестока заблуда, или следва интереси, които водят ФК Левски към пропастта. Точно тези трохи поставят най-голямата въпросителна относно спасението на отбора. Даренията досега, както и предстоящите такива, щяха да надхвърлят десетки пъти това, което не бе върнато. „Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот?“. На този въпрос трябваше да отговорят присъствалите на управителния съвет днес. Силно се надявахме поне някои от тях да изберат вечния живот и да продължат и завършат започнатото. За другите бяхме сигурни, че някой е направил избора преди тях. Битката за запазване на честта и достойнството на отбора и неговите привърженици би трябвало да бъде водеща преди всяко едно такова решение. За жалост все по-малко останаха хората, които искат да водят тази битка в името на отбора. За честта, която нашите предци ни завещаха да браним, и за достойнството, което за нас няма алтернатива.”