Звездата на Милан Златан Ибрахимович даде откровено интервю за английския вестник "Гардиън", в което се спира на много актуални теми и прави някои признания. "Всяка сутрин се събуждам с болки навсякъде. Но имам цели и ме движи адреналинът, затова продължавам напред. Имам нужда да работя, за да се задържа на върха и да продължа така. Не искам съжаление, не искам да си мисля "можеше да продължа, защото се чувствах добре". Предпочитам да бъда напълно изцеден и да кажа "не мога повече". Не е въпрос на договори или на слава, парите и последователите не могат да те лекуват така, както го прави адреналинът. Не е проблем за мен да страдам, това е като да си направя закуска. Новото поколение не разбира това. Много съм горд, че съм част от старото поколение, което трябваше да се потруди много, за да постигне нещо", изповядва се шведът пред британската медия.
"Даниел Малдини е добро момче на терена. Баща му Паоло те "убиваше" футболно, ако искаше да те убие. Доволен съм, че не си приличат много, защото за сина е много трудно да го сравняват с бащата. Още повече, когато бащата е направил такава уникална кариера. Помагаме на Даниел по всякакъв начин. Голям талант е, но му казвам: "Играй своята игра, бори се, но проправи своя път сам". Дали ще играя и със сина на Даниел, ако има такъв след време? Цяло чудо е това, което става и сега", казва ексцентричният нападател.
"Животът е съставен от възходи и падения. Ако всичко беше перфектно, нямаше за какво да говорим. Действителността не е като снимка, която е подобрена с филтри. Често казвам: "Перфектен съм, когато съм самият себе си". Това не означава, че не бъркам, а, че се уча от грешките си", добавя Ибра.
"Съотборниците ми в Милан ме карат да изглеждам млад. Те имат този ефект върху мен, чувствам се като Бенджамин Бътън. Много съм горд, защото виждам тези момчета да поемат все по-голяма отговорност, да променят мисленето си. Това е моето щастие, моят адреналин. Тичам колкото тях. Правя го от 20 години. Защото когато младите ме гледат да тренирам, си казват: "След всичко, което е направил, продължава да работи. Ще го направя и аз, щом той го прави". Така давам пример. Когато бях в Милан първия път, бяхме отбор от суперзвезди. Сега има талант, но проектът е съвсем различен. И сега съм по-доволен, защото успехът със звездите е почти сигурен, но сега не може да се предвиди", смята 40-годишният футболист.
"Не е лесно, моята съпруга се занимава с децата. Когато имам време, се виждаме заедно и сме много щастливи. В началото на пандемията се чувствах сам. По време на карантината всички бяха с близките си, а аз не можех, защото не се пътуваше. След това, когато отвориха, се прибрах вкъщи и останах със семейството ми 2 месеца", разказва шведът.
"Спортът обединява хората, политиката ги разделя. Ако говорим за расизъм, това е съвсем друга история. Но аз не се занимавам с политика. Ако го правех, днес щях да бъда президент. ЛеБрон Джеймс? Не го познавам лично. Не го съдя. Каквото и да прави срещу расизма, има право. Защото когато 50 хиляди души ти викат "л....н циганин" е същото. Това е расизъм", завършва Златан Ибрахимович.