Бившият президент Петър Стоянов е едно от знаковите лица на българската политика, а също така и заклет ботевист. Той се съгласи да даде интервю и да поздрави жълто-черната общност в последния брой за 2021 г. на бюлетин "Канарче" на Сдружение Ботев Пловдив.
Г-н Президент, бихте ли ни разказали как започна любовта Ви към Ботев и кой Ви запали по жълто-черния клуб?
Бях ученик в първи или втори клас, в начално училище „Васил Левски”- стара сграда, разположена срещу баня „Здравец” на тогавашната улица „Лиляна Димитрова”. Нито училището, нито банята вече съществуват, а улицата, в съвсем различен вид, днес се казва "Княгиня Мария Луиза". Като всяко момче в махалата обичах футбола и най-малкият брат на баща ми, моят чичо Тодор Стоянов, ме заведе за първи път на мач. По това време всичките ми приятели вече бяха ботевисти, така че изборът беше направен сравнително бързо. По-късно започнах да тренирам волейбол в Локомотив Пловдив, но и в това не виждах сериозно противоречие. Треньорът ни, големият български волейболист Никола Лечев, даже се шегуваше с нас, защото ботевистите в отбора бяхме повече от локомотивците.
И тогава ли отношенията Ботев - Локомотив бяха като сега?
Струва ми се, че тогава не бяха толкова крайни. Днешните масови сбивания бяха непознати, но не си прощавахме един на друг. След един равен мач с Атлетико за КНК загубихме в Мадрид с 4:0 и локомотивската агитка започна да пее „Сред стените на Мадрид, Ботев бе зарит”, а нашата агитка им отговаряше с „Един Къна и десетпъна”, намек за това, че освен техния голям нападател Иван Кънчев, останалите не струват. Така че конкуренцията раждаше известна креативност, но истината е, че в годините, за които говоря, доминацията на Ботев, не само в Пловдив, но и в България, беше съвсем очевидна, така че можехме да си позволим известно благородство.
Имате ли любим мач или незабравим момент, свързан с Ботев?
Бях десетгодишен, когато Ботев се превърна в хегемон в българския футбол. Помня много добре през 1962 г. победата над Левски в София с 6:1 - беше истински шок за цяла България, защото Левски и ЦДНА бяха най-фаворизираните отбори в страната. Зевзеците в Пловдив веднага пуснаха виц: „Левски падна насред София от Ботев с 6:1, ама Патрата какъв гол вкара”- а Патрата е легендарният нападател на Левски Христо Илиев, който преди това игра като войник и в Ботев.
Помня как бихме Стяуа Букурещ в Пловдив с 5:1, а след това Шамроук Роувърс в Дъблин с 4:0, бях и на мача с Атлетико Мадрид в Пловдив и видях с очите си гола на Пешев, с който поведохме с 1:0. След това загубихме в Мадрид, но това беше най-славният европейски пробив на Ботев – стигнахме четвъртфинал. Всъщност тогава спечелихме Купата на България, която се казваше Купа на съветската армия, след това станахме и шампиони. Всички тези мачове днес са добре известни на старите ботевисти, но изживяването за нас, децата, по онова време беше неописуемо.
Познавахте ли лично някой от футболистите от това поколение?
Бях приятел с Динко Дерменджиев и Видин Апостолов, Бог да ги прости и двамата! И досега съм приятел с повечето от следващото поколение ботевисти - Петьо Зехтински, Славчо Хорозов, Марин Бакалов, Коцето Костадинов, Наско Пашев, Трифон, Панчо - всъщност, почти всички, а и до днес изпитвам най-хубави чувства към тях - и те бяха голям отбор. Точно тогава бях и адвокат на Ботев - по времето, когато Видин Апостолов беше председател на клуба, а Динкo Дерменджиев - треньор. Футболът е универсален език.
Има ли сред световните политици, с които сте се срещали, запалени футболни фенове? Коментирали ли сте общата страст към този спорт?
Много от тях си спомнят триумфа на България от световното първенство в САЩ през 1994 г. и, разбира се, Стоичков - като най-разпознаваемото лице на българския футбол. При официалното ми посещение в Испания като президент на приема, даден от крал Хуан Карлос, поканих и Христо. Кралят, разбира се, веднага го позна и прегърна, а Ицо му обясни, че „с Бат Петьо сме от Пловдив и сме стари приятели ”, което е самата истина.
Последните години са тежко изпитание не само за нас, българите, но и за целия свят. Как мислите, победени или по-мъдри ще излезем от тазикриза?
COVID-19 е истинскo изпитание - за да ни напомни, че животът не е само удоволствие. Тази криза ни показа, че в живота съществуват и сериозни предизвикателства. Тук, в Европа, имахме комунизъм и Студена война, но истинска война, масова смърт и пандемии - явления, които често се появяват в останалата част на света, сме нямали. Дай Боже всичко да се размине по-скоро и кризата да ни направи по-мъдри, по-отговорни и, което е най-важно – по-солидарни. Пандемията ни даде много важен урок – не можеш да живееш затворен в собствения си пашкул, всички зависим един от друг и трябва да се отнасяме един към друг със загриженост.
Какво е Вашето новогодишно пожелание за привържениците на най-стария футболен клуб в България?
Желая от сърце на всички ботевисти и техните семейства, както и на всички българи много здраве, много късмет и любов през новата 2022 година.