Халфът на Реал Мадрид Каземиро не скри възхищението си към суперзвездата на Пари Сен Жермен Лионел Меси преди сблъсъка между отборите им в Шампионската лига. Двамата футболисти се познават доста добре, тъй като многократно са се изправяли един срещу друг на терена, когато аржентинецът защитаваше цветовете на Барселона.
„Не, въобще не ми липсва Меси. Невъзможно е да ми липсва Меси! Забележими са отсъствието му и това, което представляваше за Барселона. Той е футболист, в който се влюбва всеки, който го види как играе. Ако харесваш футбола, харесваш и Меси. Той е сред най-добрите трима в историята. След напускането му на Барса и в този момент на преход се вижда каква важност имаше за отбора. Затова е икона на клуба. За нула време той ще се завърне на „Сантиаго Бернабеу“, но ние ще бъдем подготвени за него, защото е невъзможно аз сам да спра Меси. Моите съотборници ще трябва да ми помогнат. Срещу ПСЖ ще се получи голям сблъсък.
В Реал Мадрид и Барселона не си давахме сметка за това, защото бяхме близо до тях, но както Меси, така и Кристиано Роналдо, промениха футбола. Преди тях водещите голмайстори вкарваха по 20-25 попадения на сезон. Идват тези двамата и започват да вкарват по 40, 50 или 60 гола. Това изглеждаше невъзможно, те промениха този спорт. Кристиано има повече попадения, отколкото мачове за Реал Мадрид. Това е лудост. Когато подобен футболист напусне отбора, нормално е той да им липсва. Тези двамата белязаха една епоха. Но мисля, че е ключово да се промениш възможно най-бързо. Барса трябва да се адаптира към тази нова реалност, както направи Мадрид. Барса със сигурност също ще го постигне, защото това са двата най-големи клуба в историята и винаги са разполагали с най-добрите в историята“, заяви Каземиро в интервю за списанието Panenka.
Сред останалите теми, по които говори бразилецът, беше тази за позицията му на терена и за развитието му като футболист в юношеските му години. „Исках да бъда като Феномена Роналдо. Или пък като Ромарио. Дори ми казваха, че играя като него, но шеговито. Всички искаха да са като тях двамата или като Бебето. Винаги съм бил болен на тема футбол. Също така винаги бях най-младият в отбора. Ако мачът ми се играеше в 17 часа, аз отивах още в 13 часа и питах дали не липсва някой играч в предходния мач. Съгласявах се да играя навсякъде – вратар, защитник, халф… За мен беше лесно да сменям позицията си, защото се наслаждавах на всяка една. Не се ядосвах, когато ме слагаха като защитник или вратар, беше ми все едно.
Не беше трудно да се откажа да бъда нападател и да се адаптирам като халф. Ето защо една от силните ми страни е адаптацията към мачовете. Не става въпрос само за позицията. Ако мачът е красив, знам как да го изиграя. Ако е грозен, отново знам как да го изиграя. Ако трябва да се боря, аз съм насреща. Ако трябва да се наслаждавам, отново съм там. Тази адаптация е отражение на желанието ми да играя където и да е още откакто бях дете. Карло Анчелоти ми каза, че съм сред малцината играчи, които могат да играят сериозно както в красив, така и в грозен мач. Предполагам, че това се дължи на моето детство, мога да се адаптирам към всеки двубой и към всеки стил на игра“, добави той.