Президентът на Монца Силвио Берлускони говори пред “Скай Спорт Италия” във връзка с предстоящия двубой с любимия му Милан, който ръководеше в продължение на 31 успешни години. Така той обсъди за периода си като собственик на “росонерите”, утрешния мач между двата тима и решението си да купи настоящия си клуб преди 5 години.
През целия си живот съм имал мечти, които са изглеждали неосъществими за всички. Когато купих Милан, исках да го превърна в най-добрия отбор в света и успях. Спечелих всичко. Спомням си добре как през 1994-та бях в Рим заради вот на доверие на правителството, така че не можах да бъда на финала на Шампионската лига в Атина. Обадих се на Галиани след края на мача и той ми каза, че сме победили с 4:0 (срещу Барселона на Христо Стоичков - б.р.). Все още изпитвам гордост от всичко, което спечелихме. Обичам много Малдини, той е синът и бащата на играчите на Милан. Обичам много от моите фуболисти в Милан - Гулит, Ван Бастен… Кой е най-великият? Барези, фантастичен играч и човек на невероятна честност. Обичан и уважаван от всички, дори и от съперниците.
Милан и Монца са две различни неща. Щастлив съм, когато Монца побеждават и ги аплодирам, но все още не са влезли в сърцето ми. Не знам дали в събота ще се развълнувам толкова, колкото в миналото, но да гледам Милан е много вълнуващо, постоянно ги наблюдавам по телевизията. Срещу Милан нашите двама нападатели трябва постоянно да са в противниковото поле, за да ограничават атаките им. Помага ни това да получаваме топката в нападение директно с подаване от вратаря. Постоянно казвам на играчите да играят по земя, а не да изритват топката в небето. Също така им заръчах персонално да пазят крилата на Милан. Ще видим дали ще ме послушат.
Купих Монца не заради футбола, а защото се възхищавам на реалността на Брианца и реших, че след 110 години не беше редно клубът да остане в Серия “Д”. Когато купих отбора, той беше в Серия “Д”, а след това в Серия “Ц”, Серия “Б” и Серия “А”. Сега феновете на Монца имат амбицията да бъдат в Серия “А”. Ако ще печелим Скудетото, трябва да отидем и да играем на “Сан Сиро”. Искаха да го разрушат, но сега изглежда, че са размислили, което е добре, тъй като този стадион е в историята на футбола, Милан и моята лична. За съжаление, в първите шест мача взехме само една точка. Стропа ми каза, че няма желание да продължи, така че помислих на кого мога да поверя тима. Примаверата ни вървеше добре и треньорът беше джентълмен. Една вечер с Галиани му възложихме отбора и той стана нашият треньор. Шест клуба се свъзраха с него, но ние си стиснахме ръцете и така Паладино остана в Монца.