Бившият вратар на Пари Сен Жермен и Локомотив (Пловдив) Мори Диау, който в момента защитава цветовете на френския елитен Клермон и наскоро получи първа повиквателна за националния отбор на Сенегал, коментира престоите си на „Парк де Пренс“ и „Лаута“.
„Имах късмет, че ПСЖ поиска доклади за представянето ми в училище. Иначе щеше да е сложно. Трябваше да обядвам с приятели, но им казах: „Няма да идвам, трябва да направя нещо“. Подписах с ПСЖ и след това се върнах на училище“, разкри стражът, който говори за колегата си Майк Мениян: „С него винаги сме се подкрепяли. Ако единият трябваше да тича, защото е закъснял, другият бягаше с него. Работихме с двама много строги треньори. Харесва ми отговорността, че ако направиш грешка, няма кой да я поправи. Не играх и минута, но съм доволен, че се учих“.
„Озовах се в един отбор със Златан Ибрахимович и на първите три тренировки ми вкара три гола. Той ми каза „О, нямаш ли ръкавици? Без ръце ли пазиш?“. Обърнах се, излях вода върху лицето си. В края на тренировката Златан дойде да ме види, за да ми каже, че ми казва това, за да ме мотивира. Той ми помогна, както всички големи играчи, които срещнах по това време“, обясни Мори Диау.
„Раздялата с ПСЖ ми струваше доста. Накараха ме да изглеждам като лошо момче, никога не съм бил такъв. Всеки човек, с когото съм играл, ще потвърди това. Трябваше да се върна у дома. Някои ме критикуваха, други ме хвалиха. Това беше моята съдба. Трябваше да се боря“, продължи той. Диау коментира и прекараното време в Локомотив Пловдив:
„За първи път се запитах: „Но какво правя тук?“. Истината е, че за да стигна до Пловдив, имах само тази възможност. Предложиха ми да мина проби, проработи и подписах. След няколко месеца в клуба дойде нов треньор и ми каза: „Ще взема друг вратар. Той не е по-добър от теб, но ще играе“. Не исках да оставам на пейката. Тъкмо бях играл отново след няколко месеца и си казах, че ще бъде просто. В крайна сметка беше всичко друго, но не и просто.“