Димитър Бербатов е несъмнено най-успешният български футболист от последното поколение на родния футбол. Той несъмнено направи феноменална кариера за родните стандарти, като четирите сезона прекарани в Манчестър Юнайтед го превръщат в най-реализиралия се в чужбина роден играч след Христо Стоичков. Към днешна дата обаче не може да не се запитаме дали това беше абсолютният максимум, който той можеше да постигне.
Както вече казахме Бербатов ще си остане легенда на родния футбол и ще бъде запомнен като един от успешните играчи на своето поколение. Проблемът обаче е, че той можеше да остане в историята като един от най-великите нападатели в историята на футбола. След години името му можеше да стои наравно с тези на Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович. Това обаче няма да се случи, основно заради странния му характер и инатът съпътстващ кариерата му.
Истината е, че Бербатов можеше да бъде вторият Йохан Кройф на европейския футбол. Реализаторските му умения, съпроводени с техническите качества и погледа, който той има над играта, съчетават у него заложбите на силен централен нападател и типичен плеймейкър.
Рядко в световният футбол се вижда футболист, който както може да вкарва, така може и да организира играта на целия отбор, в който играе. За съжаление тези умения така и не бяха съпроводени с нужния характер за достигане на абсолютния връх.
Бербатов беше звездата на Бундес лигата докато играеше за Байер Леверкузен и се превърна в основната фигура за Тотнъм. Тези отбори обаче не са колоси и трудно създават легенди. За това и Манчестър Юнайтед беше клубът, който можеше да отведе Берба до славата. Той обаче просто отказа да се впише в представите на феновете за централен нападател на клуба. Истината е, че в Англия желанието и себераздаването се ценят много повече от техническите умения на един футболист. Бербатов никога не прие това. Той отказваше да се отърве от ленивостта си в определени мачове и не гледаше не сериозно на желанията на феновете.
Неговата непоносимост към критики е пословична. Заради тях той напусна и националния отбор. Не можел да търпи бивши величия и родни журналисти да му дирят кусури. Когато критиките заваляха и от английските медии той съвсем се капсулира в себе си.
Дори в сезона, в който стана голмайстор на Висшата лига, Берба трябваше да се примири с поста си на резерва и дори да бъде унизен с невключването си в групата на Юнайтед за финала на Шампионската лига през 2011. Истината е, че 8 от 20-те гола в Англия, които той вкара през онзи сезон бяха реализирани в само два мача. 3 срещу Ливърпул и 5 срещу Блекбърн. Това и показва как той така и не можa да запази постоянна форма, като в някои мачове бе блестящ, а в други тотално се губеше. А в Юнайтед футболисти само за определени мачове не се толерират. За това и Руни ще си остане легенда на клуба, а Бербатов просто един от добрите играчи, играли там. Руни дори и да не бележи, изяжда тревата за да помогне на съотборниците си, а българинът е известен с това, че не е от най-борбените играчи.
Бербатов прекрати всички свои шансове за истинско величие през миналата година, когато предпочете да премине в посредствения Фулъм пред италианския гранд Ювентус. Той просто реши да си угоди на егото и да иде на място, на което да се знае, че той е звездата и при треньор, който му сваля звезди от небето. Димитър предпочете да се бори за спасяване във Висшата лига, пред борбата за Шампионската лига. Той направи силен първи сезон в лондонския отбор, но едва ли някой ще запомни това. Но определено някой щеше да запомни спечелването на титлата в Серия А и мачовете в Лигата на богатите. А в Юве Берба щеше да е титуляр, защото макар и силния си сезон, през миналата година торинският гранд страдаше от непродуктивни нападатели, пред които българинът лесно щеше да блесне. Просто когато предпочетеш Фулъм пред Ювентус, независимо каква е разликата в заплатите на двете места, ти просто не си роден да бъдеш легенда.
Бербатов можеше да е вторият Йохан Кройф на световният футбол. Той имаше всички футболни и технически качества, присъщи на великия холандец. За съжаление обаче характерът му просто не е характер на голям шампион. Днес той е към края на кариерата си. Вероятно ще напусне Фулъм за да поеме към Турция, или някоя от страните с големи заплати като САЩ и Китай. Той можеше да направи това като една от супер звездите на европейския футбол, а сега ще му се наложи да го направи като футболист, така и не достигнал пълния си потенциал.