Като демократични държави, които имат сходни ценности за развитие на обществата си САЩ и България, трябва да си приличат по много неща свързани с обществения ред.
Тази сутрин българско време Сакраменто Кингс и Александър Везенков изиграха слаб мач като домакини срещу Бостън Селтикс. "Калтите" победиха със 144:119.
Разликата на полувремето обаче беше 8 точки. Гостите натиснаха турбото в началото на третата част и преднината им набързо стана 20-ина точки. Това се случи пред полу-празни трибуни. Феновете на домакините бяха заети да се забавляват с вечери, закупуване на фен-артикули, различни други дейности.
Седалките на Голдън 1 Център започна пак да бъдат изцяло с фенове, когато срещата практически вече беше решена. Аз бях ядосан на Майк Браун, че смени Везенков, след като Александър вкара тройка (единствените му точки в мача). Той влезе и в четвръртата част при май 28 точки разлика в полза на гостите. Не бях съгласен и че Фокс беше извикан да седне на пейката при лидерство на домакините в първата част и моменти, в които рожденикът Де'Аарън вкарваше откъдето си поиска.
И докато почнах да си хвърлям шишето с вода от яд в 6 и малко сутринта, гледам трима привърженици на домакините как си пробиват път да седнат на местата си в залата и едвам-едвам смогват да задържат в ръцете си храната и напитките, които са си купили на почивката. Ставаше въпрос за млади мъже, които тук традиционно са част от агитка или поне си правят своя мини-агитка.
Веднага се сетих за 2 от последните големи мачове, на които съм бил в България. В едната среща някакви младежи се опитаха да си запалят огън. В другата 10 човека обясниха на жена, че в този сектор "няма дамска тоалетна".
Очеизвадно е, че спортните зали в САЩ нямат нищо общо с повечето стадиони в България, освен, че са спортни арени. Видно е и, че нравът ни (като спортно общество) се различава драстично от публиката отвъд Океана. Тук страстта сякаш е по-голяма, не твърдя обичта, но страстта. Все пак наскоро имаше мач, който се игра 120 минути, не заради продължения, а заради пиро-ефекти от ултраси.
Няма да взема позиция кое е по-правилно като човешки подход. Спортът е заради феновете. За материалната база (стадиони и зали) е ясно - нужна е, но на места липсва.
Считам, че има големи различия между спортна България и спортните Съединени Американски Щати. Пък ако коментираме спорта в училищата и университетите, съм на мнение, че може нас българите да ни е срам.
Защо е така, може би е въпрос към дамите и господата в парламента, министерството на образованието и спортното министерство...
Коментар на Тервел Илиев