Имат ли приложение еко - технологиите в авиацията и може ли един самолет да лети с вода?
Макар полетът на този безпилотен самолет да продължи едва 10 минути и момчетата с вълнени шапки и якета с високи яки, които го пуснаха, да приличаха на група ентусиасти, той бе пробив в сферата на горивата. Този кратък полет е първият на въздухоплавателното средство изцяло задвижвано от твърд водород, пише сайтът „New scientist“.
Експерименталният самолет работи с гранули, които при изгаряне отделят само водни пари. Горивото на безпилотния самолет също така е три пъти по-леко от литиевата батерия, с която тези машинки по принцип се задвижват. Един ден тази технология може да помогне да гражданските самолети да станат по-леки и по-чисти.
"Идеята е проста: залагаме водородно гориво в твърдо състояние на борда на самолета и го пускаме да лети. Това обаче е трудно за изпълнение", казва Фил Андерсън, ръководител на „Марин Технолоджи“, от шотландската асоциация за морски науки в Аргил, Великобритания.
Новата система, проектирана от британската фирма "Cella", използва около 100 твърди гранули, направени от химично съединение, което произвежда постоянен поток от водород при леко нагряване. След това този газ се преобразува в електричество в горивната клетка, която задвижва ротора на самолета. Включването на полимер спира топенето и помага да се освободи водород при по-ниска температура.
Макар тестовият полет да продължи едва 10 минути на височина от 80 метра, Андерсън казва, че с това гориво може да се лети в продължение на 2 часа. "За разлика от батерията, ако поставите два пъти повече гориво можете да отидете два пъти по-далеч."
Андерсън смята, че разработването на тази технология в бъдеще ще помогне за опазването на околната среда, както и ще допринесе за усилията в борбата с климатичните промени.
"Основното нещо е, че горивото произвежда само водна пара", казва Андерсън.
Предишни усилия, като например проектът „Cryoplane“ на Еърбъс, който използва големи резервоари за съхранение на течен водород при супер - ниски температури. Тези резервоари обаче се оказват твърде големи и тежки, за да бъдат практични. Съхраняване на водород под формата на газ под налягане, също се оказва доста неефективно.