''Може би подобен тип процеси не са изненадващи, защото в ситуация, в която се усеща голяма заплаха, и когато тази заплаха бива постоянно възпроизвеждана, която ни залива от всички медии и през всички говорители на властта, има може би едно такова, във всяко едно общество, не само в българското, инстинктивно желание да се застане до властта, да слуша какво предлага властта, да гласува, макар и временно, доверие на властта, понеже никой друг в случая няма правомощията и капацитета да изведе обществото от кризата. Независимо дали вярваме или не на правителството, то е правителството в момента, това е оперативната власт. Никой друг не е оперативна власт - нито опозиция, нито президент и т.н. Поради което прилив на доверие, поне доколкото аз следя процесите, се наблюдава към почти всички правителства в Европа, разбира се има и по-драматични изключения, но може би е нормално'', това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ политологът доц. Борис Попиванов.
''Според мен по-важното е, че никакви по-дългосрочни изводи не можем да вадим от такива данни, именно защото ситуацията е изключително необичайна, тя е без аналог, тя е извънредна във всеки смисъл на думата и всичко, което мислят хората в тази суматоха е трудно да си представим, че би се запазило в един по-спокоен период. Ето защо да говорим за стабилизация на обществените нагласи, за някакъв огромен прилив на обществена подкрепа за кабинета, и обратно за някакъв срив на доверие в кабинета, не биха могли поне няколко месеца след края на извънредното положение, след края на по-съществените от наложените мерки. Така че аз бих бил предпазлив към всякакви изводи на базата на сегашните данни'', продължи той.
''Опозицията попадна в един ''хубав'' капан, който някак си беше заложен и той беше логичен да се случи. Това е капанът между две взаимоизключващи се критики към нея. Едната критика е, че опозицията не бива по никакъв начин да оспорва политиката на правителство, понеже това е изключително тежка криза, това е невероятно опасна ситуация и трябва всички национално отговорни сили да се обединят, да бъдат дисциплинирани, да приемат онова, което казва властта. Тоест, всяка критика е противопоказна, тя е вредна, тя е опасна.
И обратното. Критиката, че именно в такава ситуация опозицията не критикува достатъчно ефективно, не предлага достатъчно убедителна алтернатива на това, което залага правителството, щабът и всички оторизирани органи, че не блести със своя собствена контраполитика. Между тези взаимоизключващи се възможности попадна българската опозиция и трябваше да намери своя път. На мен ми се струва, че на равнище предложения успя да го намери, но на равнище умения да ги обясни и да ги наложи в дневния ред на обществото и политиката - по-скоро не успя. Имам предвид цялостния акцент, който опозицията поставяше от самото начало върху социално-икономическите последици от кризата, и по-скоро важния въпрос: върху кого ще падне най-вече социално-икономическата тежест от ограничителни мерки? Грубо казано - кой ще плати цената на кризата и как може това още в самото начало да бъде намалено, да бъде облекчено. Нещо, към което властта не се ориентира'', смята доц. Попиванов.
Според него правителството с антикризисните си мерки е помогнало най-много на едрия капитал.
''Един стил на премиера Борисов е този, че той дава на онзи, който най-силно вика, който най-силно казва: ''Аз не мога повече''. В такъв случай получава по нещо. Но това не може да бъде стратегия за развитие. И всъщност големият проблем, който тепърва възниква пред Бойко Борисов, е как през следващите месеци оттук нататък да избяга от тази неприятна роля на покровител на фалитите в бизнеса, на отговорните за тези фалити, и да намери за себе си по-удобната, харесваща му много функция на спасител на здравето на нацията, спасител на самата нация. Между тези два образа е разположен, това е неговият капан. Но в неговия капан има един положителен изход и той ще се стреми максимално към него. Това, че той се опитва да избяга от отговорността за фалитите, за икономическо неблагосъстояние, за обедняване и т.н., личи по цялостния му курс през хода на извънредното положение. Това е нежелание за носене на отговорност. Той от самото начало казва: ''Ще правим онова, което казват специалистите''. След което направи всичко възможно, за да покаже, че специалистите мислят противоположни неща, като насърчи създаването на щаб и контращаб с различни позиции, което, макар и в други форми, продължава и до днес с изяви на хора, които мислят по съвършено противоположен начин. На обществото беше вменено задължението то да носи отговорността за това дали извънредното положение ще продължи по-дълго или по-кратко, това е друга форма на стремеж към бягство от отговорност'', коментира политологът.
Той изрази мнение, че много от свиканите извънредни брифинги, като например този за оповестяването, че има народен представител заразен с COVID-19, са били излишни.
По темата ''България и еврозоната'', Борис Попиванов заяви следното: ''Това, разбира се, е и финансово-икономически въпрос, в чиито детайли аз не мога да вляза. Но от гледна точка на политическата страна образът на Бойко Борисов в третия му мандат е образ, който е наднационален. Той се стреми да покаже по всякакъв начин, че е световен, европейски политик, който решава въпроси, които са много над нашата дребна, национална, котловинна битовост. Че всичките тези неща, с които го занимават президент, опозиция и т.н., те са твърде дребни, твърде незначителна на фона на размаха на действията, които той прави, на фона на историята, която пише с това, че издига България в Европа по всички възможни линии. Съответно този устрем на всяка цена към членство във валутния механизъм ERM II е част от този външнополитически актив, който се търси на всяка цена. Въпросът за еврозоната става все по-висящ в хода на новата криза, на която коронавирусът беше като ускорител, но не и причинител, новата рецесия, която се очертава пред европейските икономики. В такава настъпваща криза европейските правителства, финансовите им министерства и европейските институции ще бъдат още по-предпазливи от всякога към всякакъв тип усложняване на ситуацията. А приемането на дори една малка държава като България, която е със стабилни финанси и макроикономическа стабилност, дори това е допълнително усложняване на един и без това сложен пъзел, което те според мен не искат да си причиняват точно в този момент. Ето защо аз мисля, че преди да се изясни посоката, в която ще се развива целият европейски проект, ще има ли съгласие и разбирателство между основните ''актьори'' в него, да се говори за някакъв напредък на България, Хърватска, или която и да е друга държава, е преждевременно. Което няма да попречи на нашето правителство да се окичи с всички лаври за това, че са направили всичко възможно.''
А на въпроса дали е възможно правителството да предизвика предсрочно избори, докато рейтингът му е добър и не е тръгнал надолу, доц. Попиванов отговори така: ''По принцип е възможно. И ако разсъждаваме като шахматисти може би е добра идея да се даде по този начин шах на опозиция, на всички останали, просто защото моментът наистина изглежда по-скоро благоприятен. Но той е благоприятен, според мен, на пръв поглед. Защото от една страна очакванията към правителството, че поне то носи някаква стабилност в тази ситуация, каквито има в българското общество, при едно предизвикване на предсрочни избори тези очаквания биха се разпилели. Самото обществото би стигнало до извода, че правителството е също толкова непредсказуемо като всичко останало, като цялата ситуация, че то е склонно заради собствени политически дивиденти да рискува икономическата стабилност и политическата стабилност на страната, чисто и просто заради своето преизбиране, заради лични и партийни сметки, а не заради общонационалната картина. Това би могло да се отрази негативно.
С времето, наближавайки финала на третия мандат на Бойко Борисов във властта, вече стабилизира, вкоренява се самото управление в цялата вертикала, включително в страната, включително във взаимоотношенията с местни структури, с местен бизнес и т.н. ГЕРБ не е само и единствено кабинета и не е само и единствено министър-председателя. Говоря по места в цялата страна. Това означава, че има страшно много фактори в страната, които правят своите сметки, правят своите планове, правят своите прогнози на базата на четиригодишен мандат. И в този фон всяко такова извънредно решение на Бойко Борисов да ги хвърли отново в търсене на спонсори за избори, на нова организация за изборен процес, нови конфигурации, нови съюзи, нови раздели и т.н., всичко това би се приело доста негативно, повтарям от хора, които вече свикват да разсъждават с хоризонт поне март/април 2021 г. Затова аз не мисля, че такъв огромен риск премиерът Борисов би предприел.
Според политолога Борис Попиванов Бойко Борисов се е учил от Тодор Живков, но не е научил как се прави икономика.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: