Отидете към основна версия

4 658 18

Петър Клисаров пред ФАКТИ: Референдумите са бавни и манипулируеми процеси, а в голяма степен и неработещи (ВИДЕО)

  • петър-
  • клисаров-
  • пряка демокрация-
  • референдум-
  • слави-
  • възраждане

Какви са плюсовете и минусите на президентската република...

Снимка: Факти.бг

Да, ние сме „за“ референдумите. Ние сме за гражданското участие в процесите в държавата и не случайно сме си кръстили партията "Пряка демокрация". За съжаление, има голямо неразбиране на много неща поради недостатъчната информираност какво са референдумите. Референдумите са бавни и манипулируеми процеси, а в голяма степен и неработещи. Законът за гражданското участие в България е така направен, че да нямаме реални референдуми. За да се стигне до референдум, трябва да има определена група хора, които са казали, че искат. Тази бройка в момента е 400 хиляди души. Това е изключително висок праг, защото при записването се изискват лични данни от личната карта, а хората не искат да ги дават. Според нас тази бройка трябва да падне на 100 000. От тук нататък става интересно. Ако имаме граждани с избирателни права, да речем 6 милиона в България, 3 милиона плюс един човек трябва да гласуват, за да е валиден референдумът. Също така от тези 3 милиона плюс един ти трябват 1,5 милиона плюс един, тоест една четвърт от българските граждани, да са „за“, за да влезе в сила референдумът и после да бъде прекаран като закон. Затова ние, от „Пряка демокрация“, предлагаме една нова политическа система, абсолютно съвременна и напредничава. Става въпрос да имаме предварително посочени платформи, по които държавата да работи, а, когато имаме ключови въпроси, хората да има възможност по тях да си дадат мнението. Това обяви пред Лили Маринкова в студио ФАКТИ и предаването „Разговор“ Петър Клисаров, председател на партия „Пряка демокрация“.

„За българските политици и хората, които са си намерили начин да се вмъкнат в администрацията и са се загнездили там като търтеи, референдумите са нещо изключително неприятно. Но в момента трябва да се приветства това, че имаме идеи за референдуми и има гражданска активност. В случая те са инициирани от партии - от „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Важно е хората да бъдат питани. Не е важно дали вие сте „за“ еврото или „против“. Важно е да има референдуми“, посочи Клисаров.

Относно питането дали да влезем в еврозоната, той каза, че тук голям проблем е и това, което се отразява в медиите.

„В медиите има едностранчиво представяне на нещата. Има осигурени 10 милиона лева, за да се популяризира въвеждането на еврото - по училища, по всякакви телевизии, радиа и т.н. Но няма пари да се обясни какво няма да е добре, когато приемем еврото. Такива кампании няма. Никой не обяснява на обществото какви са плюсовете и минусите, когато влезем. Как тогава хората да вземат информирано решение? Относно референдума, който организира Слави – да минем във формат на президентска република, явно са чели много от моите платформи. За да се мине в режим на „пряка демокрация“, трябва да минем през последно Велико народно събрание, защото Великото народно събрание е тромаво, то е отживяла институция. Прави се последно Велико народно събрание с мандат да се вкара държавата в режим на „пряка демокрация“, защото вече в режим на „пряка демокрация“ ние нямаме нужда от тази институция. Просто с инструментите на „пряката демокрация“ можем да решим всички проблеми на държавата“, добави той.

Според Клисаров референдумите, за които в момента тече подписка, не се сблъскват, защото единият касае начина на управление на държавата, а другият е дали да влезем в еврозоната.

„Това е демокрацията. Хората трябва да може да се изказват по определени теми“, добави той.

„Малко да поговорим за плюсовете и минусите на президентската република. Обикновено президентът произлиза от една партия. Ако той бъде избран, пет години напред ще казва какво да се случва. Във варианта, в който имаме парламентарна република – както сега, все пак имаме партии, които дебатират едни спрямо други. Какво е изключително важно. Ако сме в режим на „пряка демокрация“, няма значение парламентарна република или президентска сме, защото при „пряката демокрация“ хората могат да контролират, този когото са избрали да ги води. Когато си върши работата, е добре. Когато не се справя, хората го сменят и избират друг. При „пряката демокрация“ наистина говорим за друг вид държавно управление“, каза още Клисаров.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.

Поставете оценка:
Оценка 2.9 от 15 гласа.

Свързани новини