Понеже в случая с Дебора от Стара Загора стана дума за разследване на престъпление, независимо дали е квалифицирано като леко или по -тежко, поради тази причина, според мен, всеки разумен човек не трябва да се поддава на емоцията. Защото става дума за шокиращо поведение по отношение на младо момиче. И в този смисъл хубаво би било да се отстранят емоциите, за да може да се разкрие кой е извършителят, какви са неговите мотиви, за да има и справедливо наказание. Понеже има две прокуратури, които са се занимавали със случая, респективно и две съдилища, те са в рамките на Стара Загора, не трябваше да има, според мен, такова нахвърляне върху всички магистрати. Защото част от тези, които първоначално са работили по казуса, са квалифицирали в по-тежка форма престъплението. Трябва да кажем и, че съдебните медици, по правило, се занимават с аутопсии и по изключение се правят такива експертизи както в случая с Дебора. Тук вече е трябвало да се прецени не само телесните мъки и страдания, но и последиците в психологическия смисъл на думата. Но всичко това изисква отвън пред Съдебната палата да няма протестиращи. Обществото трябва да има случаи, в които да не бърза да упражнява натиск. Иначе трябва да се упражнява натиск институциите да работят, независимо дали е ваканция или сме в разгара на дейността на различни органи. Не можем да твърдим, че всичко, което обществото иска, е допустимо в рамките на закона или Конституцията.
Това каза в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
Тя продължи още:
За мен съчетанието "трайни отношения" в интимната връзка, комбинирано със срок, ще създаде проблем при доказване на интимната връзка, в следствие на която е упражнено насилие. Има и други престъпления, които засягат много повече хора. Давам пример- преди малко излезе, че може би, е спряно производството срещу т.нар. Пепи Еврото. Там има също доста неизяснени обстоятелства. Журналистическо разследване фокусира върху начина, по който могат да бъдат използвани институциите, за разправа с търговски партньори или убиване на бизнеси. И това също е притеснително. Т.е. във всеки един такъв казус може да се види как функционират институциите и дали правомощията са използвани превратно и не са прилагани правилата, които е трябвало да приложат.
Въпросите за това как да изглеждат тези органи, които кадруват, селектират измежду кандидатите кой да стане магистрат, да расте, респективно да бъде наказан, са ключови. Защото през селекцията можем да очакваме определено качество на правосъдието. През годините имаше доминация и на бившия, и на по-предишни главни прокурори, които влияеха върху кадровото развитие, не само на прокурорите и на следователите, но и на съдиите, освен това и начинът, по който се харчат парите в рамките на съдебната система. Според мен това са двата аргумента, които доведоха до това съдиите да искат окончателно и пълно разделяне.
Още от коментара на доц. Киселова за наболелите теми от политическата ни действителност може да намерите във ВИДЕОТО