Когато Владимир Путин нареди нахлуването в Украйна, той увери руското общество, че страната ще „го направи отново“ - ще настъпи на запад и ще постигне победа, подобна на тази на Съветския съюз срещу нацистка Германия. Днес обаче, пише „Политико“, реалността показва, че това обещание е изпълнено само наполовина, предава News.bg.
Войната, която Кремъл първоначално очакваше да приключи за броени дни, вече се проточи по-дълго от участието на СССР във Втората световна война срещу Германия. В същото време глобалната мрежа от партньори, която Путин изграждаше повече от две десетилетия, започва да се разпада - допълнително разклатена от неочаквано твърдия курс на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Това, което трябваше да бъде бърза военна операция, се превърна в изтощителен конфликт. Продължителността на бойните действия вече надхвърля 1418 дни – времето, през което съветските войски се сражаваха срещу нацистката армия, преди да стигнат от отбраната на Москва до Берлин.
След близо четири години бойни действия Русия контролира сравнително ограничени територии в Украйна, но цената е висока - около 1,1 милиона руски жертви и нарастващи вътрешни проблеми. Само този месец приблизително 600 000 души в граничната Белгородска област останаха без електрозахранване след украински ракетен удар.
На международната сцена позициите на Москва също отслабват. От края на 2024 г. Кремъл загуби ключово влияние в Близкия изток след падането на режима на Башар Асад в Сирия. По-рано този месец Русия не успя да предотврати залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро от Съединените щати, въпреки близките му отношения с Путин. Допълнително унижение за Москва беше и безпрецедентното изземване от страна на САЩ на петролен танкер под руски флаг.
Само преди година Русия и Иран подписаха 20-годишно споразумение за стратегическо партньорство. Днес обаче иранският режим, който снабдяваше Москва с дронове „Шахед“ за войната в Украйна, е изправен пред масови протести и риск от външна намеса. Това не остава незабелязано и в самата Русия.
„Цяла епоха приключва“, написа в неделя провоенен блогър с псевдонима Максим Калашников, отразявайки нарастващото разочарование от управлението. Според него властите са се фокусирали повече върху имиджа на велика сила, отколкото върху реалното укрепване на държавата, а лозунгът „можем да го направим отново“ се е оказал илюзия.
По данни на експерта по руско-иранските отношения Никита Смагин Москва е доставяла на Иран бронирани машини и бойни хеликоптери, вероятно с цел да помогне на режима да овладее вътрешните безредици. Въпреки това, по думите му, Техеран не разчита напълно на Русия и е наясно, че при сериозна криза Москва може да се оттегли, както направи в Сирия.
Бившият руски дипломат Борис Бондарев също отбелязва, че т.нар. „съюз“, вдъхновен от Кремъл, винаги е бил до голяма степен символичен. Според него след нахлуването в Украйна за Русия е било важно да демонстрира, че не е изолирана, но това е имало по-скоро пропаганден характер.
Междувременно кремълските говорители се опитват да представят действията на САЩ като доказателство, че Москва е била права да наруши международното право. Други коментатори обясняват липсата на значителен напредък с разликите между сегашната война и Втората световна, твърдейки, че днес руското общество не е мобилизирано в същата степен.
Самият Путин запазва мълчание по темите за Венецуела и Иран, оставяйки подчинените си да реагират вместо него. Според Бондарев Кремъл възприема действията на Вашингтон като опит Русия да бъде притисната в ъгъла и затова ще търси начини да демонстрира сила - най-вече на бойното поле в Украйна, включително чрез показни удари като използването на хиперзвуковата ракета „Орешник“.
Дипломатът предупреждава, че дори отслабен, Кремъл няма да смекчи позицията си. Напротив - Москва ще продължи да се стреми да изглежда силна, независимо от реалното си положение.