Днес, 29 януари, Украйна отбелязва една от най-символичните дати в своята модерна история - годишнината от битката при Крути от 1918 г.. Това е ден на памет за младите украинци, които с цената на живота си спират настъплението на болшевишките войски към Киив и се превръщат в символ на саможертвата и борбата за независимост.
Това припомня "Бесарабски фронт".
Какво представлява битката при Крути?
В края на януари 1918 г., на фона на разпада на Руската империя, Украйна току-що е обявила независимостта си като Украинска народна република. Срещу нея настъпват болшевишките сили, водени от Муравьов, с цел бързо превземане на Киев и ликвидиране на младата държавност.
На железопътната линия край село Крути, на около 130 км североизточно от Киев, срещу няколко хиляди добре въоръжени болшевики застават около 400 украински защитници – основно студенти, гимназисти и млади доброволци, с минимален боен опит.
Те знаят, че нямат шанс за победа. Но имат задача: да спечелят време.
И успяват.
Съпротивата им забавя настъплението достатъчно, за да може украинското правителство да се реорганизира и да подпише Брест-Литовския мирен договор. Той е подписан на 03.03.1918 г.
Дата е избрана от българското правителство. Начело на кабинета е Либералната партия. Брест-Литовският мирен договоро признава украинската независимост на международно ниво.
Битката при Крути не е военна победа. Тя е морален и исторически акт, сравним с Термопилите ( 300 спартанци) - малцина срещу мнозина, съзнателна саможертва в името на бъдещето.
Много от пленените млади бойци са разстреляни. По-късно телата им са препогребани в Киев с държавни почести. Оттогава Крути се превръща в символ на украинската държавност, младежки идеализъм и отказ от подчинение.
Днес, когато Украйна отново се защитава от руска агресия, Крути звучи болезнено актуално. И тогава, и сега украинците се изправят срещу по-многоброен враг, който отрича правото им на съществуване като нация.
Затова 29 януари не е просто ден на траур.
Това е ден на памет, идентичност и предупреждение - че свободата се губи първо в мисълта, после в историята, и накрая на бойното поле.
И затова Украйна помни.