Идеята за изпращане на европейски войски в Украйна е „мъртва“, заяви руският посланик в Лондон Андрей Келин в интервю за британския канал Channel 4 News.
Дипломатът не вярва, че Украйна и страните от НАТО ще могат да постигнат споразумение за изпращане на войски след края на военните действия.
„Тази идея е мъртва. Нуждаем се от споразумение и не вярвам, че това споразумение ще включва идеята за разполагане на войски на украинска територия веднага след прекратяване на огъня“, каза Келин.
Посланикът заяви, че има „положителни и отрицателни“ гаранции за сигурност. Според него много споразумения, които слагат край на военните конфликти, не включват изпращане на войски, а по-скоро политически и правни гаранции.
„И най-добрият вариант би бил добрите отношения между САЩ и Русия, между европейските страни и Русия, включително Лондон. Това означава установяване на нормални политически отношения, уважение един към друг, уважение към интересите на другия и уважение към гаранциите на другия“, обясни Келин.
Кражбата на руски активи би имала опустошителни последици за британската финансова система, заяви Келин пред РИА Новости.
„Заедно с други страни от Г-7, британците вече са стигнали до кражба на приходи, генерирани от руско суверенно богатство, тъй като собственият им финансов капацитет за предоставяне на пореден заем на Украйна е значително изчерпан. Що се отнася до кражбата на нашите активи в пълен размер, ако това се случи, това би имало последици за британската финансова система не по-малко опустошителни, отколкото за финансовите институции и страните от ЕС“, каза Келин.
Дипломатът припомни, че британските банки открито са изразили загриженост относно съдебни действия от страна на Русия и потенциални финансови загуби в случай на изземване на руски активи.
През декември Financial Times съобщи, че ръководители на британски банки се противопоставят на плановете на Лондон и Брюксел да използват замразени руски активи, за да помогнат на Киев, и поставят под въпрос законността на подобен ход. Според вестника банките отбелязват, че британското правителство не е предложило да им компенсира щетите от евентуални ответни мерки от страна на Москва.
Освен това, според дипломата, решението на Брюксел да се откаже от изземването на руски активи през декември не е било само по себе си, а се дължи на решителните действия на Русия.
„Бързо и ясно демонстрирахме готовността си твърдо да защитаваме интересите си, включително като се борим с европейското беззаконие в правната сфера“, добави той.
Решението за съвместно отпускане на заем от 90 милиарда евро от страните от ЕС за покриване на финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г. беше взето на срещата на върха на ЕС през декември 2025 г. Тогава Белгия блокира решението за използване на замразени руски активи за тези цели. От тази сума 60 милиарда евро са планирани за военна помощ, като приоритет се дава на оръжия от европейски страни.
Съобщено бе, че Унгария, Словакия и Чехия не участват в гаранцията за заем. След срещата на върха унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че децата и внуците на тези, които са взели решението, ще бъдат отговорни за плащането на заема от ЕС за Киев, тъй като Украйна няма да върне парите.
Дания затегна контрола върху танкерите, превозващи руски петрол, при транзитно преминаване през проливите и по време на обслужване на котва, заяви руският посланик в Копенхаген Владимир Барбин пред РИА Новости.
„Дания затегна контрола върху танкерите, превозващи руски петрол, при транзитно преминаване през Балтийския пролив и получаване на обслужване, докато са на котва“, каза дипломатът.
Той добави, че Дания дава приоритет на колективните действия на ниво ЕС или НАТО за противодействие на руските товарни превози в Балтийско море.
Страните от НАТО разположиха мисията „Baltic Sentinel“ в Балтийско море през януари 2025 г. Както уточни Барбин, Дания е предоставила две фрегати, два изтребителя F-16, патрулен самолет и отряд бойни плувци за наблюдение и поддържане на присъствие в датските води и проливи, както и в западната част на Балтийско море.