Русия продължава да използва златните си резерви, за да покрива бюджетния дефицит и нарастващите разходи за войната в Украйна. В същото време Кремъл затяга контрола върху медиите и свободата на словото в навечерието на изборите за Държавната дума през 2026 г. Това се посочва в последния анализ на Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.
Според данни на Руската централна банка златните резерви на страната са намалели за четвърти пореден месец през април 2026 г. Независимото издание „The Moscow Times“, позовавайки се на Световния съвет за златото, съобщава, че от началото на годината до април Русия е загубила 27,9 тона злато - най-големият спад от 2002 г. насам.
Москва започна да продава част от златните си резерви още през ноември 2025 г., докато паралелно изчерпва ликвидните средства от суверенния си фонд, за да финансира военните разходи.
ISW отбелязва още, че Кремъл се стреми да контролира информационната среда и обществените нагласи преди парламентарните избори. Според разследване на „Медуза“, цитиращо служители на държавни и проправителствени медии, администрацията на президента е инструктирала медиите да избягват употребата на думата „забрана“ и да ограничат публикациите за цензура, ограничения и санкции срещу свободата на словото.
Вместо това медиите са насърчавани да акцентират върху „положителните“ инициативи на управляващата партия „Единна Русия“. Генералният секретар на партията Владимир Якушев дори заяви, че формацията не е „партия на забраните“.
Анализът посочва, че ограниченията върху VPN услуги, чуждестранни платформи за комуникация и мобилния интернет вече предизвикват недоволство сред руското общество. Междувременно критично настроени военни блогъри са изпращани на фронта или арестувани.
ISW обръща внимание и на приключилите съвместни ядрени учения между Русия и Беларус, които според института показват засилващия се контрол на Москва над Минск. В рамките на маневрите са били използвани различни типове ракети, включително „Ярс“, „Циркон“, „Кинжал“ и „Искандер-М“.
Руският президент Владимир Путин обяви, че следващите учения „Щит на Съюза“ са планирани за 2027 г., като тогава може да бъде включен и ядрен компонент.
Според анализа измененията в беларуската конституция през 2022 г., с които страната се отказа от неутралния и неядрен статут, са още едно доказателство за нарастващото влияние на Кремъл върху беларуската политика и сигурност.
В същото време украинските удари по руска енергийна инфраструктура продължават да оказват сериозен натиск върху приходите на Москва от нефтопреработката. По данни на „Ройтерс“ голяма част от нефтопреработвателните заводи в централна Русия са ограничили или спрели работа след атаки с украински дронове.
Засегнатите рафинерии осигуряват над 30% от производството на бензин и около 25% от дизела в Русия. Сред тях е и заводът „Кириши“ в Ленинградска област - една от най-големите рафинерии в страната, която според информацията е преустановила работа още на 5 май.
ISW подчертава, че от март 2026 г. украинските сили значително са увеличили честотата и мащаба на ударите срещу руската петролна инфраструктура, което ограничава способността на Русия да се възползва от повишените цени на петрола на световните пазари.