САЩ отново опитват да задвижат мирни преговори за войната между Русия и Украйна, но в Киев не очакват бърз пробив. На 20 октомври специалният пратеник на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф се срещна във Вилнюс с Володимир Зеленски и представители на европейски държави, за да представи американски предложения за уреждане на конфликта, пише Meduza.
След разговорите Зеленски заяви, че Украйна и Западът имат „ясни идеи за това как да постигнат мир“. Сред тях е организирането на тристранна среща с участието на Тръмп, Владимир Путин и украинския президент. По думите му на подобна среща могат да бъдат решени въпроси, които са по силите единствено на държавните лидери.
Президентът на Финландия Александър Стуб, който също участва в разговорите, заяви, че е постигнат „реален напредък на две нива“ – по краткосрочни въпроси и в по-широк контекст. Обсъждани са противовъздушната отбрана, енергийните обекти и възможността за частично прекратяване на огъня.
Вашингтон търси рамка за споразумение
Според Axios участниците са се съсредоточили върху изработването на рамково споразумение за края на войната, което впоследствие да бъде предложено на Русия. Източници на изданието са описали постигнатото като „значителен напредък“ и „пълно взаимно разбиране на работно ниво“ за следващите стъпки.
На срещата специалният пратеник на САЩ по мирните въпроси Джаред Кушнер, който е зет на Тръмп, отново е поискал от Украйна да прекрати ударите по руски петролни рафинерии. На следващия ден Уиткоф замина за Санкт Петербург, където се срещна с Владимир Путин. След разговорите помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че Москва е готова да възобнови тристранните преговори с участието на САЩ през ноември.
„Не знам доколко се приближаваме, но работата върви натам“, каза Ушаков в отговор на въпрос дали войната наближава своя край.
Териториите остават основната пречка
В Киев срещата във Вилнюс е била приета без особен ентусиазъм, разказва източник на Meduza, близък до украинското президентство. Основният проблем според него е, че Русия продължава да настоява за признаване на контрола ѝ над Крим и над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, включително над територии, които руските сили не контролират.
„За нас това по никакъв начин не променя нищо, защото имаме консенсус: Украйна не предава своите територии“, заявява източникът. Той добавя, че Киев е готов на прекратяване на огъня по настоящата линия на съприкосновение, ако получи гаранции за сигурност от САЩ чрез двустранно споразумение, сходно по смисъл с член 5 от договора за НАТО. Според същия източник Путин не желае замразяване на бойните действия по фронтовата линия.
На 21 октомври Зеленски заяви пред Fox News, че е готов на замразяване на бойните действия по настоящите позиции, ако след това бъдат проведени преговори и на Украйна бъдат предоставени гаранции за сигурност. Той отговори на въпрос дали е възможно споразумение, което да запази под контрола на Киев 75 процента или повече от територията на страната.
Икономически предложения и натиск върху Киев
В началото на октомври Русия и САЩ са договорили доставки на руско дизелово гориво за американския и световния пазар. В средата на месеца The New York Times съобщи, че администрацията на Тръмп е предложила на украински и европейски представители, включително на Зеленски, да бъде възстановена търговията с руски газ като част от преговорите за прекратяване на войната. Идеята е била подкрепяна от Уиткоф и Кушнер.
Източникът на Meduza е отказал да каже как Киев е приел предложението.
Паралелно с дипломатическите усилия украинското военно командване съобщи за проблеми с комуникацията при дронове, оборудвани със Starshield – военен аналог на системата Starlink. Според украинските военни връзката е започнала да прекъсва при скорост над 160 километра в час, което е довело до провал на няколко операции.
Съветникът на Зеленски Сергей Бескрестнов заяви, че това „не може да бъде съвпадение“ и е свързано с политическата ситуация около отношенията между украинския президент и Тръмп. The Wall Street Journal описа отношенията между двамата като достигнали най-ниската си точка след конфликта им в Овалния кабинет в началото на 2025 г.
По данни на източник на Meduza Starlink в Украйна започва да дава проблеми при скорост от 120 километра в час, а над 130 километра в час „вече не работи“, въпреки че такава скорост е необходима за поразяване на военни цели.
В средата на октомври Киев съобщи и че при няколко руски удара украинските сили не са получили данни от американската сателитна система за ранно предупреждение при изстрелване на балистични ракети. Източник, близък до офиса на Зеленски, потвърди пред Meduza, че за определен период Украйна не е получавала разузнавателни данни за изстрелването на част от руските ракети. „Сега отново виждаме всичко“, заяви той.
В Киев говорят за „мека форма“ на капитулация
Според същия източник действията на Тръмп целят да окажат натиск върху Украйна. По-рано западни медии твърдяха, че идеята за ограничаване на комуникацията при висока скорост е била предложена на Тръмп от собственика на SpaceX Илон Мъск. Мъск отрече това.
Източникът на Meduza, близък до украинското президентство, смята, че политиката на американската администрация косвено тласка Зеленски към „капитулация в мека форма“.
„Американците подготвят Киев за това, че неизбежно ще трябва да го направи. Затова е по-добре да се обсъжда не при какви украински условия да бъде прекратен огънят, а как капитулацията да стане с по-малки загуби за Украйна – срещу някакви гаранции за сигурност. Предлагат ни инвестиции, възстановяване… Накъде ще доведе всичко това, е трудно да се каже“, заявява източникът.На фона на подновените дипломатически усилия Русия е засилила обстрела по Украйна, твърди друг източник на Meduza в Киев. По думите му в по-рано относително спокойни райони като Виница, Лвов и Луцк интензивността на атаките е нараснала десетократно, като ежедневно са изстрелвани по 20–30 реактивни дрона. Според него по центъра на Киев вече са били използвани касетъчни ракети „Искандер“.
В нощта срещу 22 октомври, след отпътуването на Уиткоф, руски сили атакуваха Украйна с балистични ракети. В Киев е загинал един човек, а над 20 са били ранени. Зеленски заяви, че нападението показва липсата на „реални промени“ в отношението на Русия към войната.
В същата нощ Украйна нанесе удари с дронове по няколко руски региона, включително Москва и Московска област. Двама души в района на Нова Москва са били ранени.
Политолози виждат ограничени шансове за пробив
Според източник на Meduza, въпреки натиска от САЩ и засилването на руските атаки Зеленски ще се опитва до последно да извлече възможното и от най-тежката ситуация.
Ръководителят на украинския Център за приложни политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко оценява положително самия факт, че преговорите са възобновени. „По-добре лоши преговори с малки шансове за успех, отколкото липса на преговори“, казва той.
Фесенко определя готовността на Русия да се върне към тристранния формат като тактически ход и продължение на опитите за сближаване с Тръмп. Според него това все още не означава, че Москва реално обсъжда прекратяване на войната.
„Ако администрацията на Тръмп използва същия метод – постоянни предварителни отстъпки към Русия и опити тя да бъде склонена към мирни преговори чрез нови подаръци, каквито прави Уиткоф, това е безперспективна стратегия. За съжаление, тя само ще стимулира войната“, заявява Фесенко.Основният проблем според политолога е липсата на явни признаци, че Русия действително е готова да договори прекратяване на бойните действия. По думите му Кремъл няма да се включи сериозно в преговори, докато в Москва не преценят, че войната не може да бъде спечелена.
Фесенко посочва, че Украйна изпитва недостиг на системи за противовъздушна отбрана, а руското преимущество при балистичните ракети създава превес във въздушната война. Според него Путин разчита през зимата да пречупи Украйна чрез удари по енергетиката и икономическата ѝ система.
Ако Украйна успее да издържи зимата и поне частично да намали дисбаланса във въздушната война, шансовете за реални преговори ще се увеличат, смята Фесенко.
Москва и Киев отдавна се обвиняват взаимно, че не искат действителен край на войната. И двете страни настояват, че конфликтът може да приключи само при техните условия. Путин многократно е заявявал, че е готов на преговори, след като украинските сили напуснат Донбас доброволно или в резултат на военна операция. Киев от своя страна настоява, че основата за прекратяване на огъня трябва да бъде замразяване на зоните на контрол по настоящата фронтова линия.