Франция е на прага на финансова криза и трябва да изпрати ясен сигнал към пазарите. Това заявява бившият премиер Мишел Барние пред Politico месеци преди президентските избори през 2027 г.
„Франция е на прага на финансова криза. Трябва да изпратим сигнал към пазара“, казва Барние. Предупреждението идва в момент, когато правителството на премиера Себастиен Льокорню се опитва да прокара бюджета за 2027 г. без стабилно парламентарно мнозинство.
Доходността по френския дълг се доближава до 5%
Напрежението вече се отразява на финансовите пазари. Доходността по 10-годишните френски държавни облигации е достигнала почти 5% на 2 октомври 2026 г. Това е най-високото равнище от 2002 г. насам, съобщава Le Monde.
Разликата между доходността по френските и германските 10-годишни облигации е надхвърлила 1,5 процентни пункта. Според изданието това е най-големият спред от 15 години. По-високата доходност означава и по-скъпо финансиране за френската държава, която трябва да обслужва значителен публичен дълг.
Правителството цели бюджетният дефицит да бъде ограничен до 5%, заявява финансовият министър Ролан Лескюр. Планът разчита основно на увеличаване на данъчните приходи и на мерки за ограничаване на разходите, но среща съпротива от опозиционните партии.
Бюджетният спор се преплита с изборите
Франция навлиза в предизборен период, в който политическите сили избягват непопулярни решения за данъци, пенсии и социални плащания. Президентските избори са насрочени за април 2027 г., а бюджетният дебат се очаква да бъде сред основните теми в кампанията.
Според проучване на Ipsos BVA, цитирано от Le Monde, 84% от анкетираните подкрепят намаляването на публичния дълг. Данните показват широко съгласие за необходимостта от промяна, но не и единство за това кои разходи трябва да бъдат съкратени и кои данъци да бъдат увеличени.
Икономистът Ан-Лор Делат, изследовател в Националния център за научни изследвания, определя ситуацията като политическа криза около дълга, но подчертава, че Франция все още не е изпаднала във финансова дългова криза. По думите ѝ натискът идва от съчетаването на слаб икономически растеж, високи лихви и политическа парализа.
Предупреждения от управляващи и опозиция
Представители на различни политически лагери използват все по-тревожни формулировки. Консервативният кандидат Бруно Ретайо заявява, че механизмите на кризата вече са задействани. Габриел Атал предупреждава, че бедствието не е далеч, а Марин льо Пен говори за Франция на ръба на облигационна криза.
В същото време финансовото министерство настоява, че най-лошият сценарий все още може да бъде избегнат, ако бъде постигнато споразумение по бюджета. Ройтерс отбелязва, че политическата нестабилност затруднява намаляването на дефицита и увеличава риска следващата президентска администрация да започне мандата си с ограничено пространство за действие.
Именно това съчетание от бюджетен натиск, социално недоволство и политическа блокада стои зад определението за Франция като „болния човек на Европа“ — израз, който първоначално е използван за Османската империя, а по-късно е превърнат в общо политическо описание на държави с продължителни икономически проблеми.
Източници: lemonde.fr, investing.com