„Подстрекателите към война ще загубят. Диалогът ще възтържествува.“ Това заяви Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и специален представител на руския президент за инвестиционно-икономическото сътрудничество с чужди държави.
В публикация в социалната мрежа X Дмитриев добави, че датската премиерка Мете Фредериксен „заслужава да загуби Гренландия“. Коментарът му беше в отговор на критиките ѝ към телефонния разговор между финландския президент Александър Стуб, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и руския президент Владимир Путин.
Критиките на Фредериксен
Разговорът се състоя на 27 октомври и беше посветен на войната в Украйна, дипломатическите възможности за прекратяването ѝ и сигурността в Европа. Срещата е проведена след консултации с украинския президент Володимир Зеленски.
Фредериксен заяви, че Стуб и Стьоре не са координирали действията си с останалите европейски държави. „Смятам, че трябва да запазим единството на Европа, а не да действаме поотделно“, каза датската премиерка по време на срещата на Северния съвет в Хелзинки.
Тя посочи още, че не вижда признаци Русия да желае мир с Европа или с Украйна. По думите ѝ разговорът може да даде на Москва възможност, която не е имала само няколко часа по-рано.
Осло и Хелзинки защитиха инициативата
Йонас Гар Стьоре заяви, че партньорите и съюзниците са били информирани предварително за разговора, а след него са получили подробен отчет. Той подчерта, че Норвегия и Финландия са говорили от името на собствените си правителства, а не от името на останалите европейски държави.
„Не може в днешните условия единствено американската администрация да има канал за разговор с руското ръководство“, каза Стьоре. Той определи разговора като необходим заради ролята на Норвегия и Финландия като съседни на Русия държави.
По данни, цитирани от международни медии, разговорът е продължил около 90 минути. Стуб и Стьоре го определиха като открит и съдържателен, но признаха, че между страните остават значителни различия.
Публичният спор показва различията между северноевропейските държави по въпроса дали преките контакти с Москва трябва да бъдат част от общата европейска дипломатическа линия. Докато Копенхаген настоява за координирана позиция, Осло и Хелзинки защитават правото си да поддържат собствен канал за разговори.
Източници: rbc.ru, ruv.is, infobae-infobae-prod.web.arc-cdn.net