Операция „Вивалди“ на украинските въоръжени сили северно от Славянск показва защо нито Русия, нито Украйна успяват бързо да променят хода на войната. Настъплението е донесло на Киев оперативен ефект, но напредването е било ограничено до 10–20 километра след месеци подготовка. Основният метод и от двете страни остава просмукването на малки щурмови групи, а не широкомащабната механизирана маневра.
Как е подготвена операция „Вивалди“
Украинските военнослужещи, участвали в операцията, твърдят, че са използвали нова тактика, но не разкриват подробности, за да могат отново да се възползват от слабостите на руската армия. Според бившия командир на 3-и армейски корпус Андрей Билецки подготовката е започнала още през май.
Първоначално украинските сили са насочили усилията си към снабдяването на спомагателните подразделения на 20-а общовойскова армия на Русия, разположени северно от Лиман. Сред тези подразделения са оператори на дронове и екипи за радиоелектронна борба - елементи, които осигуряват разузнаването и защитата на руските позиции.
След продължителното отслабване на тази система украински щурмови групи са настъпили от запад, север и юг. Те са атакували руските позиции около Новоселивка, Шандриголово, Колодязи и Нове. Така предните части на 20-а армия са загубили значителна част от разузнавателните и огневите си средства и са оставили почти всички позиции западно от река Черният Жребец.
Американски доброволец от 3-и армейски корпус е сравнил подготовката с „лавина в планината“ - бавен процес, при който промените се натрупват, преди масата да се срути. При Черният Жребец обаче украинското настъпление е спряно от руски артилерийски огън и удари с дронове от източния бряг.
Оперативен успех, но без пробив
Тактическият резултат изглежда ограничен, ако се измерва с площта на превзетата територия или с дълбочината на настъплението. Оперативното значение обаче е по-голямо, тъй като след оттеглянето на 20-а армия зад Черният Жребец северният фланг на 25-а армия остава по-уязвим. Тя продължава да държи позиции около Лиман и прикрива руската групировка „Юг“, която настъпва към Славянск по южния бряг на Северски Донец.
Украински военни източници твърдят, че операцията е осуетила по-мащабен руски план за обкръжаване на украинските сили в района на Краматорск и Славянск. Този сценарий би включвал превземане на района около Святогорск, форсиране на река с широчина над 100 метра и прекъсване на пътя между Славянск и Изюм. Анализът на разположението и действията на руските части обаче сочи по-ограничена задача на 20-а армия - достигане до Северски Донец и прикриване на фланга на 25-а армия.
Защо фронтът остава позиционен
Дроновете и високоточните оръжия постепенно са направили фронта и близкия тил по-прозрачни. Всяко съсредоточаване на бронетехника, артилерия и пехота може да бъде засечено и поразено. Затова големите формирования трудно се придвижват, а основната роля все по-често се пада на малки групи, които се движат скрито при лошо време или в сумрак.
През 2025 и първата половина на 2026 г. щурмовите групи са намалели от 10–15 души до двойки и единични бойци. Те могат да проникнат между позициите, но трудно задържат превзетото без снабдяване и подкрепления. Често бойци от двете страни се оказват на една и съща улица, без да водят непосредствен стрелкови бой.
Русия също е използвала подобен подход. След месеци подготовка руските сили са превзели Доброполие и са достигнали пътя към Краматорск, като от началото на годината са напреднали с 20–25 километра. Така и двете армии могат да постигат локални успехи, но цената е продължителна подготовка, разпръснати сили и значителни загуби. Борбата за Краматорск и Славянск остава централна за руските и украинските военни планове.
Източници: meduza.io