Лятото на 1989 година. Източногерманците обръщат гръб на комунистическия режим и търсят закрила в посолствата на Федералната република в Унгария, Полша и Чехия, както и в постоянното представителство на ФРГ в Източен Берлин, припомня Дойче веле.
Унгария по онова време се управлява от реформаторски настроени социалисти.
Страната е изправена пред икономически банкрут и правителството в Будапеща променя своя политически курс.
Последицата от това е, че унгарско-австрийската граница почти не се охранява.
На 11 септември 1989 десетки хиляди граждани на ГДР преминават за първи път отвъд Желязната завеса след като унгарските граничари ги оставят безпрепятствено да преминат границата.
Единомислието в рамките на Източния блок обаче вече е разклатено. Все още никой не подозира какъв е истинският мащаб на протестите от късното лято на 1989 година.
В резултат на това натискът върху посолствата на Западна Германия във Варшава, Прага и Будапеща нараства. ГДР настоява правителството на Хелмут Кол да затвори тамошните си посолства, за да спре притока на желаещи да заминат на Запад. Външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер, който отговаря за задграничните дипломатически представителства категорично отхвърля подобна възможност. Вместо това той разпорежда посолствата да приемат и да се грижат за гражданите на ГДР.
Това поставя началото на голямото пътуване на източногерманците с Trabant-и в чужбина.
В 18.58 ч. на 30 септември Ханс-Дитрих Геншер излиза на балкона на западногерманското посолство в Прага и произнася легендарното изречение: "Скъпи сънародници, ние пристигнахме тук, за да Ви съобщим, че вашето отпътуване днес ...." Краят на изречението потъва във възторжените аплодисменти на хиляди германци от ГДР. Около 4 500 души са се били стекли в Прага през лятото на 1989 г.