Учени са открили най-стария известен фосил на борово дърво.
Овъглените борови клонки датират отпреди 140 милиона години, когато зрелищни пожари са бушували на големи площи, съобщава Би Би Си.
В наши дни боровите дървета доминират в Северното полукълбо.
Изследването около новата вкаменелост показва, че еволюцията на дървото е оформена в огнените пейзажи на периода Креда, когато нивата на кислорода са били много по-високи, отколкото днес, и това е била причината за интензивни и чести пожари.
"Боровете днес добре са се адаптирали към огън", каза д-р Хауърд Фалкон-Ланг от Университета на Лондон, който е открил вкаменелостите в Нова Скотия, Канада.
"Фосилите показват, че горските пожари са бушували по времето на формирането на най-ранните борови гори и вероятно са оформили развитието на тези важни дървета."
Екземплярите, които са описани в списание "Геоложки журнал", са запазени като въглени в скални късове от каменоломна.
"Забелязахме какво имаме, едва когато потопихме парчетата скала в киселина", каза д-р Фалкон-Ланг. "Те стояха в моя шкаф в продължение на пет години преди действително да разбера какво се крие там."
Вкаменелостите са дълги само няколко милиметра, но вероятно са от дървета, приличащи на бял бор, които сега обхващат големи площи на Шотландия.
Боровете са добре приспособени към огън. Мъртвата дървесина гори лесно, но шишарките покълват отново, дори и след като са били обгорени, за да осигурят ново поколение след пожара.