Резултатите от социологическо проучване предизвикаха безпокойство в Румъния

Близо 50 процента от румънците са на мнение, че преди 1989 г. се е живеело по-добре в Румъния, а 66 процента смятат, че комунистическият диктатор Николае Чаушеску е бил добър лидер. Това са само част от резултатите от социологическо проучване, осъществено от социологическата агенция ИНСКОП в партньорство с Института за разследване на престъпленията на комунизма, които настоящият президент на страната Никушор Дан определи като "дълбоко обезпокоителни", пише БТА.

"Днес две трети от румънците смятат, че Николае Чаушеску (...) е бил добър лидер за Румъния и само 24 процента са на мнение, че е бил лош лидер на страната", написа във Фейсбук вчера директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк, обявявайки първоначалните резултати от проучването за нагласите на румънците по отношение на комунистическия режим. Това възприятие е "пряка последица от информационната война", водена от "една враждебна сила", както и от "вълните от дезинформация, лъжи и гротескни манипулации, разпространявани най-вече в социалните мрежи", коментира още той.

Пълните резултати от допитването, озаглавено "Възприятието на населението по отношение на комунизма. Реперите на носталгията", бяха представени днес. Данните са събрани през месец юли 2025 г. с участието на 1500 души, а статистическата грешка е +/-2,5 процента. Резултатите бяха определени като "шокиращи" от някои медии в страната.

Основните заключения на проучването са, че "съществува огромна пропаст между историческата действителност на комунистическия режим и настоящото обществено възприятие". Голяма част от населението идеализира този период в противовес на документираните исторически факти, отбелязва румънската редакция на Свободна Европа.

Носталгията по комунизма е подхранвана не само от едно естествено явление (съжалението по изгубената младост или привидната икономическа стабилност), но най-вече от систематична дезинформация и вътрешни и външни кампании за манипулация, посочват авторите на проучването, като изтъкват, че "тази колективна носталгия има потенциал да засегне тежко стабилността на демократичния режим в Румъния чрез подхранването на изкривени ценностни представи и насърчаването на опасни митове".

Коментирайки резултатите от анкетата, директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк заяви за телевизия Диджи 24, че привидната носталгия на румънците по комунистическия режим може да бъде обяснена с натрупаните през годините недоволства, необходимостта държавата да предложи икономическа сигурност, но и слабото образование по отношение на неотдавнашното минало. Щом все повече румънци смятат, че режимът преди 1989 г. е бил добро нещо за Румъния, макар да признават злоупотребите и ограничаването на свободите, "може би не разбираме достатъчно добре какво означава липсата на свобода", подчертава социолог.

"Тези разминавания представляват един от важните ключове за начина, по който трябва да бъдат разчетени данните на това проучване. От една страна, имаме 56 процента от румънците, които казват, че комунистическият режим е бил нещо добро за Румъния, а 80 процента казват, че по време на комунизма свободите са били ограничени. Изглежда като дисонанс - как, ако не сме имали свобода, този режим е бил добър? Това също така изпраща алармен сигнал за нашата привързаност към свободата. Може би не разбираме достатъчно добре какво означава липсата на свобода. И тук е нашият дълг като общество да образоваме по-добре", коментира Щефуряк.

Митът за Чаушеску се подкрепя и от възприятието за предполагаем ред, дисциплина и ефективност на държавната администрация, като близо 59 процента от анкетираните смятат, че "институциите на държавата са били по-ефективни преди 1989 г.", а 75 процента са на мнение, че е имало "повече обществена сигурност", посочва Свободна Европа.

От своя страна изпълнителният председател на Института за разследване на престъпленията на комунизма Даниел Шандру отбелязва, че е необходимо усилие от страна на властите и обществото за борба с тенденцията за идеализиране на комунистическия период, предизвикана от липсата на коректна информация. "Намираме се, за съжаление, в момент, в който носталгията по комунистическия режим не е само въпрос на мнение или културна уязвимост. Това е проблем на националната сигурност", подчертава той.

Само 38 процента от румънците смятат, че имат достатъчно информации, за да си съставят правилно мнение за комунистическия период, а основните източници са пряката памет или спомени, предадени от семейството, сочат още данните от анкетата. Също така 14 процента от анкетираните казват, че комунистическият период от историята на Румъния ги интересува много, а близо 40 процента - че се интересуват много малко или никак от този период.

"Що се отнася до възприятието за престъпленията на комунизма, говорим и за едно грубо непознаване. През последните 35 години беше направено твърде малко. Не преподаваме в училищата ясни аспекти, които да отразяват ужасите на комунистическия режим. Едва сега се заговори за преподаване на историята на комунистическия режим в 12-ти клас (...) На този фон идва една агресивна руска пропаганда, която развява някакви безсрамни лъжи. Възхвалява комунистическия режим, без да има никаква връзка с действителността, но завладява умовете във Фейсбук и ТикТок", посочва социологът Ремус Щефуряк.

През декември на 2024 г. румънското Министерство на образованието обяви, че предметът "История на румънския комунизъм" става задължителен в румънските училища от учебната 2025-2026 г. и ще бъде преподаван в 12-ти клас. "Носталгията по времена, носещи тъжни спомени, има комплексни причини, но една от най-важните е непознаването на историческите факти. Това явление е обезпокоително, още повече, че изглежда се наблюдава в различни възрастови групи, включително сред младежите, които не са живели нито ден в комунистическия режим", заяви тогавашният министър на образованието Лиджия Дека.

Близо 60 процента от анкетираните смятат, че режимът преди 1989 г. е отговорен за злоупотреби и престъпления, а едва 14 процента от участниците в допитването са на мнение, че виновните за престъпленията и злоупотребите на режима са били наказани от правосъдието, сочат още резултатите.

Ремус Щефуряк отбелязва, че липсата на доверие на румънците в системата идва на фона на недоволството от живота им в момента, от това, че много семейства са разбити заради масовата емиграция през последните години. "Всичко това създава един фалшив контраст в полза на комунистическия режим, но с изключително опасни последствия върху демокрацията", изтъква директорът на ИНСКОП, като отбелязва, че това явление не е ново.

"Преди десет години имахме 45 процента от населението, което смяташе, че комунистическият режим е бил нещо добро за Румъния. Говорим за натрупвания във времето. Политическата класа е виновна за натрупването на много недоволства по тези теми. Вярно е, че имаше и обективни причини - по селата, в малките градове, благосъстоянието не е като в големите градове. Икономическите разлики са твърде големи при нас, необходимо е балансиране", отбелязва още той.

Резултатите от проучването бяха определени като "дълбоко обезпокоителни" от проевропейския президент на страната Никушор Дан, който изтъкна, че "не можем да изградим солидно бъдеще, гледайки назад с илюзии", съобщава новинарският сайт Зиаре.

"Дълбоко ме безпокоят резултатите от проучването, представено днес от ИНСКОП и Института за разследване на престъпленията на комунизма. Според мен основната причина, поради която все повече румънци идеализират комунизма, е дълбокото разочарование от политическата класа през последните десетилетия. Корупцията, липсата на прозрачност, неспазените обещания и усещането за несправедливост отслабиха доверието на хората в настоящето и бъдещето", коментира Дан, бивш кмет на Букурещ, който спечели президентските избори през май като независим кандидат, изправяйки се срещу крайнодесния лидер Джордже Симион.

"Когато надеждите са лъгани години наред, носталгията става естествена реакция, дори да се основава на една изопачена представа за миналото. Със сигурност тази фалшива представа се подкрепя и от кампании на дезинформация, които се опитват да подкопаят демократичните ценности", посочи още президентът. Той добави, че "фактът, че две трети от румънците смятат Николае Чаушеску за добър лидер, показва колко е крехка нашата колективна памет и колко е лесно да бъдат манипулирани възприятията, когато държавата не инвестира достатъчно в образованието".

"Румъния не може да изгради солидно бъдеще, гледайки назад с илюзии. Имаме дълга да се учим от миналото, а не да го възкресяваме", подчерта в заключение държавният глава.