В края на миналата седмица организацията на прозрачност "Уикилийкс" (Wikileaks) публикува информация, че новият президент на Бразилия, който пое временно поста от отстранената Дилма Русеф, всъщност е доносник на САЩ.
Информацията "открадната" от Държавния департамент на САЩ, за пръв път се появява в интернет на 5 март 2011 г. Тя разкрива, че Мишел Темер (който по онова време току що е станал вицепрезидент) е давал на американското разузнаване информация за политическата ситуация в Бразилия.
Тогава разкритието е пренебрегнато от западните новинарски медии, но пет години по-късно, когато Темер е назначен за временно изпълняващ длъжността на президент на най-голямата Латиноамериканска държава, то се оказва важно и международните медии бързат да го публикуват, пише сайтът strategic-culture.
Според информацията, докато е бил депутат Темер е давал информация, която не е била секретна, но е била само за служебно ползване.
След "временното" му назначение за президент, е време да се види и контекста на тази информация, най-вече защото ситуацията в Бразилия наподобява изключително много на други скорошни примери, в които президентът на САЩ, всъщност, избира новият лидер на чуждестранно правителство, след като в страната е имало преврат, подкрепен от САЩ.
Ето и примерите, които дисидентският сайт дава:
Подкрепяните от САЩ, размирици в Украйна от 2014 г., които много бързо ескалираха до международна криза, доведоха до свалянето на съществуващото демократично избрано правителство в страната. Проевропейският политик Арсений Яценюк бе назначен за министър-председател на преходното правителство в Украйна от февруари 2014 г. до април 2016 г., с помощта на президента на САЩ (чрез неговия агент Виктория Нюланд);
Подобна бе ситуацията и в Хондурас през 2009 г., когато военните извършиха държавен преврат срещу и арестуваха демократично избрания президент Мануел Селая. На негово място, за по-малко от година, застана Роберто Мичелети. Слуховете твърдят, че Мичелети е бил избран от американския президент (във връзка с 12-те аристократични или "олигархични" семейства в Хондурас).
Този конкретен документ, свързан с бразилския президент Мишел Темер, се появи на 11 януари 2006 г. и бе изпратен от генералния консул в посолството на САЩ в Сао Пауло до държавния секретар на САЩ, американското южно командване, Съвета за национална сигурност на САЩ, както и до седем американски посолства и консулства в цяла Латинска Америка.
Според документа, докато е "снасял" информация на САЩ, Темер е бил депутат в бразилския парламент и лидер на партия "Демократично движение", създадена от ЦРУ, за да поеме управлението на страната, ако тогавашният президент от управляващата прогресивна партия на Бразилия - Луис Инасио Лула да Силва, бъде свален от власт.Само че Лула сам избира свой наследник и това е Дилма Русеф от "Партията на работниците", която е свалена от поста на на 12 май 2016 г.
Лула управляваше Бразилия до 2011 г., когато бившият му началник на президентската администрация - Русеф, го наследи, а в последствие бившия президент, стана неин началник на кабинета на 16 март 2016 г., за да го предпази от съдебно преследване в рамките на най-големият корупционен скандал в Бразилия в последните години – аферата „Петробрас”.
"Партията на работниците" винаги отявлено се е противопоставяла на аристокрацията в страната. Следователно, за да може да си осигури победа в националните избори тя има само две възможности: или народът трябва да си сътрудничи с аристократите или партията трябва да намери някакъв друг начин за финансиране на своите кампании - незаконен начин, защото аристокрацията е тази, която кове законите. Следователно, Върховният съд на Бразилия бързо постанови, че назначаването на Лула за началник на кабинета на Русеф е невалидно.
В Бразилия законите се пишат в Конгреса, в който ключова роля играе партията на Темер.
Това е и причината Темер да стане вицепрезидент на Бразилия, а в последствие и и.д. президент.
Грациеле Кастро, политически журналист в "Хъфингтън пост Бразилия" пише в своя статия, че през 2010 г. Лула иска от Сената да назначи Енрике Мейрелес, тогава президент на Централната банка в страната, на мястото на Русеф. Те отказват и няколко дни по-късно му предоставят друга номинация, която не търпи отказ. Това е Мишел Темер. От тогава насам Темер бавно си проправя път към президентското кресло.