Голямата чистка или "Големият терор" са политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин през 30-те години на миналия ХХ век с цел да консолидира управлението си в Съветския съюз, да централизира властта и да премахне всяка възможна съпротива на властта, независимо дали тя е реална или се симулира такава.
Някои автори описват тези репресии като „Съветския холокост“. В руската историография периодът на най-интензивните чистки (1937-1938), се нарича ежовщина на името на Николай Ежов, ръководител на съветската тайна полиция — НКВД.
Тайната заповед на НКВД под номер 00447 от 30 юли 1937 определя „лимитът на терора", т.е. общия брой на предвидените за арестуване във всички региони, разделени на различни категории. „Първа категория“ е включвала лица, които е трябвало веднага да бъдат разстреляни. Във „Втора категория“ влизат лица, които е било предвидено да бъдат осъдени на дълъг срок и изпратени в лагерите.
Големият терор взима 3 милиона директни жертви, т.е. чрез т. нар. „бързо унищожение на заподозрени", а в ГУЛаг загиват още 7,5 милиона хора.
Държавният тероризъм е насочен най-вече към политически и военни лидери. Генерали от Червената армия са били убити, писатели, хора на изкуството и учени са били жертви на чистките, наред с обикновените граждани, заподозрени в поставяне под съмнение управлението на Сталин.
Ако до 1937 г. репресиите са засягали отделни групи и обществени кръгове, то предмет на терора става цялото общество.
По време на 470 дневния период на Големият терор в СССР са разстрелвани по 1600 души на ден, което прави средно по един човек на минута. Разстрелите продължават 15 месеца и 12 дни, без „почивен ден“, денем и нощем. Това пише Томаш Кижни – фотограф и журналист, който от години работи над албум за едно от най-жестоките сталински престъпления.