„Нищо няма да удари по Русия така, както отстраняването на нейните спортисти от Олимпиадата в Рио“ пише в. „Гардиън“. Според мнението на Мери Дижевски такова събитие ще нанесе много по-силен удар, отколкото западните санкции, загубата на „Евровизия“ и даже изключването от голямата Осморка.
„Проблемът е в това, че от Русия това изглежда по съвсем различен начин и всенародно движение „да се вкараме в ред“ е малко вероятен резултат“, пише Дижевски. За руснаците отстраняването от Олимпиадата в Рио ще е равносилно на бойкота от много западни страни на Олимпиадата през 1980-та година в Москва, който бе в отговор на съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. Двойна ирония тогава е фактът, че Себастиан Коу, който подписа решението за отстраняването на Русия, беше един от немного западни спортисти, пристигнали на Олимпиадата в СССР. Тогава той спечели златен медал.
„Обжалването от страна на Русия може да означава, че нейното отстраняване не е последната дума. Но то не трябва да бъде последната дума на Запада“, коментира Дижевски. Тя дава за пример необикновения демарш на външния министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер“. „Този предпазлив политик нарече ученията на НАТО близо до руските граници „дрънкане на оръжие“ и поведение, „недопустимо в отношението към Русия“. Според Дижевски Щайнмайер не би направил такова изявление без мълчаливата подкрепа на канцлера Ангела Меркел. Дижевски предполага, че „между европейските членки на НАТО има остри разногласия за това как да се действа с Русия, кой курс е по-добър – изолацията или общуването“. „Този спор, който постоянно ври в западните столици на бавен огън, изскочи навън именно сега – по-малко от три седмици до срещата на върха на НАТО във Варшава... Щайнмайер каза неудобната истина. Изолацията на Русия не я склони към сътрудничество, а само направи Европа по-нестабилна. Време е да се опита друг начин.