По време на Втората световна война трите основни сили на Оста – Германия, Италия и Япония – допускат множество грешки, които в крайна сметка са катастрофални за тях. Съюзническите сили разгромяват силите на Оста през 1945 година в най-кървавата война в човешката история, която причинява смъртта на милиони.
Силите на Оста допускат няколко основни стратегически грешки, които оказват огромно влияние за развоя на войната. Списъкът с най-големите грешки на Адолф Хитлер и неговите съюзници се отнася най-вече за стратегическите пропуски и грешни решения по време на конфликта.
Инвазията на Италия в Гърция
През 1940 година фашисткият лидер Бенито Мусолини иска да докаже на себе си и на своя съюзник Адолф Хитлер, че Италия играе важна роля във Втората световна война. Поради тази причина италианската армия нахлува в Гърция. Хитлер вече е превзел Франция и Мусолини не иска да изостава от него. Кампанията започва на 28 октомври 1940 година, но не върви по план за италианците. Гърците контраатакуват и изтласкват близо 530 000 войници. Германия е принудена да се притече на помощ на своя съюзник. Гърция капитулира през април 1941 година. Италианският провал принуждава Германия да отложи с няколко седмици нападението срещу Русия. Някои историци твърдят, че това изиграва важна роля за изхода на войната.
Нападението над Русия
Операция „Барбароса” е кодово име, избрано от немското военно командване за нападението над СССР през 1941 година. Нацистите, опиянени от успехите си в Полша и Франция, решават да нападнат руснаците, смятайки, че победата им е в кърпа вързана. Военните действия на изток са с мащаби, невиждани до този момент. Милиони войници, танкове, военна техника, артилерия и самолети влизат в пряк сблъсък за съдбата на континента. В битката за Москва съветските войски, подсилени с дивизии от Сибир, отблъскват германците на фона на една от най-студените зими. Немските войници не са добре екипирани и подготвени за боеве в такива условия, а освен това командването допуска стратегически грешки по време на сраженията на източния фронт. В крайна сметка Хитлер не успява да сбъдне мечтата си да превземе Русия.
Нападението над „Пърл Харбър”
През месец декември 1941 година японците извършват изненадваща атака срещу американската база „Пърл Харбър” в Тихия океан. Азиатците планират да унищожат стратегически кораби на американците, но по време на атаката техните самолетоносачи са в открити води, припомня io9.com. Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод в нея да се включат Съединените американски щати. Японските генерали са критикувани за начина, по който е извършена офанзивата над „Пърл Харбър” и отстъплението на японските сили след първите две атаки над базата.
Фиксацията на Хитлер в супероръжията
Адолф Хитлер иска да покори света, но мегаломанията му изиграва лоша шега. Той мечтае за свръхмодерни оръжия, включително ракети и огромни танкове, но допуска големи стратегически грешки. Хитлер заповядва изграждането на проекти, които в тези години звучат налудничаво за инженерите, които обаче изпълняват заръките на нацисткия лидер. Хитлер настоява да се произвеждат изключително големи танкове, което създава натиск над вече пренатоварената индустрия в хода на войната. Огромните танкове не са подходящи за полеви условия заради слабата си подвижност и маневреност. Фюрерът обожава огромните кораби и блестящ пример за това е „Бисмарк”. Светът до този момент не е виждал подобен кораб, но съдбата му е трагична – потопен е от британците и не успява да донесе мечтаното от нацистите господство по вода.
Подценяването на превъзходството по вода
Германският флот никога не получава подкрепата на Хитлер, от която се нуждае, за да господства в открити води. Фюрерът е обсебен от сухопътните битки и сражения и пренебрегва своите военноморски сили, което според много историци му коства и загубата във Втората световна война. Флотът постига големи успехи, но заради пренебрежителното отношение на Хитлер не успява напълно да спре доставките към Великобритания и да доминира по вода. Освен това военното командване на Нацистка Германия подценява мощта на британския флот. Когато Хитлер идва на власт, той обещава на флота да го направи конкурентен на британския. Карл Дьониц е назначен за главнокомандващ на военноморските сили, но влиза в конфликт с Херман Гьоринг, който не иска да отпусне нужните средства за флота. Дьониц иска определен брой подводници, за да се справи с британците, но на практика разполага с много по-малко.
Загубата на силите на Оста във Втората световна война е следствие на множество грешки – както в планирането, така и на бойното поле. Войната, започнала с нахлуването на Германия в Полша, е най-срамната и кървава страница в човешката история.