На 16 март 1995 г. Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.
Всичко започна на 23-ти май 1861 година. Няколко седмици след избухването на Гражданската война в Америка, трима роби успяват да се доберат до крепостта Монро край устието на Джеймс Ривър. Това северно укрепление в отцепническа Вирджиния е под командването на генерал Бенджамин Батлър, на когото тримата бегълци казват, че са дошли, за да служат на армията на Конфедерацията. Противно на тогавашните закони генералът решава да не ги връща на техния господар, а да ги използва като работна сила - но не и като роби.
Именно с войната между Севера и Юга се свързва краят на робовладелческия период в историята на Америка. В този контекст попада и декларацията на президента Ейбрахам Линкълн от 22 септември 1862, с която той заплашва южните щати, че ако не се присъединят към Съюза, ще използва сила, за да сложи край на робовладелството в тях.
С течение на времето обаче на все повече роби им се удава да избягат, Конгресът и военните излизат със свои инициативи, а през юли 1862 г. Линкълн представя на кабинета си проект, в който за първи път официално се споменава за освобождаването на робите от всички райони, контролирани от силите на Конфедерацията. Оповестената на 1 януари 1863 година от него декларация вече окончателно обвързва Гражданската война с въпроса за робството.
Окончателно робството в Америка е отменено едва с приемането на 13-тия допълнителен член в Конституцията, който влиза в сила през декември 1865 година - 8 месеца след края на войната, след като е ратифицирана от необходимите три четвърти от всички щати (27 от съществуващите по това време общо 36 щата).
Мисисипи, Ню Джърси, Делауеър и Кентъки са сред щатите, отказали да ратифицират 13-ата поправка. Властите в Ню Джърси, например, бързо променят позицията си и ратифицират документа през 1866 г. Делауеър прави това през 1901 г., а Кентъки десетилетия по-късно - през 1976 г. Властите в Мисисипи обаче се нуждаят от много повече време, за да решат да одобрят 13-ата поправка на конституцията, и законодателното събрание я приема чак през 1995 г., а пропускът за регистрирането й във Федералния архив е поправен 18 години по-късно благодарение на индиец.